Уилям Питър Блати
Димитър (14)

13.

РАЗГОВОР С ГЛ. СЕРЖАНТ ПИТЪР ВИНСЪНТ МЕРАЛ НА 21 МАРТ 1974 Г. В ЦЕНТРАЛАТА НА ИЗРАЕЛСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ, ТЕЛ АВИВ

Присъстват: Чарлс Бел и Уилям Сандълс от американското посолство; Моше Зуи, израелско разузнаване.

Стенограф: Дебора Пелц.

 

Зуи: Добро утро, сержант Мерал. Радвам се да ви видя. Съжалявам, че всички закъсняхме. Виждам, че са ви сервирали кафе.

Мерал: Да.

Зуи: Чух отлични неща за вас.

Мерал: Сигурен съм, че не са заслужени.

Зуи: Познавате ли Бил Сандълс?

Мерал: Не мисля. За кого работите?

Сандълс: Ние сме аташета в американското посолство.

Зуи: Същото казва и на мен. Пълни глупости. Той е от ЦРУ. Както и приятелчето му Чарли Бел. Мислят си, че е смешно. Вижте как се хилят. Като деца пред шкаф, пълен с играчки.

Сандълс: Радвам се, че се срещаме, сержант.

Бел: Добро утро, сержант Мерал.

Мерал: Да, добро утро на двама ви.

Зуи: Още кафе, сержант?

Мерал: Не, благодаря.

Зуи: Момичето, което го прави обикновено, е в болнични.

Мерал: Жалко.

Зуи: Да, напълно сте прав. И така, искам да подчертая, че това не е разпит. Нашите американски приятели пожелаха да чуят някои неща направо от вас и евентуално да ви зададат допълнителни въпроси. Съгласен ли сте?

Мерал: Да, ще отговоря с удоволствие. Но защо?

Зуи: Нямат ни доверие.

Сандълс: Стига, Зуи! Просто трябва да сме напълно сигурни.

Мерал: За какво?

Зуи: Докладът ви за трупа от Божи гроб повдига един въпрос, за който едва ли сте в течение. Затова господата искат да ни разкажете всичко още веднъж. Докато говорите, може да ви хрумне нещо друго, което сте пропуснали да споменете в доклада или което не сте сметнали за важно, но би могло да се окаже от огромно значение за нас. И така, наясно ли сме вече?

Мерал: Да. Ще ми обясните ли само какво означават последните ви думи? Казахте „от огромно значение“.

Зуи: Е, може би преувеличих малко. Сигурен ли сте, че не искате още кафе?

Мерал: Абсолютно.

Зуи: Разбирам. Ние прочетохме доклада ви за инцидента на улица „Ремле“ и смятаме, че всичко е отразено доста добре. Много добре. Да преминем направо към тялото от Божи гроб, първоначално идентифицирано като Йозеф Темеску.

Мерал: Първоначално?

Зуи: Нещата се променят. Доколкото знаем, са ви събудили, защото някой от църквата се е обадил в пансиона, а не в управлението или на бърза помощ. Така ли е?

Мерал: Не. Обадили са се и на бърза помощ. Веднага след като са потърсили мен. Но иначе сте прав. Първо звъннаха на мен. Беше Уаджих. Уаджих Нусейбех от фамилията с ключа.

Сандълс: Какъв ключ?

Мерал: Ключът, с който отключват и заключват Църквата на Божи гроб.

Сандълс: Той ли е намерил трупа? Уаджих?

Мерал: Да. Всъщност не. Намерил го е един от гръцките православни монаси. От полунощ до зори там има служби. Католиците францисканци започват с латинската меса. Латините, арменците, коптите и гръцките православни свещеници се грижат лампите и свещите вътре да светят и поддържат чистота. Въпросната вечер е било ред на гърците и онзи монах отишъл да провери дали всичко е наред към дванайсет без четвърт. След месата францисканците подготвяли процесия в гробницата и…

Сандълс: Но там е ужасно тясно за такова нещо, нали? Извинете, че ви прекъсвам. Побират се десет, максимум дванайсет души?

Мерал: Изглежда, се справят. Влизат и излизат в една колона.

Зуи: Сигурен ли сте, че монахът е отишъл там, а не някой друг? В доклада пише, че… О, не, съжалявам. Грешката е моя. Наистина е бил монах. Анастасиос Скорпус. Продължавайте, сержант. Извинете за прекъсването.

