Ан Тейлър
Да се влюбиш в Ан (25)

25.

Животът при тях тримата продължи, както и преди, само Ева стана някак по-затворена и по-угрижена. Пристъпите на повръщане при Ан бяха престанали, но всички забелязваха колко много се е разхубавила. Лицето й се избистри, големите й сини очи не изглеждаха вече така тъжни, усмивка, макар и рядко се появяваше и в тях. Бе споделила тайната си и вече не се чувстваше така изплашена, опряла се на рамото на Ева. Те двете често разговаряха за децата й, дъщеря й учеше в Глазгоу, а синът бе в колеж в Бирнигам. Обикновено тя ходеше при него в неделите. Един ден Ан я помоли да я придружи. И я запита:

— Защо те никога досега не са идвали вкъщи. Да не би нещо татко…?

— Не е заради баща ти, той няма нищо против, но те имат. Не могат да ми простят, че се омъжих повторно — отвърна й Ева.

— Заради собствения им баща ли? Той не се ли е оженил отново?

— Не е. И все се надяваше, че ще се съберем някой ден. — Помълча и добави: — Не че не се обичахме с него, но все се карахме за едно, за друго, като че ли живеехме на две различни планети. Такова несходство на характерите рядко се среща. И бе по-умно да се разделим. Само че и двете ни деца останаха като че ли без почва под краката. И смятат все още, че виновната съм аз, макар че точно аз приемах компромисите, които ми налагаше той.

— А с баща ми как е?

— С него ми е добре. Мислим еднакво в повечето случаи. Имаме и общи интереси. И не се караме за нищо.

— А обичате ли се?

— Той е много мил с мен. И много грижовен. И е добър любовник.

— И това на теб ти е достатъчно?

Ева се засмя.

— Много питаш. След преживяната самота и след като разбирам, че все още не е забравил майка ти, мисля, че ми е достатъчно.

— На мен не би ми било — каза Ан и се замисли.

Животът на една двойка й се видя доста сложен, дори когато и двамата се обичат. А когато единият обича, а другият се оставя да бъде обичан по-просто ли е? Не знаеше. А когато се събираха разумно, пресмятайки предварително всички „за“ и всички „против“ как ли е? И как ли би било при нея и Артър? Но нямаше смисъл да си представя каквото и да било, след като той бе заминал, без да й каже или поне напише думата „Довиждане“.

— А ако някой ден — запита неочаквано Ан и вдигна очи към нея, — срещнеш голямата любов, какво би правила? Би ли напуснала баща ми?

— С баща ти се чувствам сигурна.