Георги Коновски
Територията (9)

9.

В салона на трифибията беше тихо. Не се чуваха стенанията на ранените — стюардесата намери аптечка и с обучена ръка сложи инжекции с успокоителни. Сега и вторият пилот, и изпадналата в ступор възрастна жена, спяха…

Джейн тихо разговаряше със стюардесата. До тях седеше и русото момиче, успяло набързо да измие калта от себе си. Бъбреха си за какво ли не — само и само да не засягат темата за ситуацията и опасностите отвън. Тримата мъже седяха в креслата си — мълчаливи, вглъбени, затворени в някакви свои мисли…

Джон и пилотът бяха в кабината.

— А сега? — попита резонно младият мъж.

Пилотът вдигна рамене.

— Досега подобна катастрофа не се е случвала. Имам над двадесет чартърни полета с туристи в тоя район, но такава буря не ме е изненадвала. Не познавам Територията… Някъде има наши бази, има и спасители в тях, но… Надявам се, че вече са разбрали за изчезването и ни търсят…

— Не ми харесаха някои неща — каза Джон внимателно — Тия локви от живак, например… Не съм специалист, но съм убеден, че това е много отровно и опасно. Отде са се взели, за какво служат, няма ли подобни под трифибията, на какво разстояние действа отровата…

Пилотът го успокои:

— И аз не съм специалист, но помня, че парите са опасни. Обаче, ако си наблизо. Пътникът падна в локвата и това го уби. Трябва да внимаваме и заобикаляме подобни места. А под трифибията няма живак — на твърда почва сме — успях да огледам наоколо ни…

— Видя ли плъховете? — попита Джон.

Пилотът кимна замислен.

— Нямам понятие какви са тия зверове и защо са толкова големи. Има връзка със забраната дори да се минава над Територията, но не зная защо… Макар че усещам…

И Джон усещаше. Нещо странно, необичайно… И, въпреки това — явно нужно. Защото самата империя беше оградила Територията с бази и беше наложила забрана за минаване.

А това означаваше, че вече ги търсят…

И също така — че са нарушили закона с катастрофата, позволила им да видят неща, които по своите специални съображения империята не разрешаваше да бъдат обществено известни…

Двамата знаеха какво рискуват. Без да говорят, се спогледаха. Не бяха деца, известни им бяха случаи, в които хора просто изчезваха. Хора, нарушаващи неписаните правила в империята. Обикновено бяха заемащи ниски позиции — нямаше как човек с прекалено свободомислие да се издигне над определени граници. Но… Случваше се. И, след прояви, несъвместими с дълга на имперския гражданин, просто изчезваха…

Никой не питаше къде са, защо са ги отстранили, какво изобщо става с подобни нарушители на реда…

Просто не си ги спомняха…

Безопасно беше…

А сега разбраха, че са се озовали в много, много неудобна ситуация. Да, нямаха вина — никой нарочно не попада в подобна буря, никой не търпи катастрофа с цел да надникне в тайните на империята…

Обаче…

Вече бяха в тях…

Или поне в тайната, криеща се зад названието Територията…

Ех, че добре беше преди няколко часа…

Просто чуваха, че между планината и голямата река има забранена зона, наречена Територия, и… И нататък не ги вълнуваше нищо…

Нямаше проблем…

А сега…

Но най-напред трябваше да оцелеят…

И двамата разбираха колко трудно ще е. Още повече, че пилотът трябваше да се грижи за своя любим, а Джон беше официално поел отговорността за Джейн…

— Имаме гориво достатъчно — каза пилотът — Ако отопляваме и осветяваме салона и кабината, можем да изкараме дори десет дни тук. Храна има достатъчно — при малко пестеливост ще стигне за тия десет дни. Водата, обаче… Преобразувателят дава някое количество, но водата от него не е полезна за пиене. Става, не е вредна, обаче…

— Ясно… — Джон протегна ръка — Не сме се запознали. Джон. Жена ми е Джейн…

Пилотът стисна ръката.

— Майкъл. Там — посочи салона — е Тиодър. Живеем заедно, макар че вече е време да поемем общественото задължение. Аз си намерих жена. Познаваш я — стюардесата Кели. Но той още търси и затова забавяме обетите…

Джон кимна. Лични работи. Добре е да знае, но не е негова работа да разпитва. В империята никой не се меси в чужди дела. Само държавата има правото и задължението да следи всичко, да знае, да използва в своя нужда личните информации…

— По бордовия списък възрастната жена се казва мисис Смит. Съответно мистър Смит е загиналият в живака. Момичето е сестра на убития при кацането, казва се Ирис. Имаме още двама ранени. Единият е ударен в крака, другият в ръката. Не са много пострадали, ще могат да се движат… Евентуално. Мистър Колинз и мистър Гарбър. Здравият се казва Нийл Хокинс. И, да не забравя бъдещата ми съпруга, стюардесата Нели Макдоналд, в скоро време Нели Пайпър…

Джон се замисли. Трима здрави мъже, три здрави млади жени, една старица, трима ранени — единият доста тежко…

— Ще трябва да изчакаме — полупредложи, полузаяви той…

Майкъл кимна.

— Радиостанцията е ударена — може само да приема. Огледах я, възможно е да се поправи… Но не гарантирам…

— Да, нека изчакаме спасителите — отпусна се в креслото на втория пилот Джон — Вратата е здрава, илюминатори няма, стъклата на кабината са бронирани… Най-хубавото е, че камерите отвън са оцелели и може да наблюдаваме наоколо си…

После се замисли.

— И, все пак, няма да е лошо да огледаме района… Кой знае какви изненади крие… А може и опасни да са…