Георги Коновски
Територията (8)

8.

Джон — тихият, послушният, нежният Джон, се втурна към вратата, успявайки пътем да викне на Джейн:

— Чакай…

И изчезна в сивия мрак…

През тънкия процеп на вратата тя го зърна как бяга със странни скокове — после разбра, че е прескачал бляскащи като метал локви, към горичката, до която вече бяха стигнали двамата пилоти.

Препречи пътя им, нещо викаше — Джейн виждаше само чертата на отварящата се уста, после блъсна командира, обърна се и побягна обратно…

— Джейн! — изхриптя той през вратата — Идвай! Идвайте всички… Това нещо може да избухне…

Ужасени, пътниците се втурнаха навън… Паника, хаос, червени светкавици, бляскави локви по земята… Един от тичащите се подхлъзна и падна. Чу се звук — нещо смесено между изпляскване в течност и мачкане на фолио… Човекът се сгърчи, опита се да се надигне, претъркули се… И замря…

Джейн се приведе. На червената светлина ясно се видя — мъртъв е! Просто застинал… С необичайни лъскави ивици, покрили лицето му…

Джон я затегли към горичката…

Как са стигнали — тя не помнеше. Видя странните сиво-зеленикави стволове, видя двамата пилоти, лежащи под единия, видя задъханите спасили се хора наоколо си… И Джон, който явно беше поел в ръцете си ръководството на малката група…

— Взех одеала — говореше той на стюардесата — Раздайте ги… И вижте командира си — май е в криза…

Капитанът на кораба беше застинал като под погледа на Горгоната. Държеше на колене главата на помощника си, стенеше тихо, привеждаше се към него, вдигаше очи към небето…

Не е лесно човек да губи любовта си, помисли си Джейн. Но нали е пилот, отговорен е за пътниците…

Само че в момента нейният Джон беше спасител и герой. Той бавно обхождаше малката група — още петима здрави, освен тях двамата, разпитваше за рани или болки, помогна на стюардесата да завие в одеалото дребната възрастна жена, изгубила преди малко мъжа си, после се отдалечи и отиде до трупа на внезапно загиналия…

Върна се замислен.

— Джейн, — каза той, прикляквайки до нея, опрял гръб на дебелия дънер — помниш ли уроците по химия?

Да, в трети клас имаха цял месец специализирани уроци, сети се тя. И още месец по онова… Физиката. Накрая дори учиха два месеца биология. Общи познания, нужни на съвременния човек. Останалото можеше да намери в интернет…

— Струва ми се — внимателно каза Джон — че човекът се е нагълтал с живак… Помня го — много ми беше интересен, когато мис Грейс ни го показа. Хлъзгав такъв, лъскав, обаче тя ни предупреди — много отровен… Не рискувах с локвите. Но ми изглеждат да са от живак…

Джейн го погледна. Малко, в нужните дози, обаче помнеше нещичко от ученото. Живакът наистина е отровен, но пък не се намира така — на полето…

— Май сме в особен район — продължи Джон — Локви живак, онези купчини там са боклук. Личи си, че е преработван, но е боклук. И тия отровени дървета… Прибави гигантските плъхове… А за въздуха да не говорим…

Джейн замря…

Забранената зона между планината и голямата река…

Джон се замисли. После се изправи:

— Господа, — заговори високо, за да надвика тътена от небесата — мисля, че сме в много опасен район. Капитане, стегнете се! И елате да видим как е трифибията. Ако може — нека се преместим в нея. Навън не сме в безопасност. Досега не е гръмнал, може изобщо да не се случи…

Бавно, капитанът положи главата на помощника си върху своето одеало, зави го с другото и тръгна с Джон към трифибията. Джейн не издържа. Стана и забърза след тях. По-добре да рискува, отколкото да чака така — в неизвестност…

Чу шум зад себе си и се обърна…

И останалите идваха. Носеха одеалата, а тримата мъже бяха взели на ръце пилота. Стара жена се подпираше на стюардесата, русото момиче с вече изкаляни коси, ситнеше до тях…