Фридрих Незнански
Черният квадрат (66)

9.

Вече разчиствахме бюрата си, пъхайки книжата по чекмеджетата и шкафовете, когато зазвъня телефонът. Вдигнах.

— Обажда се помощникът на председателя на КГБ генерал-полковник Чебриков. Виктор Михайлович би искал да говори със следователя по особено важни дела Меркулов.

Меркулов, който вече държеше слушалката на деривата, каза, че е на телефона. „Започна се!“ — мина ми през ум.

Почти цяла минута той слуша мълчаливо, поблагодари на Чебриков и затвори.

— Саша, сега Чебриков изпраща кола за нас, ще ни приеме в конспиративната квартира, където се среща с личните си агенти. Аз ще събера всички материали, а ти събери мислите си — и изхвръкна от кабинета.

Тая среща ми объркваше плановете. В шест без четвърт — в петък свършвахме работа петнайсет минути по-рано — Рита трябваше да ме чака пред входа на прокуратурата. Бяхме решили да поплуваме в някой басейн или просто да се поразходим. Без кола. Времето беше доста топло и приятно за сезона.

Меркулов долетя обратно и започна бързо да комплектува книжата от донесената купчина. Сегиз-тогиз ме поглеждаше с изненада. Очевидно недоумяваше защо не съпреживявам с него този исторически момент, но всъщност аз горях от любопитство да узная откъде донесе материалите на Ракитин. Значи през цялото време ги е крил в сградата на прокуратурата. Съзнавайки, че периодът на жадните ми въпроси бе отминал, реших да не го питам, а само да го проследя при поредното му отиване до „скривалището“.

Когато излязох секунди след него и стигнах до ъгъла в коридора, видях как предпазливо се затваря вратата на кабинета по криминалистика. Следователно Меркулов е крил всички тия „експлозиви“, заради които преживяхме толкова премеждия, в огнеупорната каса № 2 на Семьон Семьонович Мойсеев.

Тъкмо шефът ми се върна в кабинета (аз вече седях зад бюрото си с нехаен вид), от вратата надникна къдрокосият Гарик:

— Пристигнала е кола за вас, Константин Дмитриевич!

Опитах се да обясня на Меркулов — по дяволите! — грабнал чантата с книжата, той изхвръкна в коридора и хукна по стълбището надолу. Все пак успях да го настигна и да изкрещя в ухото му:

— Не мога да дойда, Костя!

Той се спря.

— Как така?!

— По лични причини.

Меркулов се обърна, блъсна външната врата и аз видях как от отсрещния тротоар, приветливо махайки ни с ръка, тичаше Рита.

Шофьорът на черната лимузина, едър млад здравеняк, вече услужливо отваряше вратите пред нас. Меркулов щракна с пръсти от досада и му каза:

— С нас ще дойде и тази дама…

Шофьорът сви безразлично рамене — какво му пука?! — и седна зад волана, шефът ми — на седалката до него, а ние с Рита отзад.

— Риточка, ще се постарая да освободя Саша колкото се може по-скоро…

— Няма проблем, Костя, ще почакам — примигна тя с дългите си сини ресници.

Преди още да е спряла напълно колата, Меркулов скочи, все така стискайки в ръка поовехтялата си чанта. Стори ми се, че вилата на главния чекист е някак неестествено слабо осветена, но той вече подтичваше с гигантски крачки към светлинките, мъждукащи през редките борове.

Тръгнах след него, но изведнъж усетих, че нещо не е наред.

— Саашааа! — изкрещя зад мен Рита.

Обърнах се — и от този миг животът сякаш потече с главоломни скокове назад. Когато опитвам да си спомня последователността на случилото се, всеки път се обърквам. Като че гледам в детски калейдоскоп и ярката мозайка от разноцветни стъкълца при всяко тръсване се нарежда в нова фигура. Тичах с всички сили към Рита, но времето сякаш спря, или по-точно се понесе с бясна скорост. Аз тичах, тичах с чувството, че никога няма да стигна до нея. Ето, още крачка-две… но застинах, кажи-речи, във въздуха, защото видях как Рита, прегърнала стъблото на един бор, бавно се свлича на земята. И тогава чух автоматна стрелба, тоест едва тогава разбрах, че се стреля с автомат, защото стрелбата започна още щом се обърнах при вика на Рита. В същия миг започнах да падам стремително надолу от някаква шеметна височина и това продължи много дълго, тъй като успях да видя в краката си разтворената чантичка на Рита и малко по-встрани връзката с ключове. След това всичко потъна в мрак…

… Лежах неподвижно на земята, конвулсивно вкопчвайки се с пръсти в ледената почва, притиснал буза до Ритината студена буза и опитвайки се да надникна в безжизнените й очи. А наоколо цареше гробна тишина, наоколо беше проклетият свят, в който мъртвите остават мъртви завинаги. И тогава видях светещия циферблат на часовника ми — беше шест и двайсет и една минута. С усилие се надигнах на колене — на десетина крачки от мен, неудобно облегнат на едно дърво, седеше Меркулов. Очите му бяха затворени, а на мястото на устата му зееше черна дупка. В сключените пръсти на едната ръка все така стискаше откъснатата дръжка на чантата.

