Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Světlušky, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
in82qh (2015)
Корекция и форматиране
taliezin (2015)

Издание:

Ян Маршичек. Светулки

Превод: Вътьо Раковски

Редактор: Анна Сталева

Художник: Мария Чакърова

Художествен зедактор: Иван Стоилов

Технически редактор: Маргарита Воденичарова

Коректор: Екатерина Тодорова

Издателство: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Държавна печатница „Димитър Найденов“ — Велико Търново

История

  1. — Добавяне

4.

— Светулковците са работливи и изобретателни! — възхищаваха се бръмбарите и насекомите.

— Кой знае какво още ще им дойде на ума! — чудеха се някои.

— За какво им е нужно всичко това? — изразяваха съмненията си други.

Чуха се и гласове:

— Това не е на добро.

Бръмбарът полски ковач от скалата защити светулковците:

— Ще видите, че ще бъде само на добро! Ще дойде време да правите и вие като тях!

— Аз мисля, че всички трябва да се учим от светулковците, за да ни върви всяко нещо по мед и масло — присъедини се бръмбарът дърводелец от върбата.

Недоверчивите кимаха с глави:

— Тепърва ще стане ясно!

Ясно започна да става съвсем скоро. Неверниците престанаха да се съмняват, а тези, които по рано се съмняваха, сега започнаха да завиждат на светулковците. Мнозина започнаха и да ги хвалят.

Светулковците и светулките не обръщаха внимание на хвалбите и завистта, а упорито се учеха и играеха гимнастика. Беше им хубаво.

— Видите ли? Ще бъдат щастливи! — казваше щурецът капелмайстор. Той беше изпитал на свой гръб това, че на семейството му и на него беше по-добре, откакто се запозна със светулковците. Помисли си дори, че за щурците няма да е лошо, ако се приобщят към светулковците. Като се върна в къщи, заповяда на децата си:

— Разтичайте се и кажете на щурците да свикат всички щурци от нивите под леса на събрание утре следобед на поляната!

Децата изтичаха.

— Какви са тези изненади, моля ти се? — попита жената на щуреца.

— Ще разбереш всичко утре следобед! — отговори щурецът.

Когато се събраха всички щурци, щурците музиканти изсвириха тържествена музика с фанфарите, а щурецът капелмайстор произнесе слово:

— За да ни върви и за да бъдем щастливи, трябва да се поучим от светулковците и светулките. Затова предлагам да се присъединим към тях.

— Великолепно! — извика щурецът от нивата под леса.

— Великолепно, великолепно! — ръкопляскаха останалите.

— Искам думата! — извика със силен глас бръмбарът ковач от скалата. Когато събранието притихна, той заяви: — Чух фанфарите и затова дойдох да видя какво става. Съгласен съм с вас. И аз ще свикам бръмбарите ковачи от околността, за да се присъединим към вас.

— И ние, бръмбарите дърводелци, ще се присъединим към светулковците! — извика дърводелецът от върбата.

— Ние, испанските мухи, отдавна агитираме всички бръмбари и насекоми да живеят заедно и затова помагаме и лекуваме със своите мехлеми всеки — обади се испанската муха.

— И ние, бръмбарите бегачи, също! — извика бръмбарът бегач от слога до леса.

— Ще ни вземете ли и нас? — попита бръмбарът рогач от дъба. — Нали знаете, че помагахме на светулковците да строят болницата и жилищния дом!

— Ние също — викаха гъгриците.

Щурецът капелмайстор наду тръбата, после извика:

— Доколкото чувам и виждам, примерът на светулковците и на светулките привлече много бръмбари и насекоми. Затова предлагам да обсъдите най-напред по домовете си дали искате да се присъедините. Изберете си трима представители, които да участвуват в общото събрание на всички бръмбари от скалата.

Щурецът и бръмбарът ковач разказаха всичко на Къпинов. Той беше много изненадан, когато на скалата се събраха толкова много бръмбари. Тяхното събрание той ръководеше от балкона на училището.

Реши се всички бръмбари и всички насекоми от околността на планината да живеят в мир и приятелство.

После музикантите засвириха танц галоп. Привлякоха младежта да танцува. Майките и бащите наблюдаваха веселото въртене на младите бръмбари. След малко и те се впуснаха в танца. Само някои бръмбари отлетяха или си отидоха да спят.

