Фридрих Незнански
Черният квадрат (64)

7.

— Грачов е отличен работник! Соломин — също! — Завеждащият сектор във всесъюзната Търговска палата, докторът на икономическите науки професор Медведев леко се усмихна, желаейки да си спомни нещо конфузно от биографията на подчинените си, но не можа, и всъщност затова покани с усмивка Шура Романова да седне в мекото кресло пред бюрото му. — Вече двайсет и три години работя на това място, а по-добри служители не съм виждал, това ще ви кажа!

Кабинетът на професор Медведев, който се намираше във филиала на Търговската палата в Соколники, беше обзаведен с най-модерна офисна мебел в светли тонове и с тапицерия от сива изкуствена кожа. На малката масичка до бюрото имаше цяла купчина списания — от „Британски съюзник“ до „Тайм“. На прозореца бяха подредени саксии с грижливо гледани декоративни цветя, а библиотечният шкаф зад креслото на професора бе претъпкан с дебели папки с научни трудове и реферати, чиито сложни заглавия абсолютно нищо не говореха на подполковник Романова.

— Бихте искали да знаете с какво се занимават Грачов и Соломин, нали така? И какви качества притежават? Но не ми казахте защо се интересувате?

— Нима съм пропуснала? — изненада се от своята разсеяност Романова. — Получиха се сведения… Че тези двамата… заедно с една хубавица… са печатали пари…

— Това е невъзможно! Има някаква грешка! — Медведев разпери малките си съсухрени ръце. — Не може да бъде!

— Странно! — врътна глава Романова. — А на мен ми докладваха друго. Че вие сте в течение!

Професорът пребледня и вирна предизвикателно острото си като човка носле:

— Говорите смешни неща! Отлично знам, че работата ви е секретна и както се изразява синът ми, преизпълнена с романтика… Разните там засади, престрелки, преследвания, екшъни. Но доколкото разбирам, смисълът на тайната служба е именно в това, че тя е тайна, скрита, нали така? От къде тогава мога да знам вашите тайни? Не, не ми е известно за никакви пари! — сви той мършавите си раменца.

Очевидно Медведев притежаваше не само остър ум, но и твърд характер. Не беше лесно да му се развърже езикът.

— Ако трябва да охарактеризирам накратко преводача Грачов и старши научния сътрудник химика Соломин, бих казал, че отдавна не съм срещал толкова надарени професионалисти, толкова порядъчни хора. Те работят великолепно и са особено полезни на нашата държава. Освен това Грачов е полиглот, владее дванайсет езика, обича музиката: Чайковски, Шостакович, Брамс… А Соломин колекционира предмети на изкуството…

Романова не откъсваше поглед от енергичното му лице.

— Впрочем Грачов има един недостатък — продължи той, — прекалено стеснителен е за нашето време, трябвало е да се роди през миналия век!

Това окончателно вбеси Шура и подбирайки с усилие думите си, тя каза:

— Не ви разбирам, професор Медведев! Току-що ми обяснявахте, че не сте били в пряка връзка с подчинените си, а изведнъж ми говорите за стеснителност и Брамс! Може би вие сте стеснителен, професоре, ааа?

И Романова започна да вади от обемната си чанта някакви снимки. Те бяха много и с отлично качество. На тях беше фотографиран гол… докторът по икономическите науки Медведев. В компанията на голи дами и голи мъже. И в пози, които биха послужили за великолепен порнофилм.

Професорът втренчено заразглежда снимките. Романова метна крак върху крак, при което униформената й пола се вдигна нагоре.

— Няма ли да полюбопитствате как е попаднало всичко това при мен? Проспект „Мир“, ъгловата сграда до метрото „Ботаническа градина“. Апартаментът на мадам Льоснер. Седми етаж, звъни се два пъти. Познахте ли декора? В момента моите момчета държат под око тоя бардак. Вече трети месец в него работят скрити камери. Ако отговорите точно на всички мои въпроси, ще си получите снимките заедно с негатива, а също така и гаранция, че никой няма да узнае за вашите визити в публичния дом на тая мадам. Нито жена ви, нито партийният комитет. Е, какво, ще си играем на криеница, или ще се споразумеем?

И Медведев отговори смирено:

— Ще се споразумеем…

Отиде до вратата, пусна резето и започна своя разказ.

… Двамата природни „гении“ — Грачов и Соломин — овладели тайната за печатането на американски стодоларови банкноти и съветски сторублевки. В продължение на половин година пласирали фалшивите пари сред чужденци и съветски граждани, а също и в търговската мрежа, но скоро били заловени и откарани в Лефортовския затвор. Там бързо се споразумели със сътрудници от органите за сигурност и продължили да правят същото, само че вече за КГБ. След като излежали тригодишната присъда, били пуснати на свобода и настанени на работа в сектора на Медведев, но продължили да сътрудничат на органите.

За да не го разбере погрешно подполковник Романова, професорът тутакси заяви, че е смятал и смята за свой дълг на болшевик винаги да дава отпор на всякакви нападки срещу партията и нейната програма за установяването на комунистическото влияние в целия свят, и именно затова горещо одобрява дестабилизацията на западното общество, в частност програмата на КГБ за наводняването на водещите западни страни с фалшива валута, тази акция най-бързо щяла да доведе капитализма до разруха и да ускори решаването на много проблеми в нашето народно стопанство.

Със съдействието на Грачов и Соломин започнал да работи свръхсекретен цех във фабрика „Гознак“. Резултатите не закъснели — в САЩ, Канада, Англия, Франция и ФРГ в момента се наблюдавал икономически спад, така наречената рецесия.

По някое време двамата „гении“ започнали скришом да изнасят долари от секретния цех и да ги пласират сред чуждестранните туристи, хилядарка след хилядарка. Забогатели страшно много. Купили си по една вила и кола, след което започнали да влагат средства в старинни предмети. Но не щеш ли, привлекли вниманието на ОБРСС. Момчетата от опасното ведомство на Абрикосов се заинтересували какъв е източникът за тези толкова значителни разходи. Наложило се спешно да им се изготвят документи със задна дата в уверение на това, че са получавали и получават високи хонорари и премиални в Търговската палата, помогнали и приятелите от КГБ. През това време Соломин се запознал с хубавата Аллочка Соя-Серко от Арбат, млада собственица на колекция от антики. Двамата приятели се договорили с нея да съхранява сред своите вещи и техните придобивки, а също така и клишето за стодоларовата банкнота. Минали две безоблачни години и ето че ги споходила нова неприятност — колекцията на Алла била открадната. Хитрият Медведев посъветвал своите протежета известно време да наблюдават обиграната колекционерка. Те започнали да я следят и един ден случайно подслушали неин телефонен разговор, от който разбрали, че Соя-Серко сама е уредила кражбата, платила е на крадците за услугата и започнала лично да разпродава антиките. Този факт дотолкова вбесил интелигентните момчета, че те решили да намесят в тази история професионални следователи. Медведев настойчиво ги предупреждавал, че омразата и гневът са лоши съветници, че когато следствието стигне до Алла, неминуемо ще стигне и до тях. Тогава никакви връзки няма да им помогнат. И точно така излязло…

— А познавате ли Ракитин от Министерството на външната търговия?

— Виктор Николаевич? Че кой не го знае?! Точно в този секретен цех го срещнах преди десетина дни…