Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (3)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 62 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
NomaD (2014 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2015 г.)

История

  1. — Корекция
  2. — Оправяне на кавички (Мандор)
  3. — Добавяне
  4. — Корекция

Статия

По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.

Фондация
Foundation
АвторАйзък Азимов
Създаване1942 г.
САЩ
Първо издание1951 г.
САЩ
ИздателствоGnome Press
Жанрнаучна фантастика
Страници255
ПоредицаФондация
СледващаФондация и Империя

Издателство в БългарияБард
ISBNISBN 0-553-29335-4

„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.

В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]

Главни действащи лица

  • Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
  • Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
  • Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
  • Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
  • Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
  • Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп

Сюжет

Психоисториците

(разказ, публикуван за пръв път през 1951)

Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.

Енциклопедистите

(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)

Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.

Кметовете

(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)

Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.

Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.

Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.

Търговците

(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)

Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.

Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.

Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.

Търговците – принцове

(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)

155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.

След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.

Значимост

Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.

Социално влияние

Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]

Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]

Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]

Източници

Външни препратки

Мега-ревю Фондация на Азимов

13

Малоу се отпусна почти за първи път от шест месеца. Беше легнал по гръб в солариума на новата си къща съвсем гол. Големите му кафяви ръце бяха разперени встрани нагоре, а мускулите му се изпънаха в протягане и после се отпуснаха.

Мъжът до него постави пура между устните на Малоу и я запали. Пъхна друга пура в собствената си уста.

— Сигурно си преуморен от работа — заговори той. — Може би се нуждаеш от дълга почивка.

— Възможно е да се нуждая, Джаел, но предпочитам да си почивам в кресло на Съвета. Защото ще получа това кресло и ти ще ми помогнеш.

— Как се забърках аз в това? — вдигна поглед Анкор Джаел.

— Много явно. Първо, ти си стар политически пес. Второ, Джорейн Сът те изрита от министерското ти кресло, същият човек, който предпочита да изгуби едното си око, отколкото да ме види в Съвета. Ти нямаш високо мнение за възможностите ми, нали?

— Не много — съгласи се бившият министър на образованието. — Ти си смирнианец.

— Това не е законна пречка. Получил съм светско образование.

— Хайде, хайде. Откога предубеждението се съобразява с други закони освен със собствените си? А сега за твоя човек… този Джайм Туер. Той какво казва?

— Той заговори да ме предложи за член на Съвета почти преди една година — отвърна Малоу непринудено, — но аз съм го надраснал. Във всеки случай на него нямаше да му се удаде. Липсва му достатъчно дълбочина. Той говори гръмко и е убедителен, но с това само предизвиква досада. Аз възнамерявам да извърша истински преврат. Ти си ми нужен.

— Джорейн Сът е най-хитрият политик на планетата и той ще бъде срещу теб. Не твърдя, че ще успея да го надхитря. И не си мисли, че той няма да се бори упорито и нечестно.

— Имам пари.

— Това ще помогне. Но трябват много средства, за да се купят предубежденията… мръсен смирнианецо.

— Ще разполагам с много пари.

— Добре, ще помисля по въпроса. Но да не си посмял да застанеш на задните си крака и да разтръбиш, че съм те поощрил в това начинание. Кой идва?

— Самият Джорейн Сът, струва ми се. — Устните на Малоу увиснаха. — Подранил е и мога да го разбера. Досаждам му вече от един месец. Слушай, Джаел, влез в съседната стая и включи тихичко високоговорителя. Искам да чуеш разговора.

Той побутна с голото си стъпало члена на Съвета да излезе от стаята, после стана и набързо навлече копринен халат. Синтетичната слънчева светлина помръкна до нормален блясък.

Секретарят на кмета влезе с вдървена походка, а тържественият домоуправител излезе на пръсти и затвори вратата зад себе си.

Малоу си завърза колана. — Изберете си кресло, Сът — каза той.

По лицето на Сът пробягна неуловима усмивка. Избра удобно кресло, но не се отпусна в него. Седна на ръба му.

