Сара Зетел
Възвръщане (4)

3.
Лагер на Стотното ядро, 11:34:25 часа локално време

„Нашият свят е изчезнал завинаги. Те ни го отнеха, а ние можехме само да гледаме отвисоко.“

 

Откъс от „Началото на бягството“, таен исторически архив на Рудоланските витаи

„Каквото и да е станало, аз бях честен. Спазих всички точки на моя договор. Нека ме съдят, но не могат да ме държат отговорен за нарушаване на дадената дума.“

Тази мисъл с нищо не допринесе за успокоението на Баск. Истината беше, че в душата му продължаваше да вее хлад, откакто бе докладвал за загубата на артефакта. Той седеше сковано в мекото кресло на совалката, опрял ръце на колене. Туниката, която носеше, бе млечнобяла — цвят, който го лишаваше от статут, значимост и пост.

— Не е необходимо да я слагаш — бе му казала Карил, въпреки че собственоръчно я извади от гардероба.

— Налага се. Ерик Борн бе мой проблем. Както той, така и артефактът.

— Възложителите знаят, че грешката не е била твоя. Има обстоятелства, пред които сме безсилни. Всички данни сочат, че той е манипулирал информационния поток, а не електрониката.

Но дори споменът за успокоителните думи на Карил не бе достатъчен, за да му възвърне изгубеното самочувствие. Работата му по случая „Ерик Борн“ бе в пряка връзка с преоткриването на Родната земя. Перспективите, които го очакваха, ако я бе довел до успешен завършек, бяха смайващи. При успех срамът, който носеше като позорно петно в биографията си, щеше да бъде изтрит завинаги.

„Ще имам ли сили да се защитя отново? Ще намеря ли начини? Не зная.“ Той усети, че тялото му се отпуска изнурено.

На панорамната стена пред него се виждаше сияещото метално въже, което се изпъваше до своята котва в ядрото. Хората от други светове сравняваха Лагерите на Рудолантските витаи с паяжини или диамантени колиета — в зависимост от това какво изпитваха в момента спрямо витаите. За този лагер се бяха събрали петнайсет кораба с огледални корпуси, скачени към издължено млечнобяло ядро. Всеки от корабите бе привързан към съседните, както и към ядрото, с помощта на пакети от поливъглеродни кабели. При постоянно напрежение нишките им съхраняваха кристална структура, позволяваща на кабелите да останат неподвижни. С бавното си въртене ядрото държеше корабите на равно разстояние един от друг, а кабелите им — изпънати.

Премахването на напрежението обаче щеше да доведе до скъсването на кабелите и корабите щяха да се разпръснат из космоса. Баск едва сега осъзна защо не откъсва поглед от кабелите. Чувстваше се, сякаш някой вече е скъсал неговите.

От това разстояние се виждаше само извитата, покрита с разноцветни петна страна на ядрото. При движението на совалката по хода на орбитата ядрото сякаш се увеличаваше. Извитата страна се превърна в сияеща стена, която постепенно закриваше космическата пустош и звездните светлини. От гладката й керамична обшивка стърчаха модули и антени, някои с дължина над километър, но в по-голямата си част бе покрита с обемистите блокове на резервоарите. Някои бяха за гориво, други за охлаждаща течност, водород, азот и всички останали жизненоважни суровини, които трябваше да карат със себе си, докато се местеха между световете. Ядрото бе напълно подвижно, също като гигантските колониални кораби, танкерите или щурмовите крайцери, някои от които сега лежаха притиснати до гладката му повърхност, между резервоарите и котвените въжета.

Баск отмести поглед към опашката на совалката, където се намираше неговият кораб „Великата задача“. Но не помръдна ръка, за да насочи панорамната гледка нататък.

„Сега вече едва ли ще ми позволят да си ида у дома.“

Ерик Борн и жената бяха твърде важни за всеки Възложител, за да остави нещата така. На карта бе заложена Родната земя. Провалът му можеше да повлияе на шансовете на витаите за пълноправно завръщане.

Совалката продължаваше своето бавно движение, следвайки предварително зададения коридор, в дъното на който го очакваше отреденият му шлюз. Терминалът на шлюза се разгъваше бавно насреща му, готвейки се да се съедини с изходния шлюз на совалката. Баск стана и приглади измачканите поли на туниката си.

„Дойде време за истинската работа.“

Шлюзовият коридор водеше право в Пътническия салон. Баск прекрачи прага и се озова в просторно помещение с куполовиден покрив. Отвъд прозрачния покрив сияеха познати и непознати симулирани съзвездия. Вляво блестеше слънце с размера на неговата глава. Точно отсреща бавно се извисяваше синьо-бялото кълбо на Родната земя. Зад него бавно се показваше зелена луна, която улавяше лъчите на слънцето. По-нататък, като разпръснати из космоса монети, бяха подредени останалите планети от системата.

„Тера, Луна, Арес, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун.“ Започвайки от Родната земя, той произнесе едно след друго имената, на които го бяха учили още когато бе съвсем малък. Очите му се спираха за миг върху всяко от светлите петна. Родната земя. Родната система. Изгубени, но не безвъзвратно, сега във властта на Ауноранте Сангх — на онези, които бяха създадени да служат, но бяха изменили на създателите си. „Пазете се от своите създания, витаи. Веднъж вече те ви окрадоха.“

„Колко пъти съм чувал това? Колко пъти съм го повтарял? А когато удари часът…“

Слаб полъх му подсказа, че вратата се е отворила. Баск се извърна и откри, че го очакват двамата Възложители. Авир, с нейната дълга и сресана назад кестенява коса, която приличаше на туника, огледа Баск с критичен поглед. До нея стоеше облеченият в черна туника Келат, член на сектата на Ампутантите. Имаше само четири пръста на дясната ръка, но бе дал обет да не позволи да му „отгледат“ нови, докато не стъпи на Родната земя. Баск коленичи и се поклони толкова ниско, че хладното му чело опря в металния под. Тези двамата притежаваха власт над името му.

— Моля, изправете се, Пратеник Баск — рече Възложител Авир.

Сърцето на Баск трепна. „Тя използва титлата ми! Значи все още не смятат договора за нарушен.“ Баск вдигна глава.

Келат кимна два пъти.

— Грешката не е ваша. Никой не би могъл да задържи артефакта и Ерик Брон при идентични обстоятелства. Вие изпълнихте договорните си задължения на нивото, което ви позволяваше предварителната информация. Но сега не е време за празни приказки. Очакват ви на стратегически важна конференция. — Двамата Възложители се извърнаха едновременно и се отдалечиха по коридора.

