Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Маршът на Турецки (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ямарка в Сокольниках, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Фридрих Незнански. Черният квадрат

Руска. Първо издание

ИК „Атика“, София, 2001

ISBN: 9564-729-130-0

История

  1. — Добавяне

5.

Когато покани на обяд стария си приятел и колега Сергей Андреевич Емелянов, с когото заедно бяха влачили тежкия прокурорски хомот още в Зеленоградски район, Меркулов не хранеше големи надежди за бърз успех. Ето защо дори се постъписа, когато разбра, че сведенията му за машинациите на Георгадзе намират благодатна почва при инструктора на административните органи при ЦК на КПСС.

Емелянов с бързи крачки сновеше в ресторантското сепаре, сложил ръце зад гърба си и наклонил глава на една страна — пълно копие на незабравимия вожд Владимир Илич Ленин. Дори говореше и с неговото завалено „р“.

— Страната ни изживява коренен прелом, който особено остро се усеща сега, днес! Умря Брежнев и най-после на кормилото застана един твърд ленинец! Започва нов исторически етап в живота на нашата държава! Нов етап! — Той погледна изпитателно Меркулов, стараейки се да разбере дали той долавя скрития смисъл на тези две думи.

Беловласият почтителен келнер прибираше мръсните чинии, слагаше нови и с ловкостта на илюзионист лъскаше и бездруго блестящите вилици и ножове. След като подреди масата и сложи по средата голям меден съд с гулаш, той незабелязано се оттегли.

— Онова, което ми разказа сега… за Георгадзе… е нещо грандиозно, чуваш ли?! — продължи вече свойски инструкторът от ЦК и седна на стола си. — Знаеш ли, момчето ми, че именно това търси сега Андропов — трябва ни ярък пример за назидание. Юра е решил да въведе железен ред в страната. Време е вече да им разкатаем майката, да прочистим нашата Русия от брежневските лакеи. За да отучим простия народ да краде, трябва първо да плеснем през ръцете всички тия шчолоковци, шибаевци, медуновци… Та те… дяволите да ги вземат… пропиха класовата си съвест, станаха по-големи богаташи от Рокфелер и Морган. А знаеш, че народа не можеш да го излъжеш, руският народ търпи и мълчи, но всичко вижда, всичко чува, всичко знае…

Настъпи дълга пауза. Емелянов пресуши бокала с токайско вино и си сипа гулаш.

— Мда, разбира се, Георгадзе не е дребна пионка като Медунов, а вторият човек в Президиума… — Емелянов обърса с колосаната салфетка устните си, червени от соса. Ръката му със салфетката застина във въздуха, той се огледа наоколо и почти шепнешком каза: — Готово! Започваме операцията. Ще се опитам още днес да вляза при Андропов. Дай си бумагите…

След като прибра прокурорската папка в чантата си, той повдигна ъгълчето на покривката и „почука на дърво“ по масата: макар и голям партиец, той беше суеверен като бабичка. После неочаквано попита:

— Ще ми станеш ли заместник?

Меркулов го погледна с недоумение, не разбираше какво го пита.

— Знаеш ли в какво е историческата мисия на Андропов? Изобщо не в това, че смята сам да промени всичко в държавата. Всичко ще направим ние, новото поколение партийци, специалистите в различни области… Андропов ще ни доведе на власт, нас — четиридесетгодишните, е, и петдесетгодишните. Трябва само да разчистим тоя боклук наоколо. И ако ние с тебе, момчето ми, извием утре врата на твоя Георгадзе, ще видиш, че Юрий Владимирович ще ми предложи да стана градски прокурор на Москва. Не в знак на благодарност, не. А в израз на доверие! Ще пръждоса в пенсия Малков, на него и бездруго му се клатят краката. Та затова те питам, ще ми станеш ли тогава заместник? Ще дойдеш ли да разчистваме заедно всички тия помийни ями?

Меркулов присви очи и твърдо каза:

— Ще дойда!

Пиха по чаша силно кафе. Меркулов плати сметката с щедър бакшиш за келнера, след което си тръгнаха. На „Неглинка“ беше пълно с хора. Ръмеше ситен дъжд.