Айзък Азимов
Фондацията (26)

2

Изминаха две седмици! Две седмици бяха изгубени!

Една седмица, за да стигне до Аскон, в далечните граници на чието пространство се строяваха все повече зорки бойни кораби, за да го пресрещнат. Каквато и да беше системата им за засичане, тя действаше, и при това добре.

Заобикаляха го бавно, без сигнали, невъзмутимо запазвайки едно и също разстояние помежду си, и грубо го насочваха към централното слънце на Аскон.

В краен случай Понйетс би могъл да се справи с тях. Корабите бяха останки от загиналата Галактична империя — но спортни яхти, а не бойни кораби. Без атомни оръжия те оставаха просто живописни и безсилни елипсоиди. Но Ескел Горов се намираше в ръцете им, а Горов не беше заложник, който може да се изостави. Асконците вероятно го знаеха.

И още една седмица — седмица, през която се наложи отегчително да си пробива път през облаците дребни чиновници, които образуваха преграда между Великия магистър и външния свят. Всеки дребен подсекретар трябваше да се ласкае и умилостивява. Всеки изискваше внимателно и до призляване да му се подмазваш за засукания подпис, който откриваше пътя към следващия чиновник на едно ниво по-нагоре.

За първи път Понйетс установи, че документите му на търговец са безполезни.

Сега най-после Великия магистър беше от другата страна на пазената от постове позлатена врата… и две седмици бяха изминали. Горов продължаваше да е в затвора, а товарът на Понйетс гниеше неизползван из трюмовете на кораба му.

Великия магистър беше дребен човек; дребосък с лисееща глава и силно набръчкано лице, чието тяло беше сякаш притиснато надолу до неподвижност от огромната блестяща кожена яка около врата му.

Пръстите му помръднаха наляво и надясно и редицата въоръжени войници се отдръпна да направи път, по който Понйетс закрачи към подножието на държавния трон.

— Не говори — сопна се Великия магистър и понечилите да се разтворят устни на Понйетс се стиснаха плътно.

— Точно така. — Владетелят на Аскон явно се отпусна. — Не търпя безполезен брътвеж. Не можеш да ме заплашваш, а не понасям и ласкателства. Нито има повод за оплаквания на пострадала страна. Вече не съм в състояние да изброя колко пъти вие, скитниците, сте били предупреждавани, че вашите дяволски машини не са желани никъде на Аскон.

— Сър — поде Понйетс спокойно, — не се опитвам да оправдая въпросния търговец. Не е в политиката на търговците да се натрапват там, където не ги искат. Но Галактиката е голяма и преди се е случвало несъзнателно да се прекоси незаконно някоя граница. Грешка, достойна за съжаление.

— За съжаление, разбира се — изпищя Великия магистър. — Но дали е грешка? Вашите хора на Глиптал IV ме бомбардират с молби за преговори още от два часа, след като бе заловен светотатственият нещастник. Многократно ме предупредиха и за твоето идване. Прилича ми на добре организирана спасителна кампания. Изглежда, доста неща са били предвидени — малко прекалено за грешка, независимо дали тя е за съжаление или не. — Черните очи на асконеца гледаха презрително. — И вие сте търговци — продължи той забързано, — прелитате от свят на свят като побъркани малки пеперуди, толкова налудничаво уверени в собствените си права, че можете да кацнете на най-голямата планета в Аскон, в центъра на системата, и да смятате това за несъзнателно объркване на границите? Хайде де, не е възможно.

Понйетс потръпна, без да го покаже.

— Ако опитът за търговия — продължи упорито той — е бил съзнателен, Ваше благородие, той е крайно безразсъден и в противоречие с най-строгите правила на нашата гилдия.

— Безразсъден, да — потвърди рязко асконецът. — До такава степен, че вероятно вашият другар ще заплати за него с живота си.

Стомахът на Понйетс се присви. Не можеше да има колебание.

— Смъртта, Ваше благоговение — поде той, — е толкова абсолютно и невъзвратимо явление, че сигурно съществува някаква алтернатива.

Последва пауза преди предпазливия отговор.

— Чувал съм, че Фондацията е богата.

— Богата? Разбира се. Но вие отказвате да взимате именно нашите богатства. Атомните ни устройства струват…

— Вашите стоки нямат стойност, защото им липсва благословията на прародителите. Стоките ви са порочни и прокълнати, защото върху тях е наложена възбраната на прадедите ни. — Изреченията се произнасяха напевно, рецитираха се формули. Клепачите на Великия магистър се сведоха и той каза многозначително: — Нямате ли нищо друго ценно?

Търговецът не разбра смисъла на въпроса му.

— Не разбирам. Какво искате?

Асконецът разпери ръце.

— Желаеш да си сменим местата и да ти съобщя какво аз искам. Мисля, че няма. Изглежда, колегата ти ще трябва да изтърпи наказанието, определено от асконския кодекс за светотатство. Смърт чрез задушаване с газ. Ние сме само обикновен народ. В подобен случай най-бедният селянин няма да получи нищо повече. Аз самият няма да получа по-малко.

— Ваше благоговение — измърмори безнадеждно Понйетс, — ще ми бъде ли разрешено да говоря със затворника?

— Асконските закони — изрече студено Великия магистър — не разрешават да се говори с осъден човек.

Мислено Понйетс сдържа дъха си.

— Ваше благоговение, моля ви да проявите милост към душата на един човек в часа, когато на тялото му предстои да бъде наказано. Той е бил изолиран от духовна утеха през цялото време, през което животът му е бил в опасност. Дори сега е изправен пред възможността да отлети неподготвен в лоното на Духа, който управлява всичко.

Великия магистър попита бавно и подозрително:

— Нима ти си Пазител на душата?

Понйетс смирено сведе глава.

— Получил съм такова образование. Сред празните пространства на Космоса скитащите търговци се нуждаят от хора като мен, които да се грижат за духовната страна на живота, отдаден толкова много на търговията и стремежа към светското.

Асконският владетел замислено смукна долната си устна.

— Всеки човек трябва да подготви душата си за пътешествието към духовете на предците. Но никога не съм мислил, че вие, търговците, вярвате в нещо.