Ян Маршичек
Светулки (23)

5.

Светулковците се излекуваха, но не искаха да светят. Останаха си повече в къщи. Събираха се и се срещаха на скалата и на поляната, говореха си, младите играеха и пееха. Много хубави песни и поговорки знаеше Светлинка. Беше ги научила от майка си и от хората, а и сама ги измисляше. Съчиняваше.

Веднъж, когато се забавляваха на скалата, над тях забръмчаха мотори.

— Бързо в скривалището! — извика Къпин Къпинов.

За няколко минути всички бяха в безопасност.

Над планината лаеха минохвъргачки и така боботеха оръдия, че земята се тресеше.

Когато боят утихна и минаха минута-две в спокойствие и тишина, светулковците излязоха от скривалището. Но щом се опитаха да вдъхнат дълбоко пресен въздух, усетиха противен мирис.

— Обратно в скривалището! — изкрещя Къпинов.

В скривалището едни кашляха, други ги болеше глава, но общо взето, всичко свърши благополучно.

Когато след известно време Къпинов подаде глава от скривалището, на небето вече се издигаше слънцето. Понеже въздухът беше чист, светулковците излязоха навън. Забелязаха бръмбара полски ковач, който летеше някъде откъм ковачницата.

— Къде бяхте? — му извикаха те.

— При испанската муха. През нощта децата ми нещо ги задушаваше. Не знам защо, като прозорците бяха отворени…

— Задушавали са се от отровния газ, пуснат от самолета — обясни му Къпинов.

Светулковците отлитаха вечер, светулките си стояха в къщи да си хапнат и да поспят.

Къпинов остана при ковачницата. Чакаше испанската муха. Като дойде и прегледа децата на ковача, помоли я да снабди скривалището с аптечка.

— Аптечка ще ви осигуря. Идете обаче да видите какво е направил газът! — подкани го тя.

Къпинов полетя и що да види.

Какво лежи на пътеката? — Мъртъв таралеж.

Какво е това там? — Мъртъв заек.

Какво се белее на поляната? — Мъртва сърна.

Къпинов намираше мъртви птици, мъртви бръмбари, мъртви насекоми. Ужаси се:

— Настава край на всичко живо. Ако войната не свърши, смъртта ще погуби света.

Но един ден войната наистина свърши.

Засия пак зелената кула. Замъкът беше пак осветен от цветни прожектори.

Светлинек заръкопляска:

— Хайде да полетим до града, татенце!

Отдалече още чуха музика и песни. Побързаха и кацнаха на зелената кула. Разбраха, че целият град искри от радост. Затова се спуснаха над улиците. По тях се вееха знамена, грееха светлини, свиреха музики, хората се прегръщаха. Светулковците се радваха заедно с тях.

Следващата нощ сами направиха тържество по случай края на войната. Образуваха тържествено шествие на скалата. И се веселиха до сутринта.

Радостта, че войната е свършила, беше голяма навсякъде.

Когато ставаха вечер и когато си лягаха сутрин, светулковците все чуваха да долита от селото под леса песен и смях. И от осветената крепост в планината достигаше често ликуване. Още не свършило едно тържество, започваше друго, планината гъмжеше от хора, прожекторите издигаха високо светлините си, избухваха пъстри ракети.

На Светлинек дори му се струваше, че и птиците пеят повече, отколкото по време на войната.

Бръмбарът ковач също си тананикаше по време на работа и удряше с чука, без малко да разбие наковалнята.

Сега Светлинек ставаше заедно с останалите светулковци по-рано: още докато слънцето беше високо в небето. Струваше му се, че грее като през лятото.

Беше вече есен, обаче чудна есен. Гората, планината и целият край блестяха в пъстри цветове — зеленееха, жълтееха, руменееха, червенееха, ставаха кафяви, дори черни.

Хубавото време и доброто настроение продължиха чак до зимата. Затова светулковците летяха да светят още по-далече, отколкото миналата есен.

Но нищо на този свят не е вечно, дори радостта не е безкрайна.

Задуха студен вятър, подгони облаците, закри слънцето. Целият край посивя. Посивя и настроението.

Тогава светулковците си казаха, че ще полетят за последен път до града, за да се сбогуват с него за зимата.

В града кацнаха пак на зелената кула и се радваха на неговия изглед в сиянието на белите, зелените, сините, жълтите и червените светлини.

— Да обиколим целия град за последен път! — предложи Светлинек.

Като се върнаха в къщи, пожелаха си щастлива зима и се разотидоха по своите домове.

Светланек не си отиде в къщи. Отиде да изпрати Светлинка.

Как да не я изпрати, като се разделяха за цяла зима!