Ан Тейлър
Да се влюбиш в Ан (18)

18.

Ан прецени, че не иска да се мести за двата месеца, които й оставаха до завършването. После така или иначе щеше да кандидатства в колеж, макар още да не знаеше какво точно иска да учи. По-скоро знаеше какво не иска. Медицина в никакъв случай, инженерството също отхвърляше, както и информационните технологии. Обичаше децата, животните, растенията, книгите и пътешествията. А може би нямаше да й се наложи да избира веднага, ако Артър я вземеше със себе си. Естествено, че баща й и Ева щяха да са против, но след като станеше пълнолетна, те просто нямаха думата. Въпросът бе да склони Артър, който като че ли продължаваше да се отнася към нея като към дете. Докога? Как можеше да му докаже, че е пораснала, след като той не искаше да го види?

Лъвчетата се бяха родили през онази нощ, в която тя бе послушно момиче. Не отиде веднага да ги види, изчака Ева да се върне от училището, но тя си дойде прекалено уморена и някак угрижена, за да настоява. В крайна сметка можеше да отиде и сама на следващия ден. Навярно щеше да прекъсне писането на Артър, но не биваше той да свърши романа си преди и тя да е свършила с учението.

— В този ден погребват съучениците ми — каза му, когато й отвори, — и те моля да бъда с теб.

— Пет са — каза засмян Артър. — Цели пет!

— Какво пет? — не разбра тя.

— Искаш ли да ги видиш? Лъвицата е много горда, а и лъвът не се отделя нито за миг от нея.

— Не искам — каза тя. — Ти… не ме ли чу? Нека това да си е техният празник. Ако, както твърдиш, той е влюбен в мен, нека поне тази вечер да си е само неин. А и ти да си само мой!

— Твърде съм стар за теб. Баща ти е прав.

— Забрави за баща ми. Обичам те!

— Още не знаеш значението на тези думи.

— Та аз съм почти на осемнайсет!

— А аз почти на четирийсет и две!

Ан обви ръце около врата му.

— Искам да ме обичаш. Искам да ме любиш. Толкова силно ме привличаш. Сънувам те всяка нощ. Всяка нощ съм с теб. Обичам те, обичам те, обичам те! Ако устояваш, значи аз за теб съм нищо.

Тогава той я притисна до себе си и я целуна. Различно от друг път. Страстно. По устните, по шията, по очите и все по-надолу, разголвайки гърдите й, докато зарови глава между тях, а тя зарови пръсти в косите му.

— Обичам те! — не спираше да шепне тя.

— И аз. И те желая! — казваше и Артър непрекъснато и забравил всички правила на доброто си поведение и на обещанията, които бе дал на баща й, както и вследствие на потисканите си желания месеци наред, дори години наред, той някак изведнъж престана да бъде самия той, превърна се неочаквано в първия първобитен мъж настигнал в бяг своята пожелала го женска. Само любов, само жажда да я има до причерняване, само инстинкт, пълно отдаване на мига. До самозабрава. Почувства се безсмъртен и равен на Бога, шепнейки: „Ан, Ан…“ А после… сякаш се събуди. Осъзна се изведнъж. — Господи, какво направих?

— Направи ме щастлива — преодоляла болката се усмихна тя. — Най-сетне! Най-сетне си мой!

— А баща ти? Как ще погледна баща ти в очите?