Баск се изправи замаяно и ги последва. „Не е моя грешка. Не е моя грешка.“ Думите пееха в душата му.

Стените на коридора бяха украсени с многопластови фрески. Сякаш самата история се бе съживила, за да го посрещне с отбрани сцени от величавото минало на витаите. Вдясно един Ауноранте Сангх се покланяше на тълпа последователи, а сетне слагаше ръка на генетичната им банка. Вляво трима Оцелели се бяха скупчили около опразнената инфосистема на своя кораб — следвайки сценария те вдигнаха юмруци към небето, размахаха ги заплашително, захванаха се за работа и скоро остаряха, побеляха и се сбръчкаха, докато накрая бяха сменени от следващото поколение. И зад всичко това бавно се въртеше сияещият глобус на Родната земя. Облаци се гонеха върху синкавата й повърхност, но и те изчезнаха след няколко удара на сърцето.

Единствената неподвижна картина беше мозайката на стената, на която бяха изписани всички имена на Родната земя на най-древните езици, познати на витаите.

Стената в дъното на коридора се разтвори — зад нея беше заседателната зала.

Възложителите заеха местата си. Двама Биотехници, двама Историци и двама Старши пратеници вече се бяха настанили около кръглата маса. Баск позна Уару, Биотехник, на когото бе поръчано да изучава „камъните“ на жената артефакт. Уару едва забележимо повдигна изваяните си вежди, когато погледите им се срещнаха.

„Не си очаквал да ме видиш отново — помисли си Баск. — Е, в интерес на истината, аз също не очаквах да се появя тук.“

Туниките на всички присъстващи около масата бяха в цветовете на техните специалности — кафеникави, алени или мътносиви. Липсваха каквито и да било отличителни знаци за подчинение или васална зависимост към когото и да било. Това бяха все лагерни водачи и коренни жители на Ядрото. В дъното на помещението стояха двама Свидетели с нефритенозелени туники и не сваляха очи от участниците в срещата. Всеки от тях носеше миниатюрна камера на дясното си око, която придаваше на лицата им изопачен и неестествен вид.

Вратата зад гърба му се затвори, но изолацията от останалия свят не вдъхна така желаното успокоение на Баск. Авир и Келат се поклониха сдържано на комитета. Баск отново падна на колене и изпълни целия ритуал, очаквайки да произнесат името му и да обявят оценка за свършената от него работа.

Авир заговори първа.

— Аз съм Възложител Авир Осе Циен и както ще потвърдят архивите бях назначена за говорител на Консултативен комитет 196. Възложител Келат беше нашата връзка с Консултативен комитет 84. Събрали сме се тук, за да обсъждаме Възвръщането на Родната земя. Всичко, което кажем, ще бъде запаметено вовеки веков и докато витаите питат „Какво бе свършено в онези дни?“, „Какви действия предприеха, за да успеят?“ или „Какво сториха, та се провалиха?“. Този комитет ще предложи пред Възвръщателното събрание действията, които трябва да бъдат предприети, за да може да поставим под наше управление заселения участък от Родната земя. Във връзка с гореказаното аз оповестявам името на Пратеник Баск от „Великата задача“. — Баск се изправи и разкърши рамене. — Неговите наблюдения ни осигуриха достоверна информация за артефактите, които все още съществуват на Родната земя. Имам намерение да договоря по-нататъшната му служба в полза на Възвръщането.

Сърцето на Баск забумка. „В полза на Възвръщането? Да се възложи? Пряко на мен?“ Устата му изсъхна. У него се бореха страх и възторг. Ако това стане, името му ще бъде запаметено и произнасяно от идните поколения — независимо дали заради успех, или заради провал.

„Аз ще отговоря на високите изисквания. Моята работа ще бъде моят печат. Моите думи, мислите ми ще бъдат припомняни с гордост, когато отново стъпим на Родната земя.“

Един от Историците, жена с набръчкано лице и сребърни обеци, увиснали на ушите и брадичката й, вдигна два пръста, за да поиска думата.

— Какви ще са изискванията на новото възложение?

Баск се постара да задържи погледа си втренчен право напред. Той все още не присъстваше. Не беше назован, нито приет. Да покаже, че чува, би означавало да признае, че се интересува повече за себе си, отколкото за работата, която трябва да бъде свършена.

Келат отвърна с добре премерен глас:

— Той ще използва информацията от наблюденията си върху артефактите с названия Ерик Борн и Камък в Стената, комбинирани с данните, получени от Биотехник Уару и Пратеник Ивали. Целта е да се направи оценка за опасността, която биха могли да представляват артефактите, съществуващи на Родната земя, и да се определи най-ефикасната стратегия за неутрализиране на тези опасности.

С крайчеца на окото си Баск забеляза, че Уару го наблюдава втренчено. На лицето на Биотехника се четеше недоволство. За миг в душата на Баск блесна искрата на гнева, но той се постара да не го показва. Свидетелите също го следяха внимателно. Не биваше да започва своето зарегистрирано съществувание с подобна проява на неуважение.

Ивали бе гологлав и строен като Баск, но дори когато седеше, той стърчеше поне с една глава над останалите членове на Комитета.

— Възложители Авир и Келат, от колко време държите името на Баск?

— От пет години, десет месеца и седем часа според времеизмерването на Стотното ядро — отвърна Авир. — С общо четири периодични подновявания.

Ивали кимна и тъкмо отвори уста да продължи, когато Уару го изпревари.

— Имам въпрос във връзка с безопасността — рече той в мига, когато Авир го посочи.

— Моля, доизкажете се, Биотехник Уару. — Гласът на Авир бе малко по-рязък от обичайното. Баск едва сдържа усмивката си. Тъкмо Уару бе установил генетичните особености в кръвта на Ерик Борн, които потвърдиха съмненията на Баск, че Борн произхожда от Родната земя. В резултат на това думите на Уару носеха известна тежест, но очевидно недостатъчна.

— Баск позволи на Камък в Стената да получи обратно композиционните сфери, които носеше със себе си, и да ги използва като оръжие. С това той е пряко отговорен за загубата на човешките артефакти, както и на сферите. Склонен съм да предположа, че Пратеник Баск не е знаел достатъчно за артефактите, за да прогнозира подобен развой на събитията, както и да вземе необходимите предпазни мерки.

„Ето защо ме гледаше така изпепеляващо! — рече си Баск. — Изгубих скъпоценните ти сфери.“

— Освен това — продължи Уару — все още не знаем защо шоковата система в пода не беше задействана повторно, за да възпрепятства бягството.

