Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Světlušky, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
in82qh (2015)
Корекция и форматиране
taliezin (2015)

Издание:

Ян Маршичек. Светулки

Превод: Вътьо Раковски

Редактор: Анна Сталева

Художник: Мария Чакърова

Художествен зедактор: Иван Стоилов

Технически редактор: Маргарита Воденичарова

Коректор: Екатерина Тодорова

Издателство: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Държавна печатница „Димитър Найденов“ — Велико Търново

История

  1. — Добавяне

3.

Светлинек отиваше за пръв път на училище.

— Всички по класните стаи! — викаше училищният прислужник.

Тогава Светлинек влезе в класа и попита прислужника:

— На кой чин трябва да седна?

— На който искаш. В тази редица ще бъдат светулковците, в тази — светулките!

Светлинек седна на петия чин, до него седна Дубинек Поддъбов. На петия чин до пътечката седна Боровенка.

Влезе бръмбарът ковач. Той вземаше винаги първия час, за да може да се наспи след това. Като удари звънецът, светулковците и светулките започнаха да пресмятат, учеха мерки и тежести. Учението заинтригува Светлинек. Беше му много интересно.

Когато часът свърши, бръмбарът ковач си отиде, а в класа след междучасието влезе бащата и седна на масата.

Имаха час по отечествена география. Учеха за родния край, че родният край е най-хубавият и най-скъп кът на земята. После имаха час по пеене. Щурецът ги научи да пеят песента, която беше слушал да пеят децата при излета в планината. В полунощ излязоха на игрището и имаха час по гимнастика. Тренираха и играха чак до сутринта.

Майката попита Светлинек дали му е харесало училището.

— Много, мами, но така се изморих, че ми се иска веднага да си легна. Ще ти разкажа всичко, като се наспя — отговори той и заспа, едва оставил лъжицата настрана.

— Не си ли уморен и ти? — обърна се майката към бащата.

— Уморен съм, много съм уморен. Ако трябваше да преподавам толкова часа, колкото часа светех, едва ли щях да живея дълго.

След малко бащата заспа.

Скоро заспаха всички светулковци и светулки на скалата и на поляната.

Като се събудиха, бащата беше много радостен:

— Сънят ме освежи, ще преподавам пак с удоволствие.

След закуска отиде на училище. Разказа на децата какво е видял по света, разказа им, че светът е много голям, толкова голям, като че ли край няма.

После позабавлява децата с гатанки:

uchilishte.png

— Кое е най-хубавото нещо на света? — попита той.

— Градът със зелената кула — отвърна Светлинек.

Баща му обаче завъртя глава.

— Градът срещу течението — гадаеше Дубинек, но Къпинов отново завъртя глава.

— Нашата родина — твърдеше Светлинка, но също не можа да отгатне.

Не отгатна никой.

На Светланек му се струваше, че най-хубавото нещо на света е Светлинка, но не го каза.

— Предавате ли се? — попита учителят Къпинов.

— Предаваме.

— Тогава внимавайте! Най-хубавото нещо на света са майчините очи.

— Правилно — извика Светлинка — и погледна очите на Светланек. Сториха й се хубави, почти като очите на майка й.

— Вярно, вярно, вярно — съгласиха се и останалите деца, а някои по-малки кротушки ръкопляскаха.

Къпинов почука на масата. Още децата не бяха затихнали, когато той зададе нов въпрос:

— Кое е най-вярното нещо на света?

— Мама — каза Илемка, без да вдигне ръка, за да не я изпревари някой.

— Попитах, Илемке, кое, а не кой — обърна й внимание Къпинов.

Илемка се обърка като пиле в кълчища. Останалите деца гадаеха как ли не, но не отгатнаха. Затова се предадоха, а някои нетърпеливо питаха:

— Кое, кое?

— Майчиното сърце.

— Да, да — съгласиха се децата.

Когато настана полунощ, децата изтичаха на игрището. Но не тренираха, понеже валеше дъжд. Светлинек се зарадва. Полетя направо към майка си и щом се поизсуши, така се сгуши в прегръдката й, че майката се почуди.

Къпинов преподаваше с все по-голямо и по-голямо удоволствие. Беше му неприятно обаче, че децата не могат и да тренират, понеже все валеше. Мислеше какво може да се направи. Мисли, мисли, докато един ден се чукна по челото:

— Ще построим гимнастически салон като този, който видяхме в града!

— Татенце, много искам да видя как играят гимнастика хората — помоли Светлинек.

— Като престанат дъждовете, ще отидем да погледаме — обеща му бащата.

Полетяха след три дни. Гимнастическият салон беше осветен. През отворените врати влязоха в голяма зала. Беше пълна с момчета, играеха на уреди. Като свършиха упражненията, се строиха, маршируваха в кръг из залата и пееха.

— Скоро и ние ще имаме гимнастически салон — каза бащата.

И отново настана оживление на скалата. Пак работеха майстори занаятчии, светулковците пак помагаха, светулките пак носеха ядене и пиене.

Гимнастическият салон растеше, докато един ден беше готов. Бръмбарът дърводелец от върбата заедно с други бръмбари дърводелци приготвиха гимнастическите уреди.

Както завършването на учебната година, така и довършването на гимнастическия салон бяха тържествено отпразнувани. На игрището имаше забава, състезания и танци чак до зори.