— Ако като начало изложите условията си, ще можем да пристъпим към същността.

— Какви условия?

— Искате да ви увещават? Добре тогава, какво например правихте на Корел? Докладът ви не беше пълен.

— Предадох ви го преди месеци. Тогава останахте доволен.

— Да — Сът потърка замислено челото си с пръст, — но оттогава действията ви са многозначителни. Известно ни е доста от онова, което вършите, Малоу. Знаем точно колко заводи изграждате, с каква бързина го правите и колко ви струва. А и този дворец, с който разполагате — той се огледа студено и критично, — ви е струвал значително повече от една годишна заплата; и реколтата, която жънете — богата и скъпа реколта, — сред висшите обществени слоеве на Фондацията.

— Е и? Освен като доказателство, че използвате способни шпиони, какво показва това?

— Показва, че разполагате с пари, каквито нямахте преди една година. Може да се окаже всичко — например, че на Корел са се случили доста неща, за които ние не знаем нищо. Откъде взимате пари?

— Драги Сът, едва ли очаквате да ви осведомя.

— Не.

— Така си и мислех. Затова ще ви обясня. Направо от съкровищницата на Комодора на Корел.

Сът премига. Малоу се усмихна и продължи:

— За ваше съжаление парите са съвсем законни. Аз съм майстор-търговец и парите, които получих, са във формата на известни количества ковано желязо и хромит в замяна на различни дребни устройства, които успях да му доставя. По силата на специалния договор с Фондацията петдесет процента от печалбата са мои. Другата половина ще получи правителството в края на годината, когато всички добри граждани плащат своя данък общ доход.

— В отчета ви не се споменава за никакъв търговски договор.

— Нито пък се споменава какво съм закусвал в даден ден, нито името на настоящата ми любовница или някакви други несъществени подробности. — Усмивката на Малоу стана подигравателна. — Бях изпратен — цитирам ви вас — да си държа очите отворени. Никога не съм ги затварял. Искахте да установя какво се е случило със заловените търговски кораби на Фондацията. Нито ги видях, нито въобще чух нещо за тях. Искахте да разбера дали Корел разполага с атомна енергия. В отчета ми пише, че личната гвардия на Комодора притежава атомни бластери. Бластерите, които видях, са реликви от старата Империя, и доколкото успях да разбера, могат да са само музейни експонати и въобще да не действат.

Дотук изпълнявах нареждания, но освен това бях и още съм свободен индивид. Съгласно законите на Фондацията майстор-търговецът може да разкрива всякакви нови пазари, които успее, и от тях да получава полагаемата му се половина от печалбата. Какви са възраженията ви? Не ги разбирам.

Сът отправи внимателно поглед към стената и заговори с трудно отдаваща му се липса на враждебност.

— Обичайна практика на всички търговци е да разпространяват религията на своята търговия.

— Аз се придържам към законите, а не към практиката.

— Има случаи, когато практиката стои по-високо от закона.

— Тогава се отнесете до съда.

Сът вдигна поглед и мрачните му очи сякаш потъмняха в орбитите си.

— Все пак вие сте смирнианец. Изглежда, натурализирането и образованието не могат да премахнат лошите следи в кръвта. Въпреки всичко слушайте и се опитайте да разберете.

Става въпрос за нещо повече от пари и пазари. Разполагаме с науката на великия Хари Селдън, за да докажем, че от нас зависи бъдещата галактична империя и че не можем да свърнем встрани от пътя, който води към нея. Нашата религия е най-важното ни средство за постигане на тази цел. С нейна помощ поставихме под наш контрол Четирите кралства дори в момента, когато заплашваха да ни смачкат. Това е най-мощното известно средство, чрез което се подчиняват хора и светове.

Основната причина да се поощряват търговията и търговците беше да се въвежда и разпространява по-бързо тази религия и да се подсигури, че въвеждането на нови технологии и нови икономии ще се осъществява под наш пълен и задълбочен контрол.

