Ан Тейлър
Да се влюбиш в Ан (26)

26.

Ан взе дипломата си с отличие, без никой да заподозре състоянието й. Леко бе напълняла, но носеше по-широки дрехи, наблягаше на витамини и плодове, тайно се надяваше, че преди да замине за Глазгоу, Артър ще се е върнал и тогава всичко можеше да се промени. Бе подала документи и за Бирнигам, за университета там баща й настояваше, той не искаше да се разделя с нея. Искаше да е наблизо и да може да я вижда.

— Глазгоу е чак в Шотландия. Там е и доста студено, да не говорим колко далече е от нас.

Ева не се намесваше в техните разговори, дори когато Робърт я молеше да вразуми дъщеря му, тя казваше:

— Това е нейният избор. Пълнолетна е.

Бе успяла досега да съхрани тайната й, да я подкрепя в решенията й, да взима винаги нейната страна и Робърт често подхвърляше:

— Като че ли си омъжена за нея, а не за мен.

— Тя беше от любимите ми ученички, преди да те познавам. И точно тя ни свърза. Не помниш ли?

Как да не помнеше. Ан го бе убедила, че един ден ще учи, ще управлява сама живота си, ще се влюби, ще се омъжи и той, ако не се ожени, ще остане съвсем сам. Бе харесал Ева, пълна противоположност на майка й, не само външно с тия тъмни очи, смугла кожа и черни късо подрязани коси, но и като характер, обичаща преподавателската си работа, грижите в градината, малката растяща Ан, тиха и затворена, но съвсем не лесна за отглеждане. Беше й благодарен за нежността й към нея, а и към него, за мъдрите съвети, които му даваше, за инициативността й във всичко, за ведростта й и не на последно място за това, че му бе предана и не помисляше за изневяра. Вече не можеше да си представи живота си без нея, а и тя го уверяваше, че не си представя нейния без него. Отношенията им почиваха на взаимно доверие и на хармония, а това бе повече от любов, от оная тъмна сила, която го превръщаше в хаос, преобръщаше го като лавина, в която едва не се бе задушил.

Не искаше Ан да замине и не разбираше защо Ева не го подкрепя.

— Това е нейният избор. Университетът в Глазгоу съществува от 1451 година и е един от най-престижните.

— И какво ще учи там?

— Тя ще си реши.

— Толкова е далече — въздъхваше той. — Ще я виждам, колкото ти виждаш дъщеря си.

Той не знаеше защо тя не вижда дъщеря си, както и нямаше да узнае защо Ан иска да отиде чак там. Щеше да се опита да свърже двете момичета, Ан се нуждаеше да не е съвсем сама, да има към кого да се обърне, а дъщеря й също като нея бе инициативна и оправна, обстоятелствата не диктуваха живота й, тя диктуваше обстоятелствата. И се надяваше да се харесат, както те двете се харесваха и се подкрепяха тук.

— За Коледа ще ги чакаме и двете — въздъхваше Робърт. — Не зная как бих издържал до Коледа.

— Но нали аз съм тук? Би трябвало да си свикнал с мисълта, че един ден птичето излита от гнездото, за да свие свое гнездо.

— Малка е още, за да мисли за свое гнездо.

Ева се засмиваше. Приласкаваше Робърт, разтриваше дълго раменете му, за да се отпусне, а горе Ан стягаше багажа си за отпътуването. След един ден заминаваше. Ева бе приготвила всичко за изпращането й, както и ястията, които обичаше за вечеря. Тя остави Робърт пред телевизионния екран и отиде да сервира масата. Когато бе готова ги повика и двамата. Седнаха както винаги, те един срещу друг, а Ева между тях на тясната страна, най-близо до печката.

— Глезиш ме, Ева! Там няма да има кой да ме глези.

— Точно за това! Ще ми обещаеш да се храниш добре. Може да пестиш от дрехи, но не от храна.

— Нищо не обещавам — засмя се Ан. — Баща ми ще поиска кой знае колко неща да му обещая. Да се обаждам всяка вечер, да разговаряме по айсикюто, да се прибирам рано, да не съгреша с някой мъж, да се пазя от всичко, като че ли съм малко дете.

— А не си ли? — не се предаде той.

— Дете, което може вече да има свои деца.

— Малка си още — потръпна той от представата да има свои деца.

— За теб и на сто, ще бъда малка.

— Така е, скъпа — намеси се Ева, — децата винаги си остават деца на родителите си. Дори и на сто. А сега се храни, мила. Че там може и да умираш от глад.

И тримата бяха напрегнати от предстоящата раздяла. Знаеха, че ще минат месеци, дори година преди да се видят отново.