Ян Маршичек
Светулки (5)

5.

Като долетя в къщи, Светулко разказа на жена си за заседанието. Светулка се успокои и заспа. Заспа и Светулко.

Събуди го чукане на прозореца.

Светулко изтича да отвори вратата.

Влезе испанската муха:

— Добър вечер! Изпраща ме при вас бръмбарът полски ковач от скалата, за да се грижа за Светулка и за да можете вие, Къпинов, да светите на хората. Много ви хвали и разказва за заседанието под бука.

— Радвам се — каза Светулко, — че дойдохте. Сега няма да се боя за Светулка.

Испанската муха намаза челото и слепоочията на Светулка с мехлем и й сложи прясна превръзка.

Светулка си отдъхна и помоли Светулко да приготви закуска.

— Ще я приготвя аз — настоя испанската муха, — ти само наклади огън и ми дай продукти!

Светулко донесе от дръвника борина и от мазето продукти и свариха каша от живовляк.

Светулко поиска да измие съдовете, но испанската муха не му позволи:

— Това е моя работа, вие вървете да светите!

Тогава Светулко се сбогува:

— Бъди спокойна, Светулке, испанската муха, ще се грижи за тебе по-добре и от мен. Довиждане!

Испанската муха го изпрати до улицата:

— Нямайте грижа за нас и светете спокойно!

Светулко полетя към селото под гората. Светеше и мислеше за Светулка — как ли се чувствува, дали не я боли?

Когато небето на изток започна да просветлява, той полетя към къщи.

Отвори вратата на стаята и спря изненадан. Испанската муха му подаде хубаво детенце и издайнически се усмихна:

— Подръжте своята Светлинка, щастлив бащице!

Той взе детето в прегръдката си, започна да го люлее и да му пее. После сложи Светлинка до Светулка. Светлинка заспиваше. А Светулко радостно се усмихваше.

— Радваш ли се? — попита го Светулка.

— Радвам се — увери я той и седна до леглото.

— Вижте я — заговори испанската муха, — на майка си ли прилича? Момичетата по-често приличат на бащите си. Светлинка сякаш е капнала от окото ви. Ще стане чудна светулка.

Майката притисна детето към себе си.

Вратите се отвориха и в стаята влязоха три светулки. Носеха в ръцете си чинии, покрити с бели кърпи.

— Къпинов и Къпинова, приемете нашите благопожелания по случай раждането на малката светулка. Нека ви носи радост!

Снеха кърпите и поднесоха дарове: курабийки, меденки, тулумбички.

След малко дойдоха други две светулки, после четири, а след тях още три. Всички поднасяха своите благопожелания и подаръци. Испанската муха подреждаше даровете в гардероба.

Дойде Поддъбова. Донесе супа, сипа я в чиния и я подаде на Светулка:

— Изяжте я, Къпинова, зеленчукова е, ще ви подсили! — И й пожела: — Нека Светлинка да ви носи само радост!

Тъкмо си отиде тя, дойде Подбукова. Поздрави я, погали спящата Светлинка:

— Какво е топчесто, чудна светулка ще стане! — рече тя и развърза вързопчето.

Ах, каква торта! Беше от яйца, масло и разбит каймак, поръсена с орехи. Постави до нея бутилка вино:

— От хвойна е, пийнете си, Къпинова, пречиства кръвта! — После каза: — Бъдете здрави! — и си отиде.

Испанската муха също се сбогува:

— Трябва да видя какво правят децата в къщи… Утре пак ще дойда.

Поблагодариха й и й дадоха нещо от подаръците.

После изядоха няколко курабии и пийнаха малко вино.

Светулко си легна и заспа с усмивка на уста.