Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dimiter, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2015 г.)

Издание:

Уилям Питър Блати. Димитър

Американска. Първо издание

Превод: Владимир Германов

Редактор: Силвия Падалска

Художествено оформление: Николай Пекарев

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

Формат: 84×108/32

ИК „Обсидиан“, София, 2010

ISBN: 978-954-769-232-9

История

  1. — Добавяне

15.

Зуи погледна мрачно към Сандълс, който седеше до Бел на канапето от камилска кожа.

— И какво е правел там? — попита настоятелно Зуи.

Сандълс вдигна безпомощно ръце и поклати глава.

— Не знаем.

— Не знаете? Говорим за най-опасния убиец в историята на вашето управление, а вие нямате понятие защо е тук?

— Виж, изгубихме връзка с него преди години.

— О, стига!

— Наистина, Моше! Той се оттегли! Изчезна!

— Глупости! Призраците не се пенсионират. Просто сменят едно прикритие с друго. Пристигнал е в страната с фалшив паспорт. А решетката за животни на джипа, Бил? Това пък какво означава? Че е смятал да работи в кибуц ли? Стига! Дошъл е, за да изпълни мисия. Искам да знам каква е тя.

— Моше, кълна се, дори не подозирахме, че е тук!

— Да извадя ли отново бонбоните със серума на истината? По-добре внимавай. Могат да унищожат кариерата ви. Човек лесно се пристрастява към тях.

— Благодарим за кафето.

Тази нощ Зуи се прибра в малкия си апартамент близо до брега на морето в Тел Авив. Там живееше с двете си деца и съпругата си, известна в града с това, че е успяла да надхитри смъртта в Аушвиц. Когато приемал колона обречени затворници в газовата камера, надзирателят се вгледал в лицето й и казал на другия, който я довел: „Не, не! Махни я от тук! Махни я! Ужасно прилича на дъщеря ми!“

— Как мина денят ти? Нещо интересно? — попита тя, щом Зуи влезе в кухнята.

Зуи сви рамене и поклати глава. Съблече сакото си и го остави на облегалката на един стол край масата.

— Нищо особено. Както всеки друг ден.

— И при мен. Боже! Нуждаем се от малко вълнение в живота си.

Зуи се обърна и разучи ироничната й усмивка.

После отиде при нея и прегърна душата й.

Ти си вълнението в живота ми — каза й той.

Животът пък беше нейното вълнение.

Съвсем скоро щеше да има достатъчно от него за всички.