Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Маршът на Турецки (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ямарка в Сокольниках, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Фридрих Незнански. Черният квадрат

Руска. Първо издание

ИК „Атика“, София, 2001

ISBN: 9564-729-130-0

История

  1. — Добавяне

22.

22 ноември 1982 година

Старшините от железопътната милиция на Рязан Сухоедов и Замотаев имаха нареждане методично да претърсят всички гари и влакове. Бе получена заповед от големите началства да се „затвори“ този железопътен възел. Според инструкцията те трябваше да търсят „черноок мъж с брада, среден ръст и вносно палто миши цвят“ — такова описание бе дадено от луховицката милиция, където всъщност никой не знаеше как точно изглежда издирваният престъпник. Старшините бяха уморени, но никой не проронваше нито дума за това. Двамата бяха ревностни служители и всеки се страхуваше, че ако се оплаче, партньорът му просто ще докладва за непроявено старание. Ето защо търпяха мълчаливо.

И в новоросийския влак всичко вървеше както в другите бързи влакове. Отваряха купето, поглед надясно, поглед наляво, после нагоре към багажните мрежи. „Гражданино, пушенето е забранено! Този вагон е за непушачи!“ Стигаха до платформата, отваряха вратата и минаваха през громолящия преход на нова платформа, коя ли вече поред…

В два и няколко минути стигнаха към края на първи вагон. Сухоедов мина напред към кабината на машиниста, мислейки си, че проверката и на този влак излезе безрезултатна. И в същия миг Замотаев „фотографира“ дънков костюм — вносен, американски. „Не-не, заповядано е да търсим брада, а тоя е гладко избръснат, в съобщението се споменава и за палто миши цвят, а тоя няма палто, има яке. Ей го, виси на закачалката — цвят каки със зелени копчета. И при отварянето на вратата не се обърна, дреме. Не, май гледа през прозореца. И е спокоен, не реагира на милиционерската униформа.“

— Ще прощавате, гражданино, за къде пътувате?

„Просто въпрос, за всеки случай. Обърна се. Мълчи. На седалката зад гърба му — сак, най-обикновен пътен сак, каквито ги има с милиони. Какво ли носи в него?“

И за да привлече вниманието на партньора си и да спечели време, Замотаев високо попита:

— Документи имате ли?

Мъжът стана, пристъпи към него и бръкна в джоба си — мотивирано, да извади документите. Междувременно Сухоедов застана на вратата и не можа да реагира при замаха му. Камата го улучи под сърцето. Замотаев успя да отклони следващия удар, насочен към него — сграбчи ръката на бандита, изви я и започна да я удря в пейката, но не успя да го обезоръжи с тренираната хватка за арестуване на престъпниците. А се страхуваше и от ножа. Виждайки, че така няма да се справи и партньорът му е зле, той измъкна своя „Макаров“. Мъжът се възползва от тази секундна пауза и се метна като котка към вратата на вагона, още миг, и щеше да скочи от влака. Замотаев стреля във въздуха. В празния коридор гърмежът проехтя оглушително. Неочаквано мъжът трепна и замря на място, Замотаев се прицели в краката му, но не успя да стреля — за негово най-голямо удивление бандитът, хващайки се за въздуха, започна бавно да се свлича на пода.

Замотаев уплашено подвикна на излезлия при гърмежа помощник-машинист:

— Като старши по наряд ти заповядвам да караш до Ряжск, без да спираш! Предай по радиото, че е задържан въоръжен престъпник! Той и моят партньор са ранени!

— Не мога, старшина! Нямам право да не спирам! Ще ме изхвърлят от работа! — възрази помощник-машинистът.

Замотаев побеля от гняв:

— Изпълнявай… твойта мама!

След две минути по влаковата радиоуредба се чу: „По технически причини бързият влак Москва — Новоросийск ще се движи до Ряжск, без да спира.“ Помощник-машинистът повтори съобщението три-четири пъти.

В 3 часа и 16 минути влакът пристигна на гара Ряжск. В първия вагон се качиха няколко мъже в милиционерски униформи, които водеха със себе си лекар и четирима санитари с носилки. Разстроеният Замотаев ги чакаше пред вратата на купето. Беше му заповядано да заловят бандита жив и сега недоумяваше как така, стреляйки нагоре, е успял да го улучи в главата?! На двете пейки в купето лежаха двамата ранени, облети в кръв. В джоба на зеленото яке бе намерен паспорт на името на Владимир Георгиевич Казаков и служебно удостоверение на същото име, в което се посочваше, че той е заместник-директор на гастроном №1. Под колана на дънките му, прикрит от дънковия елек — зареден вносен пистолет със заглушител, а в сака оперативниците откриха сред неразпечатаните пачки с чисто нови сторублеви банкноти и торбичка с доста едри диаманти, явно южноафрикански според отзивите на познавачите…