Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Parafaith (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Parafaith War, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Dargor (2015 г.)

Издание:

Л. Е. Модезит-младши. Войната на вярата

Американска, първо издание

Редактор: Вихра Манова

Художествено оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД — Дима Василева

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 35

ИК „БАРД“, 1999

История

  1. — Добавяне

34.

Трайстин подреди последната си униформа в шкафа до леглото си, после сгъна куфарите, превръщайки ги в два малки правоъгълника, които постави в задния ъгъл на шкафа, и едва тогава затвори вратата му.

Преди това първо бе измил и изтрил шкафа, за да се отърве от останалия по ъглите прах. Беше изтрил също така и праха от екрана на компютърния терминал. Очевидно майор Дониджър не ще да е била от най-подредените хора. Въпреки това тя му бе оставила в наследство пълен и — както по всичко личеше — допълнен с последни данни комплект от справочници за всички бойни кораби във флота, с които разполагаше кръстосвачът „Уилис“, като измежду отделните страници бе пъхвала листове хартия. Трайстин се приближи до компютърния терминал, взе справочника, поставен най-отгоре върху внушителната купчина, и го отвори на статията за един от бойните кораби.

„… ограниченията за максималната мощност на системата за енергийно захранване тип F4-A…“

Само един абзац от тази статия беше подчертан с две черти. Трайстин го прочете и с изненада научи, че всяка една от двойката идентични системи за енергийно захранване бе в състояние да осигури 105-процентно натоварване на бордовите системи в продължение на пет минути, без да претърпи никакви щети — или 120-процентно натоварване в продължение на две минути. Дали някога щеше да му се наложи да използва тази информация? Той се навъси, решавайки, че идеята да проучи внимателно наръчниците никак не е лоша. Трябваше да започне с отбелязаните пасажи.

Майор Дониджър може би е проявявала нехайство по отношение на обстановката, но всъщност му беше съобщила, че командирът е слаб пилот. Наръчниците, подредени в тясното пространство в близост до компютърния терминал, предаваха още едно послание — че командирът вероятно не е и твърде голям експерт по бордовите системи.

Трайстин пое дълбоко дъх, долавяйки действащата комуникационна мрежа на кораба навсякъде около себе си. В момента той беше дежурният офицер и се надяваше, че няма да се случи нищо извънредно. Предполагаше, че би трябвало да бъде в пилотската кабина, но си каза, че що се отнася до мрежата, нямаше никакво значение къде се намира. Искаше му се да се настани колкото е възможно по-бързо.

Някой почука на вратата.

— Влезте.

Кейко Муралто застана на прага.

— Да, техник… да, Кейко? — поправи се той.

Техничката държеше два не особено големи тома в ръка.

— Преди да си тръгне, майор Дониджър ме помоли да ви донеса точни копия от тези материали.

Трайстин погледна двата тънки тома.

— Какво представляват те?

— Това е наръчникът на транслационната система, а второто е програмната схема на бордовата информационна мрежа.

Трайстин поклати глава и посочи справочниците до компютърния терминал.

— Тя вече ми остави доста внушителна камара с материали. — Той взе двата нови тома. — Изглежда, че трябва да науча много неща.

— Да, сър. — Лицето на Кейко беше почти безизразно.

Поддавайки се на моментното си любопитство, Трайстин увеличи остротата на рефлексите и слуха си в максимална степен и едва тогава попита:

— Мислите ли, че за мен е особено важно да изуча всичко това колкото е възможно по-бързо?

„Да“ — долетя субвокалният отговор.

— Вие самият знаете най-добре това, сър.

— Не съм запознат с много неща, Кейко. Все още съм пилот с твърде малък опит. С кой от тези томове — той посочи към купчината с наръчници, — ще бъде най-добре да започна?

„С бордовата информационна мрежа“ — бе субвокалният отговор. Кейко помълча малко и отговори:

— Бихте могли да започнете с всеки един от тях, сър.

— Във всеки случай ще трябва да ги проуча всичките.

„… И то скоро…“

Техничката изчака малко, след това отговори с ясен глас:

— Подозирам, че всички пилоти би трябвало да проучат внимателно тези справочници, сър.

Трайстин улови проблесналите светлинни в очите на техничката.