— Вярно изявление и напълно справедлива забележка — отбеляза Келат.

Баск едва не си изпусна нервите в този момент. Щеше му се да скочи и да извика, но успя да се сдържи. „Не ми отказвайте едничката възможност — молеше се той мислено. — Не ме отстранявайте от работа.“ Страхът му бе породен и от осъзнаването, че укорите са напълно заслужени. Авир кимна в съгласие с Келат и каза:

— Но нека бъде също така запомнено и регистрирано, че вие одобрихте предаването на сферите на Пратеник Баск, без да осигурите необходимите предпазни мерки. Видеозаписът на тяхното предаване показва, че сте изпратили само един стажант пратеник да отнесе сферите и не сте му дали необходимите инструкции да остане при тях и да подсигури безопасното им пренасяне до вашата лаборатория.

Думите й увиснаха във въздуха и всички погледи се впериха в Уару.

— Признавам своята отговорност — спокойно рече той. — Моите Възложители ще получат пълния ми доклад относно това нарушаване на процедурата. Грешката ми обаче бе, че се доверих изцяло на опита и знанията на Пратеник Баск. Ето защо сега изразявам резерви относно оказаното му доверие, особено когато на карта е заложено Възвръщането на Родната земя.

Баск не знаеше дали иска да закрещи, или да легне и да умре.

„Търпение, търпение! — повтаряше си той. — Авир и Келат няма да оставят думите му без последствие. Те знаят, че сега делата им са обвързани с моите. Уару няма да посмее да спомене Джахидх, няма да дръзне да заяви, че ме държи отговорен заради него. Защото знае, че имам какво да му отвърна. Не съм виновен за неговия провал.“

Келат опря пръсти на ръба на масата.

— Биотехник Уару, можете ли тук, в присъствието на официални Свидетели, да съобщите какви грешки е допуснал Пратеник Баск в хода на своето изследване? — попита той.

— Не бих могъл — призна Уару.

— Тогава в състояние ли сте да ни запознаете с погрешните му изводи, базирани на споменатите изследвания?

— Не съм — призна отново Уару след продължителна пауза.

— В такъв случай повдигнатият от вас въпрос не се намира в пряка връзка с договора, който предстои да възложим на Пратеник Баск. Той е по-скоро процедурен. Ако договорът на Пратеника бъде одобрен от този комитет, предлагам да бъде съставен още един, допълнителен договор с някого от официалните Свидетели, избран от комитета. Биотехник Уару ще бъде упълномощен с право на вето върху избора на Свидетеля. Избраният Свидетел ще разполага с правомощието да одобрява или отхвърля решенията на Пратеник Баск във връзка с пряката му работа, както и да привлича на договорна служба други Свидетели и служби, ако бъде в интерес и за безопасността на работата. Това задоволява ли ви, Биотехник Уару?

Уару се замисли.

„Ще го направи. Ей сега ще им напомни за Джахидх. Ще ме обвини за грешките на моя син, за които нямам никаква вина — тогава той вече не беше под моето попечителство. Ще хвърли съмнения върху паметта ми, ще използва всички възможни средства да ме дискредитира пред комитета само защото пропаднаха онези проклети сфери и неговият шанс да получи повишение.“

— Възложител Авир, обявявам, че съм доволен от направеното предложение — въздъхна Уару.

Баск усети огромна вълна на облекчение. Наложи се да полага неимоверни усилия, за да не си проличи. „Няма нищо лошо в това, че ще трябва да се съобразявам с един Свидетел — помисли си той. — Защото докато Свидетелят ме наблюдава, ще наблюдава и Уару, а тъкмо той ще прави разни… интересни сцени.“

— Има ли и други въпроси във връзка с Пратеник Баск, които трябва да бъдат обсъдени? — попита Келат.

Този път тишината се проточи сякаш безкрай. Баск почувства, че надеждата му се пробужда.

— В такъв случай — заяви Авир, — призовавам името, което държа. Пратеник Баск Ханр Соне от „Великата задача“. — Баск изправи глава и я погледна. — Осъзнавате ли отговорността, която ще тегне от тук нататък на вашето име?

— Напълно осъзнавам, Възложител Авир. — Баск можеше само да се моли гласът да не издаде кипящото му вълнение. Сърцето му тупкаше в неравен ритъм.

— Смятате ли, че притежавате нужните качества и умения, за да изпълните този договор?

— Да.

— Съгласен ли сте с направеното тук предложение да бъдете поставен под постоянно наблюдение от страна на официално назначен Свидетел за предполагаемото време на изпълнение?

— Съгласен съм.

— В такъв случай обвържете името си с договора — рече Келат. — Можете да изискате всички необходими средства за осъществяването на задачата.

Едва сега Баск позволи на лицето си да засияе от гордост. Той вече беше официален член на комитета, а Уару можеше само мълчаливо да предъвква възраженията си.

— Този комитет ще се присъедини след петнадесет дни, според времеизмерването на Стотното ядро, към Възвръщателното събрание — заговори Авир. — След шест дни назначавам повторна сбирка, за да може да обсъдим събраната информация и необходимите действия. А сега, приятели мои, нека работата започне.

— Нека работата започне — повториха в хор членовете на комитета. Когато гласовете им утихнаха, Свидетелите затвориха очи и се поклониха. Това бе краят на срещата.

Баск не можеше да помръдне, все още замаян от внезапния поврат в събитията.

— Ще мечтаете, когато отново стъпим на Родната земя, Пратеник — рече Авир, която неусетно бе застанала до него.

Баск усети, че страните му поруменяват.

— Не мечтаех, Възложител, а само… се подготвях вътрешно.

Авир кимна.

— Разбирам ви, но сега нямаме много време за подобни неща. Позволете да ви представя официално името на Ивали.

Баск се поклони през масата към мястото, където седеше Ивали. Двамата с Уару тъкмо се надигаха и се приближиха към него. На лицето на Биотехника се четеше зле прикрита неприязън.

— Пратеник Ивали — рече Авир, — с ваше разрешение ще ви представя името на Пратеник Баск от „Великата задача“. — Ивали кимна. — Пратеник Баск, представям ви пълното име на Пратеник Ивали Муирфин Брен от Стотното ядро. — Баск изчака Ивали да срещне погледа му и едва тогава склони глава. — Оставям ви да уговорите подробностите по предстоящата задача — добави Авир и ги напусна, за да се присъедини към Келат, който разговаряше с историците.

