Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
To Fall In Love With Ann, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,5 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Айра (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Ан Тейлър

Заглавие: Да се влюбиш в Ан

Преводач: Ангел Иванов

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: „Весела Люцканова“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Абагар“ АД

Редактор: Весела Люцканова

ISBN: 978-954-311-092-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1800

История

  1. — Добавяне

32.

Решавай, Ан!

Артър или Макс?

Не беше лесно да направи избора.

Всеки ден виждаше Макс и се удивляваше на постоянството му, равно почти на нейното, когато се влюби в Артър. Той не я притискаше за нищо, не настояваше да бъде непрекъснато при нея, интересуваше се нуждае ли се от нещо, искаше да й помага и й помагаше наистина. Усещаше се, опряна на рамото му като на опора, знаеше, че ще бъде до нея винаги, без да хуква нанякъде и то без да й се обади. Просто му вярваше. Просто се чувстваше сигурна и защитена. И така щеше да се чувства и детето й, а то щеше да иска повече защита и повече сигурност от самата нея. Преценяваше трезво, бе мила с Макс, приятно й беше да са заедно, но обичаше Артър, макар че осъзнаваше колко несигурна и незащитена ще се чувства с него. Ако не чакаше дете, не би се колебала нито за миг. Странно, че точно неговото дете искаше да защити от самия него.

Беше ли права?

Артър може би се бе променил през тия няколко месеци. Това момиче, което е откупил от племето му, за да не го убият… Бе чела някъде нещо подобно и се бе ужасила, че все още съществуват такива правила по света.

Навършат ли определена възраст и не са омъжени до нея, предлагат девойките на пристигащите с кораби да ги откупят. Предлагат ги и следващата година. Ако никой не ги откупи и тогава, ги убиват като безполезни и ненужни.

Едва ли Артър я е харесал, след като е предложена за втори път на моряците и пътниците и след като преди самите й съплеменници не са я пожелавали.

Ева бе права, не биваше да ревнува и това да влияе на решението й. Все още имаше време да реши, но това я побъркваше. Искаше Артър, а преценяваше, че ще е по-добре с Макс. По-добре ли? Как би могла да е сигурна, след като той дори не я бе докоснал?

Не можеше ли да понесе докосването му, означаваше, че не би могла да го понесе. Не мислеше дори за леглото, а за обикновеното докосване, на ръката, на лицето до нейното, за допира на кожата.

Трябваше да опита. И тя опря ръката си до неговата и потръпна като протекъл през нея смъртоносен ток, който я принуди да отскочи назад.

— Защо? — сепна се Макс и се опита да я погали, а тя отскочи още назад.

— Не се сърди! — каза тя. — Някаква химия, но дори не мога да я обясня.

— Това са глупости! — не се съгласи с нея Макс и се опита да я прегърне, а тя неистово закрещя:

— Задушавам се! Пусни ме! — и след като той я пусна, а тя се дръпна още назад, го погледна право в очите: — Не мога да бъда с теб, лишаваш ме от въздух…

— Но аз съм готов да ти дам…

— Лишаваш ме от въздух — повтори Ан, — а без въздух човек умира, нали? Следователно…

— Но, Ан… — той се тресеше целият от възбуда. Бе я докоснал и бе пожелал да я докосва непрекъснато и навсякъде. Желаеше я така, както не бе пожелавал нищо друго в живота си. Нито жена, нито кола, нито злато, все едно бе докоснал самият си живот. — Обичам те, Ан!

Но докосването бе тест, а той не го бе издържал.

— Съжалявам, Макс.

Не я разбра, нямаше как да я разбере. Не разбираше и отблъскването й, след като му бе дала и дума. Та той бе готов да направи всичко за нея. Да се оженят. Да признае детето й за свое. Да я обича повече от себе си. Да й е предан, всеотдаен, послушен… роб. Не го ли разбираше?

— Съжалявам, Макс — каза тя.