Филип К. Дик, Роджър Зелазни
Бог на гнева (19)

19.

Фреската, която нарисува Тибор Макмастърс, постепенно се прочу из целия свят и най-накрая беше оценена като равностойна на произведенията на великите майстори от италианския Ренесанс, повечето от които бяха познати само от снимки, тъй като оригиналите бяха разрушени.

Седемнайсет години след смъртта на Тибор управата на Служителите на Гнева направи официално оповестяване за автентичността на стенописа. Това действително беше образът на Бога на Гнева Карлтън Луфтойфел. Нямаше никакво съмнение. Всеки спор по този въпрос беше обявен за незаконен и се наказваше с кастриране за мъжете и отрязване на едното ухо за жените. Целта беше да се наложи почит в един отхвърлил почитта свят, да се наложи вярата в едно лишено от вяра общество, което вече беше разбрало, че повечето от нещата, в които беше вярвало, бяха само лъжи.

Преди да умре, Тибор се препитаваше с малка годишна пенсия от Църквата плюс гарантирана поддръжка на каручката му, включително сено от люцерна за две крави: поради достойнствата на неговото произведение му отпуснаха две крави, а не една, да теглят каручката. Когато ги подминаваше, хората го разпознаваха и го приветстваха. С големи усилия раздаваше автографи на туристите. Децата му подвикваха, но не му се подиграваха. Всички го обичаха и макар на стари години да стана ексцентричен и раздразнителен, приемаха го за уважаван член на обществото… независимо от факта, че след като създаде автентичния портрет на Бога на Гнева, не нарисува нищо друго, което да заслужава внимание.

Говореше се, че сред книжата му били намерени записки, които драскал сам за себе си от време на време и в тях към края на живота си давал израз на известни съмнения относно автентичността на собствената си фреска. Така или иначе, никой не беше виждал тези лични бележки. Ако въобще съществуваха, защото Служителите на Гнева бяха конфискували целия му архив и или го бяха заключили зад метални врати, или го бяха унищожили, което беше по-вероятно.

Последните му две крави бяха убити, препарирани и поставени от двете страни на великата му фреска, за да наблюдават тържествено и изцъклено туристите, пристигнали да отдадат почит на прославения стенопис. Самият Тибор Макмастърс най-накрая беше провъзгласен за светец на Църквата. Гробът му е неизвестен. Няколко града спорят за честта да са приютили тленните му останки.