Забавата закриха утринните зари.

Когато следващата вечер светулковците тръгнаха да светят, чуха песни в далечината. Прелетяха до дома под планината. В него имаше веселба.

Надникнаха през прозорците. Две от стаите бяха пълни с хора. Хората седяха зад масите, ядяха, пиеха, смееха се и пееха. В къта до прозореца седеше Хеленка в бяла рокля. Толкова и отиваше! До нея седеше облечен в черно момък с лента през дясното око. И на него му отиваше.

— Сигурно се женят — пошепна бащата на Светлинек, който се радваше, че Хеленка е вече здрава и весела. От радост влетя през прозореца в стаята и почна да кръжи над главата й.

— Светулко ти носи щастие, Хеленко! — викаха сватбарите и започнаха да пеят.

Песента се хареса на Светлинек. Като се върнаха в къщи, поиска да изпее песента на майка си, но не си спомняше думите й. Тогава повика Светланек, който седеше под прозореца на Светлинка, но точно по това време майката го питаше:

— Кога ще се жениш, Светланек?

Светланек се изчерви, погледна към Светлинка и извика:

— Когато и Светлинка! — Изскочи от градината и фррр! — право към калината.

На другата вечер Светлинка го взе на подбив:

— И все пак, Светланек, ти не си много смел.

— Защо? — учуди се той.

— Не се осмели вчера да поискаш ръката ми от мама.

— Грешиш! Ще помоля родителите ти, но чак за сватбата. Гответе се за нея!

Светлинка изтича при майка си и вечерта не се мярна пред Светланек.

Не се мярна и на другата вечер, нито следващите вечери, Светланек вече се съмняваше, че Къпинови ще му дадат Светлинка. Но когато децата на бръмбара ковач започнаха да разнасят от сватбените курабии на Къпинови, той се увери, че Светлинка ще бъде негова.

У тях, под калината, курабии донесе Светлинек. От този момент започнаха приготовленията за сватбата и под калината. То беше печене, пържене, готвене!

И музикантите имаха доста работа. А дърводелецът от върбата трябваше да извика помощници, за да направи навреме кухненските мебели, мебелите в спалнята и в другите стаи.

Преди сватбата във вили „Къпина“ и „Под калината“ се спеше малко.

Когато слънцето залязваше, на скалата свиреше музика. Тя събираше зрители и сватбари. Пред „Къпина“ се редяха шаферки, а долу „Под калината“ — шафери. Светлинек беше между шаферите, Боровенка — между шаферките.

В дома „Под калината“ Светланек коленичи пред родителите си, благодари им за доброто възпитание, което бяха му дали, и ги помоли за благословия. Родителите го благословиха. Майката раздаде на шаферите курабии и им поднесе хвойново вино. Пред шаферите застана бръмбарът ковач заедно със Светланек и ги поведе към скалата. Родители, приятели и гости тръгнаха след тях.

Мина доста време, докато стигнат до скалата. Светланек влезе с ковача и с родителите си у Къпинови и поиска ръката на Светлинка.

Майката на Светлинка наля хвойново вино на всички и им поднесе курабии.

— Наздраве за младоженците! — дигна чашка ковачът.

Чукнаха се и пийнаха. Майката донесе курабии и на шаферките, и на гостите.

Като се подкрепиха, всички излязоха навън. Ковачът подреждаше шествието: младоженците, шаферите и шаферките по двойки, бащата на Светланек и майката на Светлинка, бащата на Светлинка и майката на Светланек, музиканти, сватбари-гости, деца и зрители. Сам той застана начело на шествието.

Заби барабан, засвири музика, шествието тръгна. Ковачът го водеше към училището.

В класната стая родителите се покачиха на подиума, младоженците стояха в средата. Зад тях — шаферите и шаферките, музикантите. Децата стояха отстрани, гостите отзад.

Засвириха фанфари.

— Скъпа Светлинке, мили Светланек! — проговори бащата на Светлинка. — Дойде и вашият час, подайте си ръка и се целунете!

