Ан Тейлър
Да се влюбиш в Ан (39)

39.

У дома!

Ан се разплака от щастие. Прекрачи прага на голямото фоайе долу, поколеба се да тръгне вляво или вдясно, реши се и горе пресече с няколко крачки пространството и влезе в дневната, където за първи и единствен път бе се отдала на Артър. Остави малкия на дивана, пристъпи към центъра на помещението и се обърна към бебето.

— Ето тук на това място си заченат, Роби.

Взе го отново на ръце и отново застана в центъра, поглеждайки към Артър, който се усмихваше.

— А баща ти се съпротивляваше, е, не особено дълго. А после се разкая от случилото се и побягна.

Артър все още се усмихваше, когато приближи до тях и погали детето по главицата.

— Баща ти още не знаеше, че те е създал. И това няма да се повтори. Баща ти се чувстваше като Бог тогава, а и сега, че те има. — Усмихна се на Ан и предложи да слязат долу и видят Рекс.

— С Роби? — изплаши се тя. — Не знаем как ще реагира…

— Кой от двамата? А може би и двамата — засмя се Артър. — Рекс ще ти се зарадва. Ще ми се зарадва и на мен. А Роби е част от теб и мен, той ще го усети с инстинкта си и едва ли…

— А-ако не го усети и ревне, протяжно и…

— Не вярвам. Ще бъде като тест за Рекс. Ако ревне и изплаши Роби, колкото и да ми е мъчно, ще го дам отново в зоопарка.

Ан го погледна и започна да слиза по стълбите с детето в ръце, Артър вървеше подире й. В долното фоайе мина пред нея и отвори вратата към градината. След няколко крачки бяха пред леговището на Рекс, който придремваше, вече заслушан в стъпките им и явно разпознал ги, се изправи да ги посрещне с онова гърлено мъркане, с онова махане на опашката, толкова силно, че топката на края при удара с бетона издаваше приглушен звук като удар върху барабан. Туп-туп, туп-туп, ритмично и радостно.

— Рекс, върнах се! — пристъпи малко по-близо до бърлогата му Ан, а Артър побърза да застане до нея и я улови под мишницата, за да не пристъпи по-близо.

Рекс се изправи, доближи решетката, приклекна и протегна и двете си лапи през железата като че ли искаше да се здрависа с нея. Ан повдигна по-високо събудилия се Роби, който гледаше съсредоточено това голямо непознато златно нещо, което също го гледаше съсредоточено, без да мърка, без да реве, без да помръдне дори, за да не изплаши това малко непознато нещо в ръцете на Ан, свило личицето си в гримаса като пред плач, но не заплакваше. Само ноздрите на Рекс помръдваха.

— Позна го — засмя се Артър. — Позна по мириса, че е наш, твой и мой. Камък ми падна от сърцето — и измъкна ръката си от под мишницата на Ан, за да приближи съвсем до решетката, да протегне пръсти през железата и гальовно да потупа Рекс по гривата.

— Артър, не! — каза го с тих и спокоен глас, и за да не издаде тревогата си Ан не помръдна от своето място. Роби продължаваше да гледа съсредоточено това голямо вече по-малко непознато златно нещо, което навярно му заприлича на някоя от неговите плюшени играчки и вече се смееше, и протягаше ръчички към него без страх. — Бащичко! — засмя се и Ан. — Радвам се, че Рекс ще си остане тук, защото прие Роби. Какво е замъкът без него?

— Баща ти няма да е доволен. Не зная защо и Рекс не го приема, както не прие и момичето.

— Защото се страхуват от него. А къде е сега това африканско момиче?

— В клиника, Ан. Рекс така я изплаши, само минавайки край нея, че тя изгуби говора си. Дано успеят да й го върнат, а аз ще се погрижа да я настаня в някое семейство като прислужница. Не би могла да се върне тук. Невъзможно е да преодолее страха си.

— Както и баща ми, нали?

— Но с малкия няма да имаме проблем, нали? Ще го обича, както и ние го обичаме.

— И все пак — каза Ан, — няма да е зле да поставим и гъста мрежа пред решетките. Животното си е животно, а детето си е дете. Може с нещо да го подразни понякога. Знаеш ги децата. Например… да го дръпне за опашката.

— Чак такъв смелчага ли ще бъде? — засмя се Артър.

— Ами… бащичко! — засмя се и Ан. — Колко пъти досега си влизал в бърлогата му?

— По два, три пъти на ден. Понякога и по-често. Когато съм се чувствал самотен или нещастен. Или неспособен за нищо.

— Вече няма да се чувстваш така. Обещавам ти. Обещавам ти цялото щастие на света!

— Но това нали не означава, скъпа, че няма да влизам при Рекс?