Той млъкна, за да си поеме дъх, а Малоу спокойно вмъкна:

— Зная теорията. Разбирам я напълно.

— Така ли? Това е повече, отколкото очаквах. Тогава разбирате, естествено, че вашите опити за търговия за себе си, за масово производство на безполезни устройства, които могат да се отразят само повърхностно върху икономиката на даден свят, за покваряване на междузвездната политика, като тя се подчини на бога на печалбата, за извеждане на атомната енергия изпод контрола на нашата религия — може да завърши само с отхвърляне и пълно отрицание на политиката, която се е оказала успешна в продължение на векове.

— И е крайно време — намеси се с безразличие Малоу — за такава остаряла, опасна и невъзможна политика. Колкото и добре да се е справила вашата религия в Четирите кралства, почти нито един друг свят в Периферията не я е приел. По времето, когато установихме контрол над Кралствата, Галактиката ми е свидетел, имаше достатъчно бежанци, които да разпространят историята как Салвор Хардин е използвал жреците и суеверието на хората, за да ликвидира независимостта и властта на светските монарси. А ако това не е било достатъчно, случаят с Аскон преди две десетилетия е направил нещата напълно ясни. Сега в Периферията няма нито един владетел, който да не предпочете сам да си пререже гърлото, отколкото да пусне макар и един жрец от Фондацията да стъпи на негова територия.

Не възнамерявам да принуждавам Корел или който и да е друг свят да приеме нещо, за което зная, че не го желае. Не, Сът. Ако атомната енергия ги прави опасни, истинското приятелство, постигнато чрез търговия, ще бъде много по-добро, отколкото несигурното сюзеренство, основаващо се върху ненавиждано превъзходство на чужда духовна власт, която, ако отслабне дори съвсем малко, може да се провали напълно и да не остави след себе си нищо значително освен безсмъртен страх и омраза.

— Много добре изложено — рече цинично Сът. — И така, да се върнем към началната точка на разговора, какви са условията ви? Какво искате, за да замените убежденията си с моите?

— Мислите, че убежденията ми са за продан?

— Защо не? — беше хладният отговор. — Нима занаятът ви не е да купувате и да продавате?

— Само с печалба — каза Малоу, без да се засегне. — В състояние ли сте да ми предложите повече, отколкото получавам сега?

— Можете да си оставите три четвърти от печалбата вместо половината.

Малоу се изсмя кратко.

— Прекрасно предложение. При вашите условия цялата търговия няма да достигне и една десета част от моята. Опитайте нещо по-добро.

— Можете да получите място в Съвета.

— Ще го имам без и въпреки вас.

С внезапно движение Сът сви ръката си в юмрук.

— Освен това ще си спестите престоя в затвора. За двадесет години, ако зависи от мен. Изчислете печалбата и от това.

— Няма никаква печалба, освен ако успеете да изпълните заплахата си.

— Ще ви съдят за убийство.

— Чие убийство? — попита презрително Малоу.

Гласът на Сът стана груб, макар и тонът му да не се повиши.

— Убийството на анакреонски свещеник на служба на Фондацията.

— А, значи така? И какви са доказателствата ви. Секретарят на кмета се наведе напред.

— Малоу, аз не блъфирам. Предварителните разследвания са завършени. Остава да подпиша един последен документ и процесът на Фондацията срещу майстор-търговеца Хобър Малоу ще започне. Вие сте изоставили поданик на Фондацията да бъде измъчван и убит от чуждестранна тълпа, Малоу, и разполагате само с пет секунди, за да предотвратите дължимото ви наказание. Аз лично бих предпочел да опитате да се отървете с блъфиране. Ще бъде по-сигурно, ако сте погубен враг, отколкото съмнителен новопокръстен приятел.

— Желанието ви е изпълнено — заяви тържествено Малоу.

— Много добре! — Секретарят се усмихна жестоко. — Кметът желаеше да направи най-напред опит за компромис, не аз. Свидетелство за това е, че не положих особени усилия.

Вратата се отвори пред него и той излезе.