Като направиха това, подкани ги да коленичат:

— Благославям вашата любов, вашия брак, вашите бъдещи деца! Дано да е щастлив съвместният ви живот, дано дочакате радост от децата си, както дочакахме ние от вас!

После ядоха, пиха и се веселиха, навсякъде се чуваха песни. Капелмайсторът се облизваше от печеното и от хубавото вино. И децата, които стояха вън под прозореца, също получиха курабии и сладкиши.

Като похапнаха и попийнаха, всички отидоха на игрището и танцуваха. От танците им поолекна. Върнаха се и ядоха, пиха и се веселиха отново. И пак отидоха да танцуват.

Светлинка минаваше от ръка на ръка. Всеки светулковец искаше да покани булката. Светланек дори се страхуваше, че танците може да й навредят. Но тя се усмихваше:

— Сега вече не се страхувай за мене, сега вече съм твоя!

А когато обявиха дами канят, тя покани Светланек.

Светлинек беше поканен от Боровенка. Как да не го покани, като бяха заедно шафери!

Гостите се разотиваха. Светулките носеха кейк, курабии, сладкиши. Къпинови си тръгнаха с Боровинкови, Калинови тръгнаха в обратна посока.

Беше славна сватба и дълго се говори за нея. Говореше се също каква хубава квартира имат младите Калинови.

И понеже в дома имаше много квартири, станаха и много сватби. Яворанек се ожени за Илемка, Акаций за Рябина, Върбанек за Елшина и Букчо за Габърка.

Всички венчавки ставаха в училището. Децата на ковача преядоха сватбени курабии. На щуреца капелмайстор му пресъхна гърлото от песни.

След шумните дни на сватбите настанаха пак спокойни дни. Но щурците музиканти все имаха много работа. Със своята хубава музика и със своите песни те бяха известни из цялата околност. Вървеше им като на всички светулковци и бръмбари в полите на планината.

Светлинек летеше радостно над двора, в който живееше Хеленка със своя мъж. Хвъркаше и към училището в селото от време на време с приятели.

Веднъж, като светеше на Хеленкиния мъж при помпата на двора, го чу да казва:

— Светулковците са добри, много хора не могат да се похвалят с тяхната добрина.

Светлинек разказа това в къщи на баща си и го попита:

— Истина ли е, тате?

— Истина е, Светлинек. И понеже се обичаме, сме и щастливи. Всички трябва да работим и да се стараем, за да бъдем щастливи! — подчерта бащата.

— Ти също ли си щастлив, татко?

— Щастлив съм, сине.

— Защо?

— Защото имам умни и добри деца в къщи и в училище.

— И аз ли ще бъда щастлив?

— Мисля, че ще бъдеш.

— Дали е щастлива и Светлинка?

— Сигурно. Нали има Светланек.

— А Светланек?

— Той е щастлив, че има Светлинка.

— А мама?

— Разбира се, че съм щастлива, умнико мой! — извика майката от кухнята, изтича и помилва Светлинек по главата.

Светлинек изтича вън пред вилата. Там стоеше Боровенка.

— Защо се усмихваш, Светлинек?

— Защото съм щастлив!

— А защо си щастлив?

— Защото татко, мама и Светлинка са щастливи.

— Аз също съм щастлива, Светлинек.

— Защо, Боровенко?

— Виж това, мили Светлинек, не мога да ти кажа.

— Тогава поне ми загатни!

— Ще ти загатна, но не трябва да ме гледаш.

Светлинек наведе рамото си към Боровенка и тя му пошепна:

— Защото си щастлив ти! Щастлива лека нощ! — и изтича към къщи.

Светлинек дълго гледа подире й. Когато изчезна зад портичката, той полетя към ковачницата да си поиграе с децата на ковача. Ако не беше го извикала майка му, от радост може би щеше да забрави, че е време за сън.

— Щастлива лека нощ, мамо и татко! — пожела на родителите си той, когато си лягаше.

Слънцето стоеше вече много високо и се усмихваше на старата крепост, усмихваше се на града със зелената кула и белия замък, усмихваше се на целия красив край под планината.

Преди да залезе, светулковците и светулките станаха с усмивка на уста. А когато залезе съвсем, на скалата и на поляната се чу песен.

Тя ехтеше там всяка вечер от ранна пролет до късна есен.

Край