— Досега не бяха виждал Възложител да демонстрира подобна вяра в работата на някой Помощник — отбеляза Уару. Баск почти долавяше скърцането на зъбите му. — Пратеник, ще трябва да се запозная с досието ви и най-вече с историята на предходните ви работи.

— Ако го сторите, със сигурност ще установите, че приемам на плещите си както похвали, така и обвинения, стига да отговарят на истината — невъзмутимо отвърна Баск. — Не се отмятам от едното, нито пък да търся само другото.

— Чуйте ме и двамата — рече с хладен тон Ивали. — Не позволявайте на противоречията да прерастват в разпра. Не можем да си позволим различия в този комитет. Напоследък Империалистите печелят все повече позиции във Възвръщателното събрание. Успехите, които бележат Обединителите през изминалите години, будят неспокойствие у много членове на Събранието. Ако Империалистите продължават да сплотяват редиците си, нищо чудно след време да вземат връх и тогава витаите ще се превърнат в раса на разпалвачи на войни.

Баск и Уару мълчаха виновно.

— Пратеник Баск — продължи Ивали, — освен задачите, пряко възложени ви от комитета, бих ви помолил да поставите случаите на артефактите Ерик Борн и Камък в Стената в една по-голяма група от артефакти и най-вече да определите, доколкото това е възможно, каква степен на опасност представляват те за нас и за Възвръщането, при какви обстоятелства биха могли да бъдат най-опасни и какви предпазни мерки трябва да бъдат взети във връзка с това. Всички мои досиета, свързани с артефактите, ще бъдат постоянно отворени за вас. Бих искал да добавяте вътре информацията, събрана от Биотехник Уару, както и вашите собствени открития. — Ивали изгледа Уару. — А вие, Уару, трябва да оказвате пълно съдействие.

Устата на Уару трепна.

— Пратеник Ивали, аз също жадувам да отведа децата си на разходка из Родната земя. За мен най-важна е работата, а не онзи, който я върши или нарежда да бъде извършена.

— Както и е редно да бъде — кимна Ивали. — Очаквам от вас да се придържате към заключенията и решенията на Пратеник Баск. Назначавам повторно събрание на нашия малък подкомитет след двайсет и четири часа, на което да се запознаем с текущата информация по случая. Някой от вас има ли други предложения?

— Аз нямам — побърза да отвърне Баск.

— Аз също… — засега — добави Уару. — Но си запазвам правото по-нататък да ви обезпокоя, Пратеник Ивали.

— Имате го — Ивали се изправи. — Пратеник Баск, време е да се захванете за работа. А вие, Биотехник, ако не сте забравил, трябва да присъствате при назначаването на Свидетел на Пратеника.

Почувствал, че това е прикрита заповед да си тръгне, Баск кимна и пое с достойна осанка по коридора. Този път дори не си направи труда да удостои с поглед подвижните фрески, докато крачеше по извития коридор към центъра на Ядрото.

Стотното ядро бе конструирано съгласно схемата, спазвана при цели четири поколения ядра. В края на спиралния коридор бе разположен централният площад. Комуникационни павилиони, подобни на носещи колони, стърчаха нагоре към куполовидния таван, създавайки усещането за величие, каквото човек можеше да изпита в Главната зала, а корабите, изрисувани по стените, бяха ръчна изработка, дело на прочути майстори.

Баск се затвори в един от павилионите и включи контролното табло още докато сядаше. Преди менюто да се материализира в пространството над таблото пръстите му вече бягаха по клавишите, отваряйки линии към „Великата задача“ и към неговия апартамент, където трябваше да е Карил.

След по-малко от пет секунди над таблото се показа холографско изображение на Карил в цял ръст.

— Официалните копия на договора току-що пристигнаха — осведоми го тя задъхано и в гласа й се долавяше гордост и триумф. — Знаех, че всичко ще мине добре, но…

— Знам, знам — прекъсна я Баск с усмивка. — Ще оставим празнуването за момента, когато свършим работа. Отсега нататък ще бъда под постоянното наблюдение на упълномощен Свидетел. Слушай, привлякоха ме за член на подкомитет заедно с Биотехник Уару. Той е твърдо решен да минимизира моята ефективност и вероятно да ме отстрани от пряка работа по Възвръщането. Ако продължава така, ще се наложи да се изправя открито срещу него.

Карил кимна.

— Което означава, че ти е нужна информация за неговите действия. Мога да се справя с това. Ще приготвя и допълнителни помещения за Свидетеля. Ще бъдем запомнени за идните поколения, Баск. Кълна се в това.

— И аз се кълна в същото, Карил. След час се надявам да съм при теб. — Тя му се усмихна и Баск прекъсна връзката.

Напоследък все по-често си даваше сметка какъв късмет бе извадил с намирането на Карил. Повечето служители не биха направили и крачка отвъд своите задължения и щяха да го напуснат веднага щом се появи нов изгоден договор, но Карил успяваше да съчетава предаността си към делото му с любовта към него. Баск с радост й бе предложил да стане неделима част от неговия живот. Тя прие веднага, въпреки че подобно обвързване би се равнявало на относително понижаване.

Тя изглежда предчувстваше, че Баск ще се издигне, въпреки че тогава други се съмняваха в същото. Ето че сега и тя щеше да се издигне с него и напълно го заслужаваше.

Баск се стараеше да не мисли какво би направила тя, ако договорите не бяха пристигнали и бялата туника се превърнеше в негова постоянна дреха. Вместо това отвори инфолиния към секцията за координация на транспорта и поръча совалка до „Великата задача“. От централата скоро го увериха, че совалката го очаква заедно с упълномощен Свидетел, който вече се намирал в Голямата зала.

„Добре че ме предупредиха — въздъхна той. — Ще трябва да свикна с това ново присъствие в живота си.“ Тази мисъл не му беше чак толкова неприятна. Възвръщането на Родната земя, естествено, бе първостепенна и най-важна задача за всички витаи, но нямаше нищо лошо двамата с Карил да си подсигурят подобаващо място, когато дойде време да стъпят на повърхността на планетата. Да бъдеш следен и зарегистриран от упълномощен Свидетел бе най-сигурният начин да се озовеш в предните редици, особено ако сред неговите Възложители бяха такива изтъкнати личности като Ивали.

Голямата зала кипеше от живот, когато Баск влезе. Членовете на различни комитети се разхождаха важно насам-натам, ескортирани от многоброен антураж, сред който имаше десетки Помощници. Обитателите на Ядрото посрещаха гостите от лагерните кораби.

