Фридрих Незнански
Черният квадрат (58)

1.

25 ноември 1982 година

Навън страшно виеше засилилият се призори вятър. Тази нощ спах на пресекулки, ужасно ме болеше главата и ми се гадеше. Лидочка спеше неспокойно в креватчето си, като от време на време мяташе крака и хлипаше насън. Зад стената Меркулов и жена му си шепнеха тревожно и припряно, като на моменти разговорът им стихваше в сподавените ридания на Льоля.

По някое време от коридора се чуха провлечени крачки и в стаята надникна Меркулов, спирайки се на вратата.

— Не спя, Костя.

— Трябва на всяка цена още тая сутрин, рано-рано, да намеря Пономарьов, приятеля на Ракитин. После да се оправя с Казаков и Соя-Серко. Вече нямаме време. Ако не премахнем Касарин, той ще премахне нас. Трябва да го заблудим…

— Костя…

— …?

— Днес ще отида при него. Ще му разиграя сцена… Мога… — казах, бързо навличайки си дънките и ризата.

— Преди всичко ще отидеш в поликлиниката. После ще ме намериш. Обади се на онова момиче… как се казваше… приятелката на Льоша.

— Юля?

— Да, да… Нищо не предприемай сам. Бъди предпазлив. Оглеждай се — в буквалния смисъл на думата…

Изпих няколко чаши силно черно кафе. Меркулов седеше на масата срещу мен и пушеше цигара след цигара. Льоля стоеше до газовата печка, вперила невиждащ поглед в кипящия чайник.