— Вие сигурно сте работили с много млади офицери от станциите по граничната полоса, нали?

— Да, сър.

— Е — изрече Трайстин почти небрежно, — благодарен съм, че разполагам с всички тези справочници и ще се запозная обстойно с тях колкото е възможно по-бързо. Понякога човек трябва да чете буквално между редовете, за да разбере какво е важното в тях.

— Предполагам, че е така, сър.

— Благодарен съм ви за двата тома. — Трайстин не трябваше да се преструва — в гласа му звучаха истински топли нотки.

— Благодаря ви, сър. — Кейко замълча още веднъж, след това добави: — Командирът ще ви запознае с лейтенант Акибоно, след като двамата се приберат на кораба.

— Акибоно ли? А, офицерът, отговорен за навигационните системи и въоръжението? Лайъм?

„… внимавайте с него…“

— Да, сър.

— Добре ще бъде да свързвам имената на хората с техните лица — кимна Трайстин. — Дали имаме достатъчно време, за да ме запознаете с останалите техници на борда?

— Да, сър — за пръв път Кейко Муралто се усмихна.

Трайстин се опита да не въздъхне, докато се задаваше.

— Хайде да вървим тогава.

Той излезе заедно с главната техничка от кабина номер две — която вече беше негова — и както очакваше, тръгна след нея към задната част на кораба. Първият техник, когото срещна, беше млад, широкоплещест мъж с кестенява коса.

— Лейтенант Десол, това е техник Албертини. Албертини, да ти представя нов пилот лейтенант Десол.

— Радвам се да се запозная с вас, сър.

— И аз се радвам да се запозная с вас, Албертини.

След това Кейко го представи на другите двама техници — Муриами и Рейли. Изтече по-малко от минута, Трайстин и главната техничка продължиха напред.

— Албертини е нов на борда. Едва ли е работил с нас повече от месец. Отговаря за поддръжката на долното ниво в кръстосвача. Муриами е истинско чудо с отделните компоненти, но има проблеми, когато трябва да се заеме с цяла система. Рейли е техникът с най-големи познания в областта на въоръжението.

— А вие правите всичко — предположи Трайстин.

— Опитвам се.

Когато стигнаха до квартердека, Трайстин чу шум от стъпки в ръкава на херметизационната камера, снижи нивото на рефлексите си до нормално състояние и се опита да забави дишането си.

— Сигурно е командирът. Беше отишъл да подпомогне дейността на станцията — поясни Кейко.

Майор Джеймс Сазаки влезе през отворената врата на камерата и пъхна баретата в колана си. Следваше го квадратен на вид офицер, мургав, черноок, с мускули на състезател по вдигане на тежести.

— А, тъкмо щях да те потърся, Трайстин. — Той замълча за миг. — Това е Лайъм Акибоно. Той е най-добрият офицер по навигационни системи и боеприпаси във флота. Освен това е и дяволски добър офицер, осигуряващ продоволствието на екипите.

Лайъм се поклони.

Трайстин отвърна на поклона, ала не се наведе толкова ниско, колкото лейтенант Акибоно. По лицето на Джеймс Сазаки трепна подобие на недоволна гримаса. Нима Трайстин бе разкрил прекалено много от наученото по древни бойни изкуства, с които го беше запознал баща му?

— Отново ще се насочим към полетата, където си стрелял на воля, Трайстин — отиваме в системата Парвати — обяви командирът. — Там възвращенците наистина предприемат все по-масирани удари и Съветът по планиране реши да засили обхода с патрулни кораби в близост до контролната платформа на външната орбита. Ще ударим Мейра. Вече получихме някои разпореждания.

— Кога ще тръгнем? — попита Трайстин.

— След около десет часа. Времето е достатъчно да поспиш и да прекараш известен брой часове в пилотската кабина, запознавайки се с усещанията, които предизвиква корабът. Андрия ми напомни, че това ранно опознаване е много важно. Системите не са много по-различни от тези на учебните корвети, но има някои неща, които би трябвало да научиш. — Той поклати глава. — Тази жена е особнячка. Особнячка, наистина.

Лайъм само повдигна веждите си.

— Подреди ли си багажа? — Джеймс отново съсредоточи вниманието си към Трайстин.