Единствената неподвижна фигура бе Свидетелят — мургава жена, няколко сантиметра по-висока от Баск и поне десетина килограма по-тежка. Тя стоеше непоклатима като монументална скулптура. Туниката й дори не помръдваше, когато край нея преминаваха забързани посрещачи. Беше преметнала черна чанта през рамо, а лещите на камерата й лъщяха с отразена светлина.

Баск се постара да си придаде невъзмутим вид, докато се ровеше в ума си, търсейки най-подходящия поздрав към един Свидетел. Преди обаче да успее да си спомни определената формула жената тръгна към него. Докато се приближаваше, Баск изведнъж осъзна, че е Ампутант, при това далеч по-фанатизиран от Възложителя Келат. Когато му протегна ръка, оказа се гладка и гъвкава силициева протеза.

„Нищо изненадващо! Повечето Свидетели са религиозни фанатици. А и Уару сигурно се е постарал в избора. Трябва да намеря начин да предупредя Карил да внимава.“

— Пратеник Баск, с ваше разрешение ще представя името си. — Имаше нисък и странно музикален глас. — Аз съм Упълномощен Свидетел Уинема Авин-Дае Уратае. Приемате ли, че аз съм назначеният ви от Консултативния комитет по Възвръщане Свидетел, или ви е необходимо потвърждение?

Последните думи пробудиха у него спомена от един училищен урок. Да се иска потвърждение за статута на Свидетеля би означавало да се постави под съмнение неговата непредубеденост, а това на свой ред може да повлияе върху правдивостта на наблюдението. Ето защо Баск отвърна:

— Приемам, че вие сте упълномощеният Свидетел.

— В такъв случай знайте, че от тук нататък всяко ваше действие ще остане в паметта ми. Кълна се в потомците ни, че ще следвам достоверно принципите на моята работа.

Уинема произнесе последните думи с такъв плам, сякаш това бе първото й назначение. Баск обаче смяташе, че Уару не би допуснал новак до толкова важен случай.

Ето че дойде най-трудната част. След като призна и прие Свидетеля, след като спази необходимите формалности, сега трябваше да направи всичко възможно да игнорира напълно присъствието й. Предполагаше, че с времето ще става все по-лесно, но засега привидно невъзмутимото поведение му костваше скъпо. Уинема тръгна на крачка зад него, безмълвна като собствената му сянка. Той се изкатери на борда на совалката и зае място отпред. Чу едва доловим шум, докато Свидетелят се настаняваше зад него. Имаше чувството, че усеща онова място в гърба си, където бе фокусирана камерата. Темето започна да го сърби.

„Няма да е все така. Ще бъда свободен от наблюдение, докато не съм на смяна. Договорът й е да ме наблюдава само докато работя. Което обаче означава, че тя ще следи и информационния поток на моя компютър. Хубаво ще е да не го забравям.“ Сърбежът се усили.

„Свидетелите са необходими — припомни си Баск. — Особено сега, когато отново си имаме работа с артефактите. Артефактите победиха нашите предци, защото успяха да ги лишат от информацията, необходима за потушаване на техния бунт. Няма да успеят да го направят отново. Този път няма да спечелят, дори и да пазят спомена за тяхното въстание и за Голямото бягство.“ Във всяко от трите хиляди ядра имаше по двайсет и четирима Свидетели, обучени да запомнят всичко до най-малките подробности. Те пазеха всички най-важни познания за Рудолантските витаи. Когато договорът й изтече, Уинема щеше не само да прехвърли записите от камерата си в общата инфобанка, а и да преразкаже спомените си за Баск на останалите Свидетели от Стотното ядро. Ако артефактите искаха да изтрият историята и колективните спомени на витаите, този път трябваше да унищожат всички Свидетели.

„Но едва ли само унищожаването на инфобанките на нашите предци е било достатъчно, за да бъдат надвити — мислеше си Баск под строгия поглед на Свидетеля. — Вероятно артефактите по някакъв начин са съумели да възстановят своите специални способности. Ако е така, ако се е случило нещо подобно, как ще им попречим да преместят Родната земя наново извън нашия обсег? Тъкмо в това е моята задача. Аз трябва да открия отговора на този въпрос.“

Докато обмисляше всичко това, сърбежът на темето му бе утихнал. Май наистина започваше да привиква.

Когато излязоха от совалката, в приемната зала на „Великата задача“ вече го очакваше Карил.

— Добре дошъл у дома, съпруже — произнесе тя и се поклони, стиснала в ръце малък сноп от хололиста.

— За мен е дом навсякъде, където ме посрещаш, съпруго — отвърна той с общоприетото клише, стараейки се да прозвучи естествено.

— Това са договорите, които пристигнаха във времето на твоето отсъствие. — Тя му подаде листата. — Потвърдих произхода им й тяхната пълнота.

„Чудесно — помисли си Баск, докато преглеждаше листовете. — Ето типичен пример за нейната ефективност и моето доверие в нея.“ Топлината на ръцете му и характерната решетка на пръстовите му отпечатъци извикаха написаната върху хололистата информация. В снопа се съдържаше договорът от Авир и Келат, както и анексът, който го определяше за Помощник на Ивали. За миг Баск долови топъл дъх на шията си. Уинема надничаше през рамото му.

„Ще привикна с това, ще привикна с това“ — повтаряше си той. Опита се да овладее треперенето на ръцете си, докато подаваше листата на Карил.

— Благодаря ти. Изпрати моето потвърждение за получаването на документите веднага щом се върнем в офиса.

— Това ще бъде първостепенната ми задача — кимна тя, след това застана от лявата му страна и го последва по коридора. Уинема крачеше отдясно и отзад.

„Великата задача“ имаше далеч по-усъвършенствана конструкция от Стотното ядро. Подпорните греди и мрежовите кабели бяха скрити в кристални обшивки, вместо да са затворени в керамични или пластмасови тръби. И въпреки че оптичните кабели бяха неимоверно по-гъвкави от обикновените и несъмнено имаше определена гордост в това да си съпричастен с най-модерните технологии, Баск намираше някакво спотаено величие в старите тромави кабелни конструкции. Нищо не можеше да се промени на старите кораби без предварително планиране и координиране. Тук един-единствен техник можеше да почисти петно на стената само като въведе определен код. Можеше да й смени цвета или да я направи прозрачна, за да се вижда гъстата мрежа от жълтеникави кабели. Можеше да включи в нея преносимия си инфолист и да проследи цялата информация, която в този момент пресичаше определен сектор от стената. Да копира всички договори — изпълнени и неизпълнени. Дори Империалистите можеха да нанасят корекции. Стените на обществените паркове бяха изписани с техните агресивни и заплашителни лозунги. Достатъчен бе един жест на ръката, за да бъдат очистени, но фактът, че са били там, остави горчив спомен в съзнанието му. Баск дори вече се питаше дали няма да е по-добре, ако двамата с Карил се преместят в Стотното ядро, за да са по-близо до Консултативния комитет. Тази идея заслужаваше внимание.

