Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
To Fall In Love With Ann, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,5 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Айра (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Ан Тейлър

Заглавие: Да се влюбиш в Ан

Преводач: Ангел Иванов

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: „Весела Люцканова“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Абагар“ АД

Редактор: Весела Люцканова

ISBN: 978-954-311-092-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1800

История

  1. — Добавяне

37.

Ан роди прекрасно три кила и половина момченце, петдесет и седем сантиметра дългичко, гръмогласно и почти с дълга черна коса с бял кичур по средата.

— Ще е късметлия — засмя се докторът.

— Надявам се — засмя се щастливо и Ан.

Артър и Макс чакаха пред вратата на родилното. Докторът, който излезе да съобщи новината, ги изгледа изпитателно.

— Кой от вас двамата е бащата?

— Аз — излезе крачка напред Артър.

Докторът погледна към Макс.

— А вие кой сте?

— Кръстникът — усмихна се той. — Макар че още не сме говорили за името.

— Ан ще реши — отсече Артър. — А сега най-сетне мога ли да я видя?

— Разбира се — отстъпи докторът, за да мине Артър. И изведнъж се осъзна. Той бе поискал да види майката, не детето, както беше при другите бащи. — Изчакайте да ви отведа при нея. — Наблегна на нея. — А и при момченцето — наблегна на момченцето, бащите толкова се радваха на синове, че забравяха за майките им. — Сам няма да се оправите. А не е зле и малко да се успокоите, да звъннете на родителите й, навярно те също са се тревожили.

Артър помисли, че не знае мобилния на Робърт.

Бяха го оставили пред входа на църквата, той нещо бе извикал след тях, но не го чуха. Навярно все още бе там. Погледна към Макс, той го разбра без думи и тръгна към колата си, за да намери бащата на Ан и го доведе. А така бе искал да тръгне след Артър и погледне в щастливите очи на Ан.

— Всичко е добре, когато свършва добре. Честито! — каза на вкочанилия се баща на Ан, не помръднал от стъпалото с часове. — Момче е!

— Слава богу! — прекръсти се той. — Момичетата са голяма беля.

Не каза нищо такова на Ан. Когато влязоха с Макс при нея, тя стискаше в пръстите си ръката на Артър. Пусна я и я протегна към баща си.

— Прости ми, татко!

— За какво? — не я разбра изведнъж, смръщи за миг вежди, имаше за какво, но не беше сега моментът и се усмихна. — Честито, Ан. Мога ли да го видя? И как ще го кръстите? — обърна се към Артър, а той му отвърна:

— Ан ще реши.

Тя се обади веднага, сияеща и уморено отпусната върху възглавницата.

— Робърт, татко. Прилича на теб.

— Дай боже да не е пройдоха като баща си — и погледна уж с усмивка към Артър, най-сетне трябваше да го приеме този драскач на романчета, този особняк, този… като че ли всички обидни думи към него се бяха заличили изведнъж в съзнанието му. — Няма ли най-сетне да го видим този Робърт младши сър Ленард. Ако се бяхте помотали още, за малко да го оставите и без фамилия.

И четиримата се засмяха, а Ан напомни на баща си да позвъни на Ева. Той само махна с ръка „има време за всичко, навярно Джули вече й е звъннала“, пропусна да го каже на глас, сега… ето го малкият Робърт, ревльо и половина, наистина чернокос и с бял кичур на темето и като че ли не бе дете на Ан, а негово. Протегна ръце да го вземе, но докторът се дръпна назад с бебето.

— Видяхте го! Достатъчно за днес — и побърза да изчезне, а сестрата влезе да им каже, че е време да оставят и Ан на спокойствие да си почива. Без желание тримата мъже напуснаха стаята на родилката. Още в коридора, преди да са излезли от болницата Робърт улови Артър за рамото и му каза остро:

— И ако нараниш дъщеря ми още веднъж, ще си имаш работа с мен. — Той най-сетне бе наредил пъзела, кога се е случило, защо Артър е заминал, защо Ан дойде да учи чак в Шотландия и навярно Ева е знаела още от началото. — Добре, че е момче, жените са голяма беля.