— Да, сър. Техник Муралто ме запозна с останалите от екипажа и тъкмо възнамерявах да проуча наръчниците по бордовите системи.

— Добре. През следващия час прави онова, което сметнеш за нужно. После ела в моята кабина, там ще ти покажа плана на операциите, които ще извършваме, след което ще преминем през рутинната процедура за запознаване с бордовите системи.

— Да, сър.

Майор Сазаки се обърна към Лайъм:

— Веднага, щом натоварим кораба, ми донеси общия план. Виж дали бихме могли да вмъкнем някъде още няколко торпеда.

— Да, сър. — Лайъм се обърна и се насочи към задната част на кръстосвача.

Погледът на Сазаки се отклони към Кейко Муралто.

— Откри ли какъв е проблемът с датчик номер три?

— Командният модул има дефект — повредена е твърдата матрица. Службата по техническа поддръжка се опитва да ни намери резервна.

— Кой е началникът на службата по поддръжката?

— Командир Булари, сър.

— А кой е неговият шеф?

— Мисля, че маршал Тобору.

— Ще получиш необходимата матрица, Кейко — обеща Джеймс Сазаки с усмивка и се обърна към пилотската кабина.

Кейко вдигна вежди, а Трайстин усети как по гърба му се спусна вълна студени тръпки. Последва командира до собствената си кабина, влезе вътре и затвори вратата след себе си.

Взе наръчника за информационната мрежа и започна да чете; вниманието му отново бе привлечено от факта, че някои пасажи бяха подчертани. Престана да чете всичко поред — нямаше да има време да се запознае с всичките наръчници до срещата си с командира, затова се зае с подчертаните абзаци.

Преглътна мъчително и отново ги прочете.

Би трябвало да се досети — би могъл да предположи подобно нещо без особено затруднение. Информационната мрежа на кораба можеше да се използва по различни начини. Система, която би могла да следи за всичко, случващо се на кръстосвача, не само бе в състояние, но и със сигурност правеше запис на всичко. Всяка случка на кораба се записваше! Тогава защо Кейко Муралто бе настояла субвокално той да научи това от самото начало?

Лейтенант Десол бавно кимна. Джеймс Сазаки имаше определено политическо становище — твърде категорично изразено при това.

Трайстин си спомни усмивката по лицето на Джеймс, когато командирът обеща на Кейко необходимата резервна част за ремонта на скенера. Всичко, което кажеше Трайстин — а не бе ли говорил той прекалено много по време на обяда? — щеше да бъде записвано, преглеждано внимателно и използвано, ако това бе възможно.

Андрия бе успяла да се справи с положението, но тя имаше власт и бе завоювала определени позиции. Трайстин разполагаше единствено с по-бързи рефлекси и по-добри умения на пилот — както и с повече знания. И все пак майор Дониджър, която беше получила този чин съвсем неотдавна, бе изразила открито преценката си за способностите на майор Сазаки като пилот — по-скоро липсата на такива. Следователно това не беше никаква тайна и част от неизречената гласно задача на Трайстин беше следната: той не биваше да допуска кръстосвачът „Уилис“ да попадне в незавидно положение поради неумението на пилота да се справи с внезапно възникнали проблеми.

Очевидно другата част от играта беше да не се издава, че знае за политическите маневри на Джеймс Сазаки — дори и в кораба, да се преструва на по-млад и по-наивен, отколкото беше в действителност. Но защо Кейко го бе предупредила за свойствата на информационната мрежа на „Уилис“?

Лейтенант Десол отново кимна. Може би, ако Джеймс не успееше да се справи с Трайстин, възнамеряваше да го държи в шах? Или имаше и нещо друго?

Трайстин пое дълбоко дъх и продължи да чете; усещаше, че му предстои да научи прекалено много неща за прекалено късо време, освен това го измъчваха толкова много въпроси.

Погледът му докосна другата малка купчина напечатани листове — материалите за възвращенците, които командир Фолсъм му бе препоръчал да проучи. Кога щеше да има време за това? Трайстин въздъхна. Никак не можеше да се вдъхнови от мисълта, че Фолсъм имаше право — не и когато мъчителното запознанство с теологията на възвращенците беше еднакво привлекателна с това човек да дращи със зъби и нокти, измъквайки се от яма, пълна с прах, на планетата Мейра.