Асансьорът към техния етаж бе почти пълен. Подобно на всички останали кораби „Великата задача“ държеше жилищния отсек близо до сърцето си, където беше най-защитен от непредвидени случаи и от твърдата радиация, която не спираше да бомбардира кораба. Тълпата се разтвори почтително, за да стори път на Баск и неговия антураж. Карил въведе кода на тяхното ниво. Отпечатъците й бяха нейната идентификация, а асансьорната памет добави крайната цел на тяхното пътуване в списъка върху прозрачните врати, докато се затваряха.

— Пратеник Баск?

Баск се извърна и вдигна глава. Висок мъж с посивяла брада и златисточервена табелка, която го определяше като служител от административния отдел за комуникации, стоеше зад него.

— Слухът за вашето ново назначение стигна и дотук. Ще ми позволите ли да ви поздравя, сър? Вашата работа допринася за добрата памет на „Великата задача“.

Баск кимна едва забележимо. Мъжът очевидно бе кандидат за по-висок статут, но нямаше никаква причина да не бъде любезен с него, особено под зоркото око на Уинема.

— Благодаря ви. Мога само да се надявам моята по-нататъшна работа да задълбочи този процес.

Баск погледна към Карил и тя кимна. Беше си отбелязала името и номера на мъжа. Биха могли да го използват за дребни услуги срещу надеждата това да добави няколко точки към неговия статут. Такива хора винаги можеше да се окажат полезни.

Асансьорът спря на тяхното ниво, което представляваше просторен парк. За пътешествениците между звездите парковете на борда на корабите бяха по-скоро място за душевен отдих, възможност да забравят, че пребивават в затворена и изолирана среда, но витаите не се нуждаеха от подобни развлечения. За тях паркът бе място, където индивидуалните творчески изяви получаваха възможност за обществено одобрение. Те подминаха три жени в лилаво-черни студентски туники, които оживено обсъждаха разположението на фигурите в хорео-поемата, която изпълваше централния демонстрационен екран. Баск пътем забеляза, че два от терминалите за свободен достъп имат нови заглавия на рекламните си табла. Интересни дискусии, които двамата с Карил биха могли да посетят през свободното си време. Това щеше да им даде възможност да поговорят за работата си под зоркото око на Свидетеля. Той изведнъж потрепери. Стената зад хорео-поемата бе покрита с внимателно изписан текст, но под него, също толкова грижливо бяха нанесени няколко империалистически лозунга.

Баск неволно стисна зъби, но знаеше, че нищо не може да се направи. Парковете не бяха само обществени форуми, а и клапани за изпускане на натрупаното социално напрежение. По-добре дисидентите да пишат тук, отколкото да се събират на потайни места.

Всъщност това, че лозунгите им висяха по стените, съвсем не означаваше, че дисидентите не се събират някъде другаде.

Както повеляваше етикетът, Карил остави на Баск да отвори вратата на техния офис. Веднага щом преградата се отмести встрани пред тях се разкри сцена на трескава активност. И четиримата договорни стажант-пратеници на Баск бяха заели местата си при работните станции. Самите станции представляваха миниатюрни кабинки, насред които стърчаха разноцветните холоколонки на информационните потоци. Освен обработка на информация стажантите поддържаха постоянна връзка с клиентите, като се стараеха да разговарят любезно и да предоставят исканите сведения. Звънливите им гласове изпълваха помещението — съветваха, координираха, издирваха или водеха бележки и всичко това бе свързано с новия договор и новия статут, с който се бе сдобил Баск. И четиримата стажанти бяха с гладко избръснати глави и облечени в червени туники. От време на време някой от тях се надигаше и пренасяше купчина хололиста или отскачаше до машината в ъгъла да си вземе разхладителна напитка.

Баск почувства, че гърдите му се изпълват с гордост. Карил застана до него, кимна с видимо задоволство, след това произнесе с глас, който казваше повече, отколкото самите думи:

— Ще отида да приготвя кабинета.

— Джини! — провикна се Баск над шумотевицата. Началникът на групата превключи станцията си в статично положение и се приближи почтително към Баск. Джини беше студент на договор и върху лилавата му туника имаше две черни напречни черти. Под вещото ръководство на Баск той се учеше да координира и ръководи група от Помощници. — Нека групата прекрати всякаква дейност и да се приготви за получаването на нови задачи. Съставете доклад за текущите ни договори и ресурси, на които можем да се опираме.

— Слушам, Пратеник. — Джини плъзна поглед към застаналата зад Баск Уинема.

— Виждаш ли нещо, което аз не виждам, Помощник? — сряза го Баск.

— Не, Пратеник. — Джини побърза да сведе очи. — След петнадесет минути докладът ще бъде готов.

— Свободен си.

След стажа си Джини автоматично щеше да се издигне в статут, по-висок от този на Баск, но ако не се научеше да работи в екип и да се справя с всякакви задачи, нямаше да има за какво да благодари на сегашния си ръководител.

„Нека се види, че умея да управлявам хората си — помисли си Баск, докато крачеше към своя кабинет. — Нека запомнят, че в офиса ми е царил порядък и дисциплина. Нека си дадат сметка, че ако не ми бяха отнели Джахидх, той никога не би помислил за предателство.“

„Безполезни тревоги — отвърна някой друг в него. — Защо не мога да се отърва от тях. Ако някой ме е подозирал в неспособност да се справя, въобще нямаше да ме призоват пред комитета.“

Без да иска разрешение, Карил бе поставила две допълнителни кресла в кабинета. Уинема обаче не бързаше да седне. Докато Баск залепваше договорните хололиста върху полупрозрачните стени, тя отвори чантата си и извади два кубични системни датчика и въведе активиращите им кодове. Сетне постави първия датчик върху облегалката на креслото на Баск. Веднага щом отдели ръка от апарата индикаторът му замига с предупредителна червена светлина. От сега нататък всеки опит да бъде изключен датчикът щеше да предизвика подаването на алармиращ сигнал до Уинема, както и до всички останали Свидетели. Вторият датчик тя постави на стената между договорите.