Малоу вдигна поглед, когато Анкор Джаел влезе отново в стаята.

— Чу ли го? — попита Малоу. Политикът се отпусна на пода.

— Не съм го чувал толкова разгневен, откакто познавам тази змия.

— Добре. Какво разбираш от думите му?

— Е, ще ти кажа. Външна политика на господство чрез духовни средства е негова натрапчива идея, но според мен крайните му цели не са духовни. Мисля, не е необходимо да ти казвам, че бях уволнен от правителството, защото спорих по същия проблем.

— Няма нужда. И какви според теб са тези недуховни цели?

Джаел придоби сериозен вид.

— Всъщност той не е глупав, така че трябва да вижда банкрута на нашата религиозна политика, която не е завоювала почти нищо за нас през последните седемдесет години. Явно я използва за лични цели. Всяка догма, основаваща се поначало върху вяра и чувства, е опасно оръжие, защото е почти невъзможно да се гарантира, че оръжието няма да се обърне срещу онзи, който го използва. Вече сто години поддържаме обреди и митология, които стават все по-уважавани, традиционни и… непоклатими. В известно отношение те вече не са под наш контрол.

— В какво отношение? — попита Малоу. — Не спирай, искам да чуя какво мислиш.

— Ами да предположим, че един човек, един амбициозен човек, използва силата на религията срещу нас, а не в наша полза.

— Имаш предвид Сът…

— Правилно. Имам предвид Сът. Слушай, човече, ако той успее да мобилизира различните йерархии на подчинените планети срещу Фондацията в името на правоверността, какъв шанс ще имаме ние? Като се постави в защита на вярванията на религиозните, той ще може да обяви война на ереста, представлявана от теб например, и накрая да стане крал. Все пак Хардин беше казал: „Атомният бластер е добро оръжие, но то може да се насочва и в двете страни“.

Малоу се удари по голото бедро.

— Добре, Джаел, в такъв случай вкарай ме в Съвета и аз ще се сражавам с него.

Джаел помълча, после каза многозначително:

— Може и да не стане. Какво чух за някакъв линчуван жрец? Не е вярно, нали?

— Съвсем вярно е — отвърна безгрижно Малоу. Джаел подсвирна.

— Има ли решителни доказателства?

— Би трябвало да има. — Малоу се поколеба и прибави: — Още отначало Джайм Туер беше негов човек, макар никой от двамата да не знаеше, че това ми е известно. А Джайм Туер беше очевидец.

— Аха! — поклати глава Джаел. — Много лошо.

— Лошо ли? Какво му е лошото? Жрецът се намираше на планетата в нарушение на законите на Фондацията. Корелианското правителство явно го използва като примамка, независимо дали го е сторило съзнателно или не. По всички закони на здравия разум нямах друг избор, освен да постъпя по един начин — и действията ми бяха изцяло в рамките на закона. Ако ме подведе под съд, няма да постигне нищо, освен да се изложи като голям глупак.

— Не, Малоу — отново поклати глава Джаел, — не си разбрал. Казах ти, че играе нечестно. Той не иска да те осъди; знае, че не може да го постигне. Но възнамерява да погуби авторитета ти пред народа. Чу го какво каза. Понякога практиката наистина стои по-високо от закона. Можеш да излезеш от съдебната зала напълно свободен, но ако народът мисли, че си изоставил на врага един жрец, популярността ти ще отслабне. Ще признаят, че си направил каквото повелява законът, дори че си постъпил разумно. Но въпреки това в очите им ще бъдеш страхливо куче, безчувствен грубиян, коравосърдечно чудовище. И никога няма да те изберат в Съвета. Възможно е дори да загубиш титлата си майстор-търговец, като гласуват да ти се отнеме гражданството. Знаеш, че не си роден тук. Какво повече мислиш, че иска Сът?

— И така да е! — намръщи се упорито Малоу.

— Момчето ми — продължи Джаел, — ще те подкрепя, но аз не мога да помогна. Ти си в трудно положение… много трудно.