Уилям Питър Блати
Димитър (7)

6.

— Проследих те от разстояние. После спрях и те наблюдавах, докато отбиваше в оная малка бензиностанция. Видях как слизаш от колата и кръвта ми закипя от възбуда! Не се радвах на смъртта ти, разбери ме, а просто на факта, че ще изпълня дълга си до съвършенство. Тогава онази птица влетя в колата ми, преследвана от кукумявка. Чух бясно размахване на криле и крясъци. Но на мен ми беше все едно: трябваше да се възползвам от мига. Затова ускорих и се насочих право към теб, когато краят на птиче крило докосна окото ми. Не те улучих, блъснах се и се запалих. Слава Богу!

— Нека ти помогна да се преместиш напред. Искам да сложа тези възглавници зад гърба ти.

— О, благодаря.

— А болката? Искаш ли още морфин?

— Не, не. Засега съм добре.

— Чудесно.

— Кой си ти?

— Моля?

— Кой си ти?

— Вече не го ли обсъдихме?