Демонстративно монтираните датчици в кабинета му, разбира се, не изключваха възможността да съществуват и други, скрити системи за наблюдение и проследяване на неговия информационен поток — нещо повече, в договора се предвиждаше възможността цялата зона да бъде поставена под постоянно сканиране, ако възникне подобна необходимост.

Едва сега Уинема зае мястото си до Карил, а Баск се настани до терминала. Макар да говореше искрено, когато бе отвърнал на поздрава на Карил, той знаеше, че истинският му дом е тук, където бе направил своите открития за Ерик Борн, довели до установяване на настоящото местоположение на Родната земя.

Терминалът на Баск не беше от стандартния тип, като тези, които ползваха неговите помощници. Техните бяха конструирани с процесорни слоеве от генерализирани органични вериги между силикатни пластини — една успешна комбинация от органични и неорганични чипове, наложила се в последно време. Предимството й се криеше в невъзможността за проникване отвън в мрежата на витаите, тъй като за целта трябваше да бъдат разкодирани не електронни, а химични сигнали. Но органичните имплантати в терминала на Баск бяха една стъпка по-напред. Те бяха изработени от карти на мозъчната му кора и клонирани от собствената му клетъчна структура. Така терминалът на Баск бе в състояние да събира и обработва информация по начина и модела, който следваха собствените му мислил. В известен смисъл той се явяваше продължение на ума и съзнанието му, съчетавайки собствените му способности с бързината и прецизността на машината.

Баск положи ръце върху пулта. Други предпочитаха да прибягват до гласови команди, но той бе противник на тази идея. Така имаше усещането, че е в непосредствен допир с работата.

Първото, което направи, бе да потърси доклада на Джини за наличните ресурси, както и резюме на задачите, върху които работеха останалите стажанти в офиса. Както и следваше да се очаква, Ивали и Уару му бяха осигурили достъп до тяхната база данни, а също и възможност за директна и светкавична връзка с всеки от тях. Баск повдигна леко ръце и помисли, преди да премине към следващата задача. Анализ на възможността за съпротива, каквато биха могли да окажат човешките артефакти при опита за Възвръщане. Как да отговори на подобен въпрос? И тогава той си спомни за втората задача. Оценка на опасността, която представляваха изчезналите артефакти. Беше изключително рисковано да се теоретизира на основата на единичен пример, но ако подробностите, известни за Ерик Борн, биха могли да се обобщят за всички останали артефакти, обитаващи в момента Родната земя, можеше да се направят някои полезни заключения. Новите данни за скритите умения на Ерик Борн добавяха допълнителни измерения на тези заключения. Ако Борн наистина би могъл да манипулира материални обекти, по-масивни от потоци от фотони и кванти, значи той е в състояние да… той би могъл… Баск почувства, че сърцето му замира.

„Би могъл да проникне в инфомрежата на витаите.“

Ръцете на Баск преминаха към действие и терминалът отговори незабавно. Първото, което извика, бе неговият собствен доклад за бягството от станция Харон и изводите, които бяха направени след този случай. Баск едва сега забеляза, че повечето от тези изводи носят подписа на Уару. Той плъзгаше клавишите върху гладката повърхност на пулта с бързината на опитен оператор. Първо прехвърли новите данни във файла за Ерик Борн. Всички наблюдения трябваше да бъдат подложени на повторно тълкуване, въз основа на което да бъде създаден нов модел и евентуално да се даде отговор на зададените въпроси. И най-вече — би ли могъл Ерик Борн да проникне в мрежата на витаите? Ако е така, самият той даваше ли си сметка за това? Защото последствията от подобен факт можеше да бъдат непредсказуеми и ужасяващи — в случай че и останалите артефакти притежават подобна способност. Съществуваха ли някакви ограничения, поне що се отнася до обсега на действие? Какво би могло да бъде времетраенето на подобно проникване? Беше ли свързано то с необяснима загуба на енергия? Въпроси, чиито отговори трябваше да бъдат намерени час по-скоро. За съжаление в момента не разполагаше с каквато и да било възможност за набиране на допълнителна информация, още по-малко за провеждане на експерименти. За щастие обаче Баск се бе постарал да постави Ерик Борн в различни ситуации по време на „съвместната“ им работа, наблюдаваше внимателно неговите реакции и ги подлагаше на стриктен анализ. Първият извод от тези наблюдения бе, че способностите на Ерик Борн не са възникнали спонтанно, по естествен път, и това накара Баск да го следи още по-внимателно. По-голямата част от задачите, които му поставяше, изискваха от Борн да работи на космически станции или други мрежи, до които витайските Пратеници имаха директен достъп.

Баск проследи с мрачен поглед издигащата се над терминала холографска колонка от информация. Дисплейното пространство се раздели на три части. В първата бяха подредени записите от наблюденията върху всяко действие на Ерик Борн, втората показваше в стилизиран вариант резултатите от тези действия, а третата бе едноетапно графично възпроизвеждане на многоетапна информация.

Истински полезните сведения обаче бяха съвсем оскъдни. Ерик Борн беше крайно предпазлив. Той прибягваше до скритите си умения само когато всички други възможности бяха изчерпани. Но дори тогава избягваше директен подход към целта, а предпочиташе да действа чрез вторични и дори третични системи, където би могъл да се сдобие с ценна информация — кодове и шифри, идентификационни карти и всичко, което би могло да му помогне да се добере до главния обект.

Начинът на действие обаче си оставаше крайно опростен. Баск предполагаше, че това е така, защото артефактите са лишени от въображение. Ерик Борн се приближаваше колкото се може повече до своята цел, което водеше до извода, че разполага с ограничени физически ресурси, когато прибягва до своите умения. Баск побърза да отбележи тази информация като важна. На разстояние половин километър от целта Борн използваше само един терминал, за да се добере до нея. При по-големи разстояния обаче прибягваше до „зигзагообразния“ подход. Той упражняваше скритото си умение върху някой терминал, свързан с по-отдалечената инфобанка или мрежа, в която се съдържаше търсената информация. При подобен подход обаче обсегът му на действие се разширяваше с хиляди километри.

„Може ли да бъде проследен?“ Баск отново заигра с пръсти по клавишите в нови конфигурации, търсейки и най-малкия намек, че действията на артефакта биха могли да бъдат засечени. Терминалът достави отговора на този въпрос след няколко безкрайно дълги секунди. Ерик Борн не беше невидим, той можеше да бъде проследен в системата. Баск въздъхна облекчено. Последното откритие значително намаляваше тревогата му. Идваше обаче време за последния и най-важен въпрос.

