Ан Тейлър
Да се влюбиш в Ан (17)

17.

Баща й долетя заедно с Ева в замъка на Артър и без да каже и дума, я притисна към себе си, а пресъхналите й сълзи отново потекоха и намокриха ризата му. Ева не се сдържа:

— Изкара ни акъла, момиченце. Къде не те търсихме! — и после се обърна към Артър. — Благодаря ти, че се обади. Дано да не ти е досадила.

— Тя никога не може да ми досади.

Ан се усмихна на думите му и тихо каза:

— Благодаря ти, Артър. Помогна ми…

— Не съм бил справедлив към теб — най-сетне въздъхна с облекчение и баща й. — Ан ми е най-голямото съкровище.

— Тя вече е голяма. Позволявай й да идва тук и сама. Няма да я нараня.

Робърт мълчеше. Преглътна няколко пъти и най-накрая се усмихна.

— Добре. Зная, че няма да я нараниш.

— Скоро ще имаме малки… Искам Ан да свикне с тях. Те ще се привържат към нея и тя няма да се страхува от тях.

— Но лъвицата ще продължи да ревнува, нали?

— Лъвицата? Тя толкова много е омръзнала на лъва със своята ненаситност! След като роди и откърми малките, ще се погрижа за нея.

— Какво значи да се погрижиш за нея? — разтревожи се Ан.

— Ще я настаня в зоопарка. А е възможно и всичките да ги настаня. Предам ли и този роман, получа ли хонорара си, ще ми се да попътувам. Отдавна не съм бил в Африка, все още дива и хубава. Има места там, където цивилизацията още не е пристъпила.

Ан го погледна като омагьосана. Ева и баща й погледнаха към Ан.

— А тези места — каза Ева замислено, — не са ли опасни за бял човек като теб? И не се ли страхуваш за живота си?

— След днешния ден кажи ми безопасно ли е и в центъра на Лондон?

Всички се умълчаха, а Ан отново се разтрепери, устните й чак затрепериха. Баща й отново я притисна към себе си. Не се бой, при мен си на сигурно място, винаги ще те защитя, означаваше прегръдката му, а на глас каза:

— Време е да си вървим. Още веднъж благодаря — и се насочи с притиснатата в него Ан към вратата, а Ева мълчаливо ги последва.

— До скоро — изви глава към Артър Ан с лека едва забележима усмивка.

На другия ден Ан не отиде на училище. Бяха разпуснали учениците за три дни да преживеят шока при семействата си, като че ли беше възможно да се преживее, а преподавателите се събираха на дълги съвещания, за да обсъдят какви мерки да вземат за сигурността им. Нищо не им изглеждаше достатъчно. Бяха разбрали колко са уязвими и достъпни за луди, престъпници и терористи. Вече получиха и няколко молби от родители, които искаха да преместят децата си другаде. Ева се замисли за Ан.

Вечерта тя подхвърли на Робърт пред Ан идеята си да бъде преместена. Ан не каза нито да, нито не. Баща й смяташе, че на новото място няма да я измъчват спомени, но няма да е с нея Ева.

— А може би за нея и това ще е добре? Вече е голяма и търси самостоятелност. Ан, какво ще кажеш?

Тя повдигна неопределено рамене и излезе в градината. Вече захлаждаше, настъпваше пролет и вечерите бяха хладни, но се отпусна в хамака и се залюля. Звездите, които прозираха през клоните на дърветата, изглеждаха огромни и прекалено ярки. Искаше да помисли по предложението на Ева, но си представи Африка, такава каквато я познаваше от глобуса и уроците по география, представи си, че отива там с Артър, че са навсякъде заедно по тези диви и опасни места, но той я защитава и от зверове, и от хора, и от огън и от вода, готов да даде и живота си за нея. Тогава чу гласа му. Чу ли го наистина или халюцинираше?

— Ан, в градината ли си? Смятам да пусна лъвовете. Не искам да се изплашиш от рева им като преди…

— В градината съм и няма да се изплаша. Радвам се, че ме предупреди.

И тя се стегна, готова да ги чуе и пак настръхна от мощния рев на лъва.

— Това е неговият поздрав — засмя се зад зида Артър. — А лъвицата изобщо не го последва. Чака ме трудна нощ, навярно ще ражда.

— Не е ли чудесно? Ако роди, утре ще дойда да видя лъвчетата.

— С кого разговаряш посред нощ — надвеси се от горния прозорец Ева.

— С Артър. Лъвицата може би ще роди.

— Най-добре е да се прибереш и да си затвориш прозореца…

— Послушай я — съгласи се с нея Артър, — а и е доста хладно навън.

— Добре — отвърна Ан и на двамата. — Прибирам се — и скочи от хамака, а лъвът отново мощно изрева. — Лека нощ и на тебе, Рекс.