Георги Коновски
Територията (16)

16.

Говореше на чист американски — дори без английски акцент, какъвто притежаваха мнозина в колонията Европа…

Джон и Майкъл скочиха, Нийл се извъртя от поста си до малкия прозорец, Гарбър и Колинз заизмъкваха пистолетите, жените се опитаха да се скрият зад купчината ръждясали някогашни мебели…

— Спокойно! — каза властно гласът — Спокойно! Не съм от ония, които ви преследват… Даже напротив…

Това не успокои бегълците, но пистолетите се отпуснаха надолу, мъжете застанаха леко приведени, готови за скок, жените бавно се отпуснаха все пак зад барикадата…

Майкъл се извърна към почернялата, почти увиснала на някогашните панти врата, и попита:

— Кой сте Вие?

Учтиво, премерено…

От мрака изплува фигурата на мъжа. Висок, здрав — личеше си дори под наметалото, което го правеше безформен и се сливаше с тъмнината, с някаква кожена шапка, леко придържащ готово за стрелба старинно оръжие. От пръв поглед се разбираше, че това е човек от планината, абориген, свикнал сам да се справя с опасностите и не боящ се от предизвикателствата…

— Аз съм Иван… По вашему — Айвън, но по-скоро Джон… Да седнем и ще ви обясня…

Новодошлият използва долната част от бивш шкаф, седна предпазливо — като че да разбере ще поеме ли тежестта му полуизгнилото дърво, положи оръжието на коленете си. Кимна към Нийл, който се чудеше да охранява ли или да се присъедини към внезапното събрание.

— Няма смисъл да стоиш — отвън са двама от нашите. А и в района е спокойно… Засега…

Джон махна на Нийл с покана да послуша гостенина. После всички се събраха около огъня. Все пак, насядаха така, че пламъкът да е между тях и новодошлия, а жените се скупчиха зад разгърнатата в полукръг група мъже…

Човекът в наметалото — Иван, както се представи, огледа компанията, установи, че всички са тук и каза:

— Разбрах какво е станало с вас. Видяхме взривената трифибия, забелязахме и хеликоптерите, които ви търсят. На няколко места военните пускаха десанти, прочесваха района, после отлитаха. Много им трябвате…

Погледна нагоре — към невидимите сателити, и добави:

— Попаднали сте в много, много мръсна ситуация… За всички щеше да е по-добре да бяхте загинали при катастрофата…

— Защо? — изписка Нели — Защо?

Майкъл я помоли с поглед да помълчи, но Иван отговори на нелепия въпрос:

— Вие знаете какво има тук… А не трябва… Да, сигурен съм, че ще предпочетете да мълчите, но никой не би се обзаложил и за пукнат цент в това. И, естествено, военните не искат да рискуват. Мисля, че дори информацията за вас не е стигнала по-далеч от командването на Територията. Правилата са ясни, военните не обсъждат и не коментират, заповедта е — тайната да остане тук…

Мъжете се спогледаха в съгласие. И те смятаха така… Макар че не им се щеше да е истина…

— Кой сте вие? И тия ваши хора? — попита Нийл.

— Не са мои, просто сме един народ, едно цяло. Живеем в планината, оцеляваме, избягваме да дразним военните. Мисля, че те знаят за съществуването ни, може би се досещат за оръжието, обаче предпочитат да ни подминават. Предполагам — не им се губят хора в конфликти, засега ни пренебрегват. И ние не навлизаме в техните земи…

Майкъл внимателно се вгледа в лицето, обрамчено от руса брада и мустаци, със светещи в зелено очи:

— А сега?

Иван колебливо огледа групата:

— Не зная… Не е в обичая ни да подминаваме нуждаещ се човек. Още повече бедстващ. Съветът ще реши…

И чак тогава Джон зададе въпросът, който всички се питаха, но не смееха да поставят:

— А какъв народ сте вие? Джипсита? Турци?

Иван се засмя.

— Джипситата не смеят да минат отсам превала. Турците са долу, до Марица. Американците са по границите. А тук живеем ние — българите…

Това последното го каза гърлено, на странен език — като вик на орел и ричане на тигър едновременно…

— Балгари? — повтори Джон…

— Ъ, ъ, ъ… — каза Иван и странният хъркащ издълбоко звук прозвуча като планинско ехо — Българи… На американски го произнасяте „бугри“ или „бюлгари“…

Настъпи тишина. Джейн се сети за разказите на мистер Крейн за миналото на тая земя. Изглежда и Джон се сети. А и другите бяха чули лекцията преди потеглянето на трифибията…

— Българи — повтори Иван…