Георги Коновски
Територията (28)

28.

Храната беше добра — печено месо, директно отрязвано от голям бик, печащ се на огромен шиш, салата от зеленчуци (мистър Крейн прошепна, че е докарана от Филипопол, насам нямало добри земи за чисти плодове и зеленчуци), хлябът беше във вид на големи кръгове, подобен на оня, който им поднасяха българите. Вкусът му беше по-различен — така, някак си без особени усещания, лек, пухкав, бял…

И програмата беше доста добра…

Джон — като представител на фирмата, беше обиколил доста страни по света. Навсякъде местните представители го водеха по подобни места — заведения, вариетета, театри. Затова и не се впечатли от програмата — песни, танци, изпълнения с професионална наивност и чистота…

Гласовете бяха хубави, песните странни, музиката увличаше краката да скочат…

А и националните танци на джипситата не бяха трудни — ръцете в кръг напред, после вдигнати нагоре, пощраквания с пръсти, въртене на таза…

Нямаше нещо оригинално, нещо, което да внуши мисъл…

Музика за краката — сети се той за едно определение, което му беше казал веднъж Пиер. Музика за краката и таза, фактически. Далеч от музиката за душата — съчетанието на текст и звук, на мелодия и философия…

Изчакаха да рухнат в ураган от искри дървата в кладата. После няколко човека — отдалеч личеше, че не са джипсита, бяха бели и светлокоси, пригладиха жаравата…

И под звуците на музика, издавана от три инструмента — дълга свирка, някаква особена торба, огласяща простора с писъка си, и ритмични думкания по голям, кръгъл дебел обръч, от двете страни с опъната кожа, мъже и жени започнаха опасния танц…

— Музиката е друга — каза Джон — Някак си…

— Да — потвърди мистър Крейн — това е типичната музика на бугрите. Липсва й безгрижието на джипситата, много е протяжна и тъжна, но… Не могат да танцуват под чужди песни…

Джон се замисли:

— Но щом това е национално изкуство на джипситата, значи тяхната музика е подходяща за тоя огън?

Мистър Крейн се навъси:

— Джон, Джон… Едни неща говориш… Остава да кажеш, че това изкуство е на бугрите, а не на коренното население… Просто бугрите не са стигнали цивилизационното ниво на джипситата и затова не умеят да танцуват под тяхната песен… Гледай, наслаждавай се на играта на страстите…

Една жена тръгна през жаравата, държаща в протегнатите си ръце някаква оцветена дъска.

— Това какво е? — попита Джейн.

Мистър Крейн се засмя:

— Диваците вярват в тия идоли и без тях не искат да играят. Изостанал народ, нали ви казах…

Около огъня в кръг бяха застанали шестима едри джипсита — брадясали, с мътни очи. Единият изчака жената да пресече жаравата, хвана я, изтръгна дъската и я метна в огъня…

Веднага мъж от танцуващите вдигна предмета от разпалените въглени и го понесе внимателно през жаравата. От него го пое друг, предаде го пак на жената…

— И защо им отнема идола? — попита смутената Джейн…

— Междурасови различия — поясни, без да откъсва поглед от групата върху огъня, мистър Крейн. — Не е за пръв път по-висшата раса да презира диваците… Е, ние също се отнасяме с превъзходство към джипситата, та и към европейците, но имаме здрави основания. Американците са избран, Божий народ, а тия… Обаче, и аз понякога се дразня от маниащината на джипситата. Трета категория племе, а с такива претенции към изостаналите…

Танцът завърши, мъжете и жените се покланяха, шестте джипсита тръгнаха между масите с протегнати шапки, а посетителите — тая вечер бяха дошли две големи трифибии от Бург Гас с американски туристи, хвърляха вътре по някоя монета или дори по-едри пари…

В този момент Джон усети, че има нужда да се усамоти. Изчака джипсито да дойде до масата им, сложи в шапката малко от парите, които мистър Крейн им беше дал за харчене по време на екскурзията, и се обърна към него:

— Извинете, мистър Крейн, но… Бих искал да попитам — къде тук има тоалетна?

Мистър Крейн се усмихна учтиво:

— Хееей там, виждате ли бялата сграда? Лонг ще ви придружи — не бива да оставяте без охрана, джипситата, все пак, не са от много мирните…

Джейн също се надигна:

— И аз бих се възползвала от почивката…

Мистър Крейн смръщи вежди, но кимна и посочи на втория командос да тръгне с тях…