Фридрих Незнански
Черният квадрат (33)

2.

Но шефът закъсняваше. Аз седях в кабинета му и четях разпореждането на Пархоменко, тъй като неговото „цеу“, ценно указание, засягаше и мен.

„Секретно

До

следователя по особено важни дела

при прокуратурата на гр. Москва

Меркулов К. Д., съветник от правосъдието

ПИСМЕНО УКАЗАНИЕ

(съгласно чл. 29 от Закона за прокуратурата)

Във връзка с това, че следователят по особено важни дела Е. М. Барков по личното нареждане на главния прокурор бе командирован в Съюзната прокуратура за разследване на делото за злоупотреби в централния апарат на МВР на СССР, всички следствени дела, намиращи се в негово производство, преминават към Вас по указание на градския прокурор др. М. Г. Малков.

При отделните следствени действия в производството използвайте по-активно стажанта Александър Турецки, като му възложите самостоятелно да довърши делото за откраднатата колекция на гражданката Соя-Серко. Приложение: 5 следствени дела в 30 тома.

Началник на следствената служба при Моск. градска прокуратура         Старши съветник от правосъдието Л. Пархоменко“

Огромното бюро на Меркулов бе затрупано с дебели кафяви картонени папки. Тъкмо дочитах указанието на началството, когато Гарик, снажният къдрокос секретар на нашата канцелария, бутайки със задник вратата, внесе в кабинета последната камара папки и ги хвърли като цепеници на дивана. Гарик е чудесен момък и харесва на всички. Бяха го изгонили за „несценичност“ от театралната школа при МХАТ и сега работеше в прокуратурата, за да набере необходимия трудов стаж и да кандидатства право.

В този миг се появи Меркулов. Не изглеждаше в най-добрата си форма — синята му кръв бе в явно несъответствие с метеорологичните условия и тегобите на нашата професия. Ако не знаех, че е на трийсет и шест, бих му дал десет години повече.

— Какво означава това? — без да поздравява, попита той и както беше обсипан с мокър сняг, отиде при бюрото и прочете „наопаки“ сложения отгоре опис на папките.

— Разбирате ли, Константин Дмитрич — сякаш оправдавайки се за несправедливостта на началството, започна да обяснява Гарик, — в Съюзната прокуратура… по нареждане на Андропов… се сформира спецбригада… Ъъ… за разследване на някакви престъпления в самото МВР. Дори Шчолоков е подследствен, министърът! Синът му — също, за мошеничества с мерцедеси, и още някои други важни птици! Говори се, че са въртели огромни далавери, за милиони! — Внезапно Гарик млъкна и с театрална образност широко разпери ръце — сиреч ето какви „огромни далавери“ са въртели там, в министерството! — Та изтеглиха нашия Едик. И Йодалис…

— А ти откъде знаеш? За „огромните далавери“?! — спокойно, но напористо като на разпит попита Меркулов и изтръска снега от калпака си точно в краката му. — Сигурно скришом четеш секретната информация, а?

Гарик не беше обидчив, Гарик беше простодушен и честно си призна:

— Не, Константин Дмитрич, нищо не чета. Само слушам! При мен се чува през стената всичко, каквото става в кабинета на Пархоменко. Тая заран се отби при него Малков. Много интересни неща разказа.

— И какво по-точно? — не се сдържах.

— Каза му за вчерашния закрит партиен пленум на ръководителите на административните органи! — многозначително се усмихна Гарик.

— Е, и?

— На него е говорил Андропов. Наредил е да се затегнат всички гайки, да се търси отговорност, да се арестуват повече хора! И за никого никаква прошка. Даже за началствата и партийните големци!

— Значи е дал указания за борба с корупцията, разхищенията и престъпната небрежност? — сякаш да подскаже на Гарик нужната формулировка, попита сериозно Меркулов. — Да се засили контролът и отгоре, и отдолу? Така ли?

— Точно така! — врътна къдрокосата си глава Гарик. — А-а, и още нещо! Само в Москва за една седмица са прибрани в затвора вече триста души! Все началства! Знаете ли, вземали са рушвети не само в пари, но и под формата на вещи, вечери по ресторанти и дори жени! Като жива стока! Представяте ли си?! — Маска на неподправено страдание изкриви руменото му лице и аз си помислих: напразно са го изгонили от школата това момче!

— А това тук е работа за вас — с широк жест посочи Гарик.

— Да-да, малко ни е другата! — възмутих се аз. — Ние с Константин Дмитриевич и бездруго имаме вече десет дела! Само по делото за убийството в Соколники колко работа има! Ама не, трябва да ни струпат на главата и още пет от Барков! Какво да ги правим — на туршия ли?! Толкова ли няма други следователи?!…

— Малков каза на Льоня — прекъсна ме Гарик, — че ни увеличават щата. Работим най-много от всички, а КГБ и МВР пращят от хора!

— С колко бройки? — неочаквано се оживи Меркулов.

— Кога? — попитах аз.

Въпросът за разширяването на щата много ме вълнуваше. Едногодишният ми стаж свършваше през юли и хич не ми се щеше да се разделям с Меркулов и да отида по разпределение в някой затънтен край.

— Към лятото — отговори Гарик — ще отпуснат петдесет бройки, за нас ще има десет.

В интерес на истината, когато тази сутрин видях първата партида от делата на Барков, си помислих, че шефът ще побеснее и ще вдигне страхотен скандал на Пархоменко и Малков. Възможно ли е да се разследват едновременно петнайсет дела?! Докато Гарик ни разказваше за дочутия разговор в кабинета на началника на следствената служба, Меркулов съблече финландското си палто, сложи го на една закачалка, извади от бюрото четка за дрехи и започна старателно да го изчетква от топящия се сняг. Доволен от резултатите на своя труд, окачи закачалката на дългия пирон в стената и като поразхлаби вратовръзката и разкопча яката на кремавата униформена риза, седна в старинното си, но все още доста здраво кресло с допълнителна мека, „хемороидна“, възглавничка, запали цигара и съвсем спокойно попита:

— Е, момчета, отиваме ли довечера на хокей в Лужники? Имам два пропуска в повече за днешния мач!…

„ИЗ ЗАПОВЕДТА ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ДЕЛОТО В МОСКОВСКАТА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА

На 21 август 1982 година на адрес: Москва, улица «Танееви» (бивша «Б. Власиевски») №6, ап. 67, е била извършена квартирна кражба. Неизвестни престъпници са проникнали с ключ в апартамента на покойния професор от Московската консерватория Соя-Серко и въпреки монтираната алармена сигнализация и сложните заключалки са откраднали от вдовицата му — Алла Александровна Соя-Серко, старши треньор по художествена гимнастика в дружество «Зенит» — рядка колекция от антики, събирана почти сто години от фамилията Соя-Серко. Приблизителната оценка на колекцията е 884 хил. 469 рубли. Сред откраднатите вещи има някои особено редки и ценни, като например икона от древноруски художници от XV век «Георгий в житие», на стойност 130 хил. рубли; бронзов съд във формата на орел, XIV век; статуетка на балерина (от злато), XVII век; костенурков гребен с диаманти и златна табакера със скъпоценни камъни, XVIII век — приложен е списък с общо 146 наименования…

Предвид на това, че виновниците не са били издирени в рамките на определения за следствие двумесечен срок, делото е било прекратено от следствения отдел на Ленинското районно управление на вътрешните работи. Но по молба на космонавта П. Р. Попович следствието бе подновено от главния прокурор на СССР, който се разпореди делото да бъде предадено в следствената служба на Московската градска прокуратура за разкриване на престъплението в най-кратки срокове…“