Георги Коновски
Територията (27)

27.

Натрупване на шарени палатки, с парцаливи платнища, дървени бараки, къщурки от някакви жълти камъни (после мистър Крейн обясни, че това са непечени тухли, които полекичка се смиват от дъжда и затова в региона не е останало нищо от някога великата държава на джипситата)…

Бяха се струпали край сами реката и се виждаха следите от пребиваването им — почти нямаше оцелели дървета. Пак мистър Крейн обясни, че това е остатък от миналия занаяти — джипситата издялквали от дърво всякакви неща: лъжици, корита, раклички…

Въпреки късния час, лагерът беше оживен. Отнякъде идваше голяма група мъже, които мъкнеха заклано прасе. Отново мистър Крейн изказа предположението, че джипситата са извършили пореден набег върху почудо оцелелите малки селца на бугри, които са разположени в полите на околните хълмове. На другия ден, продължи той, пак ще има оплакващи се селяни, но имперските служители обикновено подминаваха подобни неща. Все пак, имаха по-важни дела от закрилата на някакви си бугри, пък и политкоректността не позволяваше да се месят в традициите на джипситата…

Около жилищата кипеше живот. Малки и големи се движеха по някакви свои цели, някои размахваха бутилки с тъмни или светли течности, други пееха нещо с продрани гласове, стари жени и мъже пушеха и плюеха по минаващите коли, а млади девойки развяваха предизвикателно поли и крещяха нещо…

— Цените са ниски — каза, подсмихвайки се, мистър Крейн — Но… Не съветвам никого! Първо — болестите… Което ме подсеща — Джон, Джейн, не пипайте нищо, без да съм ви казал може ли… Хепатитът е най-малкото, дето може да ви сполети… Второ — всяка от тия проститутки работи със сводник. А той обикновено е мъжът й или баща й… Понякога това е едно и също…

Джейн остана със зяпнала уста:

— Ама…

— Не се чуди, Джейн — сериозно каза мистър Крейн — Това е част от традициите им. Инцестът тук е нещо нормално. Пък и кои сме ние, та да посягаме на традициите…

Джон потръпна:

— Пак тия традиции…

— Е, Джон — мистър Крейн стана сериозен — Кои сме ние, та ще нарушаваме духа на природата им? Още повече, че уважаваме чуждата свобода — стига да не пречи на нашите интереси… Джипситата са удобни за Империята. Закриват този ъгъл на полуострова, интересни са като атракция, със своите волности държат в потиснато положение бугрите. А вие знаете колко са опасни те — видели сте… И, Джон — мисля, че не всичко ми разказахте за пребиваването си при тях. Не всичко…

Джон трепна от неочаквания обрат на разговора:

— Не, мистър Крейн, разказахме ви. Малко селце, почти само жени, нямат оръжия. Изобщо не мисля, че са опасни за Империята…

— Ще трябва да поговоря пак с мистър Гарбър… Или заедно с теб да поговорим с него…

В този момент колата спря. Бяха стигнали до голяма поляна, по средата на която гореше огън. Огромен огън — в средата му се виждаше грамадно дърво, около което бяха струпани цели клони…

— Това какво е? — попита плахо Джейн.

— Тук ще е представлението — каза младокът — Обещават доста интересни неща — не само танци, а и ходене по жаравата. Стар обичай на джипситата. Но ще го видим в изпълнение на бугри. Обучени са от майсторите, нека те да поемат риска…

— А ние плащаме на господарите им — добави младокът, което му донесе навъсен поглед от Крейн…

Вечеряха около голяма дървена маса, съвсем близо до огъня. Четиримата бодигардове заеха позиции зад гърба им — по двама на маса. Не се намесваха в разговора, хвърляха по едно око към полянката пред огъня, но в повечето случаи бяха вперили поглед в околните посетители, както и към високата дървена ограда, заобикаляща мястото и превръщаща го в древна арена…