Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 3,9 (× 20 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- artdido (2015)
- Източник
- genek.info
Издание:
Георги Коновски. Бъдеще евентуално
Корица: Деян Костадинов
Предоставено от автора.
История
- — Добавяне
13.
И те се появиха…
Но не по земята, а нейде в небето…
Групата беше на около километър от трифибията. Тъкмо изкачваха един куп от контейнери, превърнат от времето и почвата в разпрострял се хълм, когато гръм процепи въздуха. Над тях се понесоха две бойни машини, направиха завой и се устремиха към трифибията.
Тя лежеше самотна в сивото поле, открояваше се добре на фона му, различаваше се от няколкото височинки и горички наоколо.
Джон се разгневи на себе си, че не се бяха сетили да съберат дърва, за да се осветят във вече смрачаващия се ден, когато…
Когато машините извиха надолу като атакуващи хищни птици и от крилата им се понесоха огнени струи към малката машина — безпомощна и добре видима плячка…
Взривове, огън, гъст дим…
Групата беше застинала…
Спаси ги фактът, че тъкмо заобикаляха нещо като връх на хълмистата площ. Бяха откъм страната на трифибията, но със сигурност малката групичка — при това в бледи облекла, не се забелязваше от толкова далеч. Наистина, имаха и ярки наметала, предназначени именно да привличат вниманието на наблюдаващи отгоре спасители, но Джон по-късно си призна какъв късмет беше, че ги оставиха за краен случай… Или ако видят търсещи ги летателни машини…
Пилотите, които обстреляха и взривиха трифибията, не ги видяха. Едно, че бяха вече почти невидими, второ — бяха заети с точната стрелба…
Джон разбра — връщане назад нямаше. Трифибията не съществуваше, а унищожаването й — предполагаемо с хората в него — говореше повече от ясно…
Навлезлите в територията не бяха желани — нито като спасяващи се, нито като гости…
Тайната, която случайно бяха узнали — при това без да разбират значението и смисъла й, ги беше направила опасни за държавата. И тя вземаше мерки…
Наистина, тези мерки хич, ама хич не му допадаха. Но и не съдеше държавата си. Империята съществуваше въпреки и не за желанията на гражданите си. Империята имаше свои цели, а нейните жители от малки бяха приучвани да поставят държавните нужди високо над личните…
„Не питай какво е направила държавата за теб, питай се ти какво правиш за нея…“ Така беше казал един велик президент преди повече от два века и оттогава американците знаеха — целта на живота им е служба на империята… С всички сили, по всякакъв начин, винаги, когато тя поискаше чрез чиновниците си това от тях…
Само че… На Джон му беше тежко, обаче трябваше да си признае. Не му допадаше да бъде убит заради някаква тайна. При това без да знае в какво се състои тя…
Да, имаше огромно бунище в територията…
Да, беше наистина много, много голямо — от върха се виждаха подобни редици хълмове и към планината, и особено много в обратната й посока.
Да, тази територия беше забранена…
Да, охраняваха я…
Да, не биваше да се дават поводи на враговете на империята да злословят — та ако ще и заради използването на някаква чужда, ненужна земя за световно бунище…
Джон знаеше — специални заводи преработваха отпадъците неведнъж, а дори два и три пъти… Но, все пак, сметта се трупаше. В техния град тя изчезваше нейде по специални сметопроводи, другаде я събираха моторни коли…
И повече не се чуваше за боклук…
Дали го преработваха още и още? Надали…
Но изчезваше…
Ето къде бил…
Дали имаше и другаде?
Може би…
Обаче — не повече от две или най-много три места. Нямаше нито смисъл, нито сметка да се градят такива депа — по 20 — 30 000 квадратни километра… А може би и по-големи…
После — охрана, наблюдение, контрол…
Естествено, използваните земи повече не ставаха за селскостопанска работа. Но пък можеше боклуците да се трупат все нагоре и нагоре. И да рухне някой такъв „връх“ — пак върху боклук ще падне…
Сметище не можеше да се направи върху пустинята — трудни условия за транспортиране.
Но имаше достатъчно земи, пригодни или пригодени за това…
Изглежда тази територия, където някога между планината и голямата река са живели неизвестни нему хора, беше удобна…
И станала Територията…