Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
3,9 (× 20 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
artdido (2015)
Източник
genek.info

Издание:

Георги Коновски. Бъдеще евентуално

Корица: Деян Костадинов

 

Предоставено от автора.

История

  1. — Добавяне

4.

Разбира се, Джейн не се плашеше лесно. Колко екшън филми бе изгледала… Дори се беше запознала с един от актьорите, изпълняващ главната роля в цяла поредица…

Е, вярно — беше лош любовник, не се интересуваше от партньорката си, по едно време я остави и отиде да пийне специално уиски, а на нея дори кафе не предложи…

И най-лошото — заряза я малко след това, тъй като го извикаха по повод някакъв договор за нов филм. Добре поне, че се сети да извика асистента си, та Джейн не остана капо…

— Мистър Крейн, — иззвъня нежното й гласче — А какво е това тук, над планината? Тая зона в черно — между синята линия и границата на Джипсиленд?

Мистър Крейн се понамръщи малко, обаче бързо сложи дипломатическата маска.

— О, това е Забранената зона… Именно нея наричаме Територията… Зона, която покрива немалко земя, но в която не живеят хора. Или поне — нормални хора… Запомнете, младежи — в никакъв случай не отивайте там! Дори да ви предложат охрана, дори с армейски отряд да сте — не отивайте…

Джон също не издържа на любопитството:

— Но — защо? Та ние точно това търсим — приключения, екшън, живец…

Мистър Крейн извади нова пура, бавно я подряза, запали, издуха внимателно облачето дим към абсорбатора над креслото.

— Разбирате ли — зоната е изключително сложна. Археологически резерват. Затворена за посещения, тъй като не искаме външни лица да се намесват в стерилността й. Само по тази причина около нея са разположени няколко гарнизона, има сложна наблюдателна система, по специален график патрулират усилени до зори…

Но това не успокои Джейн:

— И защо толкова грижи? Утре нас ще ни водят на разкопките в някакъв древен европейски град, унищожен през Четвъртата световна война… Как беше, Джони?

Джон вече шареше с пръсти по електронния бележник:

— Берлин, Берлин…

— Именно — каза мистър Крейн — Берлин е изучен град, над развалините му са прокарани специални пътеки за посетителите, дори радиацията е сведена под безопасната доза. А в Забранената зона работят само археолози в специални костюми…

— И какво изучават? — полюбопитства Джейн.

— О — мистър Крейн се оживи — Помните ли за бугрите? Именно там са живели, преди да открият истинската си същност и се върнат в родината си Турция. Това е станало още при започването на Третата световна война. Обаче, се намесили руски шпиони, които пренесли на тая земя своята, руската, азбука. И дори създали „учебници“ — но в кавички. Лъжливи, пропагандни, манипулиращи миналото. Мамели доверчивите, че не са тюрки, а друг народ, че имат древна история. По-древна дори от Великата турска империя. Измислили разни владетели, стигнали до там, че говорели за някаква Източна Римска империя и някаква империя на бугрите…

— Това — какво е? — запита Джон…

— А, имало е някога голяма империя в малка Европа, със столица в Рим. После тая империя станала германска, а сетне ние, американците, сме я наследили. Не зная дали сега учите, но специалистите разказват за световни лидери като Вашингтон, Линкълн, Рейгън… Все императори, които владеели света, наказвали лошите, защитавали невинните. И това — от най-древни времена насам…

— Тоест — не е имало никакви други империи? — поддаде се напред Джейн.

— Точно така! — Мистър Крейн беше въодушевен от възможността да помогне със знанията си на младежите и едновременно с това да демонстрира образованието си. Все пак, беше с диплома от десети клас на специалното училище в Харвард…

— В човешката история е имало две империи. Римската и наследницата й — Американската. Е, турците говорят за своя империя, но… Съюзници са засега, защо да спорим? Китайците също са имали претенции за имперско минало. Това — преди да успее Китайската пролет преди 100 години и китайският народ да заживее щастливо в новите 27 американски щата. Други страни също се опитват да придадат достоверност на легендите си…

— И защо това нахалство? — чак подскочи Джейн.

Мистър Крейн снизходително махна с ръка.

— Комплексите на малките народи, стремежите на късно появилите се държави да изглеждат по-древни. Някои дори стигат до смешни твърдения, че са били създадени преди САЩ…

Джон така се изсмя, че чак изпръхтя. Джейн беше по-сдържана, но и нея я обхвана кикот…

Наистина — беше и смешно, и жалко…

Цели четири години тя беше учила — при това с отличен успех по възловите основни предмети като готварство, домакинство, етикет… И някакви туземци от европейските джунгли да имат претенции, че знаят повече от нея и Джон…

Мистър Крейн стана сериозен.

— Та затова ви препоръчвам настойчиво, а в нашето губернаторство в Ню Буда ще ви поискат поемане на задължение да не се и опитвате — в никакъв случай! — да нарушавате границите на Забранената зона. Има толкова интересни за американци места — молове по последен модел, увеселителни паркове…

Джейн и Джон кимнаха послушно…