Барбара Ърскин
По-силна от времето (2)

Пролог

Времето, мислеше лениво момчето, се издига на огромни разтегнати спирали към небето. Легнало по гръб върху уханната уелска трева, то се взираше в ослепителната синева с притворени очи и се носеше към нея с песента на чучулигата. Някаква невидима сила отвъд облаците го привличаше извън границите на настоящето — там, където минало и бъдеще се сливаха.

Един ден, когато порасне, той ще премине отвъд времето и пространството и ще разкрие тайните на своето предопределение. Ще победи злото и ще разпръсне мрака.

— Мерин!

Гласът на майка му, идещ от закътаната долина от другата страна на възвишението, го накара да скочи на крака. Усмихна се. Ще се върне отново след вечеря, когато летният мрак бавно се спуска над хълма. Когато единствените звуци са дружелюбното проблейване на овце в далечината или страховитият писък на совата, която се спуска на безшумните си криле към долината. Ще се измъкне незабелязано от къщи и ще затича насам, за да мечтае и се готви за грандиозната битка, която един ден ще води тук… Сам-самичък между мрака и светлината…