„В състояние ли е Ерик Борн да проникне в мрежата на витаите?“

Докато терминалът работеше над тази задача, холографските колони над него замръзнаха. Секундите се нижеха една след друга, измервани от трескавото дишане на Баск. Най-сетне замръзналите колони се размърдаха, изнизаха се надолу и на тяхно място се появи вероятностна крива, основана на цялата налична информация от близо шестгодишното наблюдение на обекта. Баск неволно стисна юмруци. Ерик Борн можеше да го направи. Достатъчно бе да се добере до единичен терминал, който разполага с материална връзка с витайската мрежа, и останалото щеше да е лесно. Съществуваха хиляди подобни терминали на космически станции и планети, където работеха витаи. Те бяха охранявани, разбира се, и информацията, която преминаваше през тях, се проследяваше, но това бяха обезопасителни мерки срещу обикновени заплахи. Абсолютната им защита се коренеше в технология, която не бе съвместима с нито една друга система в Обитаемата галактика. Но срещу Ерик Борн, а вероятно и срещу други артефакти, тази мярка се оказваше безсилна.

Което, макар и крайно обезпокояващо, все още не беше катастрофа, тъй като съществуваше възможност проникванията му да бъдат проследявани. А това означаваше, че могат да бъдат взети някои определени мерки.

Умът на Баск заработи на нови обороти. Ерик Борн и Камък в Стената трябваше да бъдат открити незабавно. Ако се завърнат необезпокоявани на Родната земя и предупредят останалите артефакти, които биха могли да се превърнат отново в Ауноранте Сангх и тогава Възвръщането щеше да прерасне в неконтролируема война. Баск събра цялата тази информация в резюме и се приготви да я изпрати на Ивали. Толкова важни заключения не биваше да чакат. Терминалът придаде окончателен вид на неговия доклад и го изпрати по канален ред.

Баск въздъхна отново. Имаше още един, не по-маловажен въпрос. Трябваше да се направи оценка въз основа на всички досегашни заключения за евентуален начин на съпротива, която биха могли да им окажат артефактите на Родната земя. Тук вече можеше да се уповава на цяла съкровищница от грижливо събирани данни с помощта на сателити, но Историческите комитети се бяха затруднили с тяхното интерпретиране. Нямаше никаква гаранция, че ще успее да синтезира изводите си относно Ерик Борн в една по-цялостна и мащабна картина…

Баск се наведе напред и се захвана за работа.

Карил забеляза, че Баск не вдига глава от пулта. Сигурно ще му трябва мускулен релаксант, когато дойде време да си ляга, помисли си тя, инак на сутринта раменете ще го болят. Прехвърли тази мисъл в онази част от паметта си, където държеше домакинските задачи. След това погледна крадешком към Свидетеля. Уинема не сваляше обектива на камерата от Баск, но другото й око щъкаше навсякъде из стаята.

Опитвайки се да запази безстрастно изражение, Карил се изправи и напусна офиса. Тя заобиколи работните станции на стажантите, като ги даряваше с окуражителни усмивки. Тук всичко изглеждаше в пълен ред и щеше да продължи така в нейно отсъствие.

Излезе навън и прекоси парка. Хореографите бяха погълнати от своя спор относно сенките и ъгъла, под който пада светлината. Империалистическите лозунги все още сияеха върху една от стените. Тя дори не си направи труда да ги чете. Знаеше какво пише.

В най-далечния ъгъл на парка имаше обществен терминал. Тя седна пред пулта и плъзна длан върху него, нагласявайки клавишите по начина, по който бе свикнала. Според закона обществените терминали не се наблюдаваха, но Карил знаеше, че действителността е съвсем различна.

Имаше, разбира се, начини да се излъже системата. Първо състави кратко съобщение до хранителния доставчик и поръча вечеря за цялото семейство. Дотук нищо странно и необяснимо, след като бе известно, че терминалите в офиса са заети с по-важни задачи. Към съобщението обаче се съдържаше и предварително уговорен текст, който целеше да информира Джахидх за събитията от последните часове — той трябваше да е в течение, за да може да планира следващия си ход.

Карил спря за няколко секунди, за да успокои развълнуваното си дишане. Посланието й щеше да прескача насам-натам из мрежата на „Великата задача“ в продължение на часове, докато най-сетне достигне една определена точка, от която щеше да се отправи към истинския си адресат.

Нека Баск се поти за честта да стане верен служител на Обитаемата галактика. Тя вече нямаше подобно желание. Навремето смяташе, че той разбира и споделя необходимостта витаите да скъсат с непреодолимата си предпазливост, останала им в наследство от времето, когато Предците бяха започнали своето Бягство! Но той бе заслепен от възможностите за повишение и парализиран от отговорностите си, докато не остана и следа от човека, с когото бе свързала живота си.

Нека се къпе в блясъка на своята вярна служба пред Възвръщателното събрание, което одобряваше идеята витаите да крачат рамо до рамо с цивилизации на недорасли деца или чудовища. Тя не желаеше повече да ги слуша. Рудолантските витаи бяха Първородните и Първата кръв на цялото човечество, главата на Семейството, а не само един от неговите членове, мамени и манипулирани от Обединителите. Джахидх бе открил доказателството и скоро щеше да се завърне с него у дома и да накара Събранието да преосмисли политиката си.

Но сега всяка секунда бе ценна. Артефактите бяха изгубени и дори Събранието оценяваше тази загуба като сериозен провал.

Тя се облегна назад и изпрати едновременно две кратки съобщения, използвайки един код, който бе научила от Келат. Едва тогава се опита да се отпусне, да прогони леденото кълбо, което се бе свило в стомаха й. Неведнъж бе слушала какви ли не разкази за двойствената природа на Ауноранте Сангх. А ето че сега не едно, а две негови превъплъщения се скитаха на воля из галактиката и мисълта за това подклаждаше страха й. От друга страна бягството им предоставяше неочаквана възможност. Стига само нейните хора да могат да ги открият преди Баск да се добере до тях.

Вероятността бе малка, но напълно достатъчна, за да подклажда надеждите й. Карил си спомни за смешните обвинения на Келат, че Империалистите не разполагали с необходимата структура да координират действията си. Келат бе прекарал твърде много години заровен в своите договори. Тя се надигна. Беше се научила да живее с толкова много препятствия, сега щеше да свикне и с тази нестихваща тревога.

В края на краищата, след като бяха открили Родната земя, часът на Възвръщането наближаваше.

Или поне часът на разплатата.