Те не са очаквали, че с нас ще дойде Рита. Явно мъжът с автомата я е видял със закъснение, но тя тутакси го е съгледала и изкрещяла. Искала е да ни предупреди с нейното „Саашааа!…“ Тогава той е пуснал един откос по посока на вика, след което е започнал да стреля по нас. Мен ме беше ранил в рамото или предмишницата, защото не можех да вдигна ръката си. А Меркулов очевидно е убит. Отново погледнах оцъклените очи на Рита и отново проклех този свят… Обхванал с ръце главата си, взех да вия от нетърпимата болка, която разкъсваше сърцето ми…

„Секретно

До

прокурора на гр. Москва

държавния съветник от правосъдието 2-и клас

др. С. А. Емелянов

ТЕЛЕФОНОГРАМА

Съгласно секретна инструкция №24 от 5 август 1971 година — да бъде уведомяван незабавно градският прокурор за всички случаи на насилствена смърт в територията на голяма Москва — Ви съобщавам:

На 24 ноември т.г. бяха отвлечени от неизвестни лица и подложени на изтезания стажант следователят от Московската градска прокуратура Александър Турецки и малолетната дъщеря на следователя по особено важни дела К. Меркулов — Лида.

Във връзка с това началникът на МУР при ГУВР на Московския градски изпълком получи от Вас секретно разпореждане да бъдат взети неотложни мерки по осигуряване безопасността на следствената бригада, разследваща убийството на В. Ракитин.

В изпълнение на това разпореждане на 25 и 26 ноември т.г. двама оперативни служители от 2-и отдел на МУР: капитан Потьохин и лейтенант Лазарев, осъществяваха охраната на членовете на бригадата.

На 26 ноември в края на работния ден — шест без петнайсет — за другарите Меркулов и Турецки пристига луксозен автомобил «Волга» МОС 10–12. Заедно със съдебномедицинския експерт М. Н. Счастлива те се качват в лимузината. Потьохин и Лазарев потеглят след тях с волта № МКЦ 38–39, следвайки ги на разстояние 30–40 метра, за да не бъдат забелязани. От «Садовое колцо» лимузината продължава по «Ленински проспект». В края на проспекта завива наляво и спира недалеч от строящ се обект (впоследствие се изясни, че сградата е предназначена за оперативни цели на КГБ център).

Нашите оперативници не са очаквали опасност, смятайки, че следствената бригада е тръгнала за изпълнение на рутинни следствени действия. Ето защо са останали на разстояние. Обаче в 18 ч. и 20 мин. срещу служителите от прокуратурата е било извършено нападение: неизвестни лица са стреляли по тях с автомат в момента, когато са слезли от автомобила.

В резултат на това нападение съдебномедицинският експерт М. Счастлива е убита на място, Меркулов и Турецки — ранени. Шофьорът на лимузината отнема от Меркулов чантата с документацията и изчезва от местопроизшествието заедно с автоматчика (или автоматчиците). Нашите оперативници са се опитали да преследват бандитите, но не са успели да ги настигнат. Чрез ОРУД — ДАИ бе обявено издирване.

Тежко раненият К. Меркулов и А. Турецки, чиято рана не е опасна, бяха откарани в 11-а градска болница в Гагарински район на гр. Москва.

На местопроизшествието отиде оперативна бригада от Гагаринското РУВР, а после — следствена бригада от прокуратурата и ГУВР на Московския градски изпълком. След огледа на местопроизшествието трупът на М. Н. Счастлива бе откаран в моргата на Първа градска болница.

В момента 2-и отдел при МУР пристъпи към издирването на убийците на гражданката М. Счастлива.

Тъй като това дело за предумишлено убийство подлежи на прокурорско следствие, настоятелно Ви моля да наредите на началника на следствената служба при Московската градска прокуратура — старши съветника от правосъдието др. Л. В. Пархоменко да определи квалифициран следовател за неговото провеждане.

Началник 2-и отдел на МУР при

ГУВР на Московския градски изпълком

подполковник А. Романова

гр. Москва, 26 ноември 1982 г., 19 ч. и 27 мин.“