Георги Коновски
Територията (3)

3.

— Добре дошли на борда на нашия стратоплан, скъпи пасажери…

Гласът на стюардесата — мек и нежен, се носеше из голямата кабина. Джон и Джейн седяха в дълбоките, удобни кресла и с внимание слушаха думите й. Нали затова пътуваха — за да научат още нещо към натрупаното през четирите години основно американско обучение…

Креслата бяха три. На третото, до сами пътеката, седеше доста възрастен човек, в изискан костюм, със стилна вратовръзка, подсказваща, че принадлежи към една от висшите класи — може би дори корпоративен мениджър…

— За вашето удобство компанията ни предлага полет с класически стратоплан. Знаете, че до колонията Европа може да се стигне и със самолет — един доста неудобен за хора като вас полет. Но стратопланът… Това е последната дума на модерната техника днес.

Разбирате, че в ниските слоеве на атмосферата тяло не може да постигне големи скорости. Поради което се налага то да се издигне в стратосферата и в разредения въздух да се достигне желаната висока скорост…

Вие се намирате в тяло А на стратоплана. Другото тяло — С — е абсолютно същото по размери, но, разбира се, отстъпва по комфорт и удобства. То е предназначено за пътници от втора класа — колониални чиновници, банкови служители, военни. Плюс обслужващия ви персонал, с който, за съжаление, се налага да се разделите до кацането ни в съответната колония или територия…

Извиняваме се, че не можем да отговорим на множеството желания да посетите тяло В — носещото стратоплана. Напрегнатата обстановка в колонията Азия, опасностите от бандитите на Мохамад Зулу и рисковете за вашето благополучно прелитане отвъд океана, накараха компанията временно да спре познавателните посещения на носещото тяло В…

След това стюардесите се пръснаха из големия салон и започнаха да демонстрират спасителните жилетки, работата със саловете, микрорадиостанциите, показваха най-съвременните и мощни уреди за спиране агресията на акули или други морски обитатели…

Джон и Джейн следяха внимателно показването на неща, които (не дай, Боже!) можеше да спасят живота им.

Техният спътник се отнесе пренебрежително към разиграващото се, кимна леко и веднага една стюардеса дотича до него.

— Вие ще желаете ли нещо? — попита той седящите отляво му младоженци. Леко смутен, Джон пожела напитка, същата, каквато би си поръчал господинът. Джейн се задоволи с натурален сок от портолимон…

— Приятно ми е — каза съседът им — Тиодър Крейн, главен инспектор на колония Европа…

Младите се представиха и предизвикаха интереса на висшия чиновник…

— На сватбено пътешествие, а… — произнесе той замислен — И къде?

— Из територията Джипсиленд — каза малко смутено Джон…

— Хубава екскурзия — одобри мистър Крейн — Екзотика, емоции, занимателна почивка… Предполагам, че сте подготвени за приключенията?

Джон кимна неуверено, което не остана скрито за мистър Крейн…

— Млади хора, млади хора — укорително поклати глава той — Основното образование има за цел в рамките на четири години да ви даде една хубава основа. Но после следва още и още учение. Вярно, след като Хубермайер измисли образователното внушение, знания се наливат буквално за дни, но все пак… Не бива да спирате само до нивото, което е необходимо на средния американец. Трябва да се подготвяте за издигане във висините на управлението на света. Че кой, ако не вие, ще дирижира този огромен световен хор? Кой ще ръководи нашите колонии, земи, територии? Още повече, когато в скоро време очакваме аеронавтите ни да докладват за създаването на постоянна колония върху Марс…

Джейн го гледаше с интерес. Тя за пръв път седеше толкова близо до висш управител на този американски свят.

Джон тихо започна да разпитва мистър Крейн за Европа…

— О, това е неголяма, но добра колония. Състои се от десетина големи държави. Географски към нея спадат и няколко територии, но административно избягваме да ги включваме в цялото. Само хабят средства, а всъщност нищо полезно не получаваме от тях… Да вземем земята, където е територията Джипсиленд. Там някога са живели бугри, знаете, нали?

Джон с гордост разказа прочетеното от брошурата. Мистър Крейн кимаше…

— Да, така е — рече той, когато Джон изложи всичко, което помнеше — Бугрите са били интересен народ, макар да са подминавани от историците. Сами разбирате — на тая земя някога, преди новата Американска ера, са живели какви ли не народи. Елини, траки, склавини разни… И дори е имало няколко дивашки племенни образувания на бугрите. Успели са по едно време да държат почти целия полуостров под властта си. Но, разбира се, след разгрома на рашъните, истинските бугри са отишли в родината си Турция. А на територията са останали предтечите им — циганите. И сега живеят там волно и свободно…

— Тук ли? — Джон замахна с пръст над картата, намерена от него в електронния бележник…

— О, не чак толкова — мистър Крейн очерта малък овал над земите на юг от планина, пресичаща като гръбнак полуострова — Това е Джипсиленд. Доста интересна, но и много опасна земя. Това е единствената точка на континента, където държим повече от десет бази и охраняваме региона. Другаде нашите войски са почти като охранители на реда и спокойствието, а тук се налага да патрулират, да спират набези, да задържат опитите на циганите да налагат своите закони…

Джон беше леко стреснат…

— Да налагат?

— Не, не — махна с ръка мистър Крейн — Просто за тоя народ няма никакви правила, закони и принципи. Те са истински деца на джунглата. Много са интересни, но винаги трябва да държиш ръка на спусъка. Затова и с нашите сафарите изпращаме охрана от професионалисти. А и, случи ли се нещо недобро — веднага наказваме жестоко. Без оглед на вината. Така че — не се безпокойте, не се плашете… Но, разбира се, бъдете внимателни. Обаче, да не ви стряскам, ще ви инструктират специално…