Мерал: Няма проблем. И така, монахът видял трупа и наддал силен вик. Не можел да разбере дали мъжът е жив или мъртъв. Страхувал се, че ще се нахвърли върху него като във филм на ужасите, и избягал, без да спира да крещи. Събудил Уаджих, а когато той отишъл и установил, че мъжът е умрял, се обадил в „Каса Нова“.

Зуи (обръща се и поглежда американците): Да, те ви вярват.

Сандълс: Престани да ни дразниш.

Зуи: Не се сдържах. Продължавайте, сержант Мерал. Казахте, че ви се е обадил. Какво стана после?

Мерал: Може ли да се върнем на нещо друго?

Зуи: Какво?

Мерал: Ами… споменахте за някаква промяна в самоличността на Темеску. Не ми излиза от ума.

Зуи: Разбирам, но не е необходимо да знаете. Поне засега. Моля, продължете нататък. Обадил ви се е Уаджих. И после?

Мерал: Позвъних в управлението и поисках екип криминолози, след което хукнах към църквата. Отне ми само шест минути — много близо е до „Каса Нова“, където живея. Там ме очакваха и вече бяха отключили вратата. Вътре цареше пълен хаос. Монаси и свещеници от всички секти размахваха недоумяващо ръце във въздуха, изпълнени със страх и объркване. Дали трупът върху надгробната плоча имаше някакъв смисъл? Трябваше ли да го махнат, или да продължат службите си, докато той лежи там? Един руски копт беше метнал отгоре му бял чаршаф, а главният арменски свещеник смяташе, че мъртвият е „нетленен“ и може да го оставят като постоянен експонат. Предложението му едва не предизвика сбиване. След това монасите от Гръцката православна църква започнаха да обсъждат на висок глас, че трупът сигурно е знак от Бога, който ще бъде използван от членовете на сектата, канещи се да влязат в църквата, за да извършат някаква мерзост. Както казах, беше пълна лудница. Единствено мъртвият изглеждаше спокоен. Дори блажен. Носеше костюм и вратовръзка, а на ревера му имаше розово цвете, сякаш беше изложен в моргата, за да го видят близките и приятелите му. Ръцете му бяха скръстени на гърдите, както на мъртвите светци. Ще позволите ли да попитам какво точно е причинило смъртта му?

Зуи: Още не сме съвсем наясно, сержант. В момента се прави втора аутопсия. Първата откри рак на панкреаса. Неизлечим.

Мерал: От това ли е умрял?

Зуи: В момента проучваме друга причина.

Мерал: Значи е бил убит?

Зуи: Убийство или самоубийство, не се знае. Нека продължим, сержант. Докъде бяхме стигнали? В джобовете на трупа сте намерили нещо, което ви е отвело в обзаведения апартамент в Йерусалимските хълмове. Бил е нает от Темеску преди… около три седмици?

Мерал: Нещо такова.

Сандълс: Сам ли влязохте там, сержант?

Мерал: Не. С мен беше ефрейтор Зананири.

Сандълс: Значи има свидетел.

Мерал: Свидетел ли? На какво?

Зуи: На факта, че сте заварили там онова, което казвате, че сте заварили. Сандълс си мисли, че ние тук седим, ядем маца̀ по цял ден и измисляме нови начини да подправим доказателствата, само и само да влудим още повече американците.

Сандълс: Моше, ти определено си способен на такова нещо.

Зуи: Сержант Мерал? Ще продължите ли с историята, на която има свидетел?

Мерал: Портиерът ни въведе в апартамента. Беше малък, с две стаи, кухненски бокс и баня. Много мрачен. Вътре имаше някакви стари мебели. Както и да е, направихме щателен оглед. В гардероба почти нямаше дрехи — само сако, риза и чифт панталони. Липсваха етикети. Всичките бяха изрязани. Вещите бяха покрити с прах. Както обаче знаете, открихме някои интересни неща. Най-вече паспортите и личните карти.

Зуи: Също топки за жонглиране и реквизит на цирков клоун.

Мерал: Те представляват ли интерес?

Бел (към Сандълс): Точно така! Браво на момчето!

Мерал: Имам чувството, че пропускам нещо.

Зуи: Не. Да продължаваме.

Мерал: Да, разбира се. Започнахме да чукаме по вратите на съседите и да ги разпитваме за Темеску. Нямаше много други апартаменти. Сградата е на четири етажа. Някои от обитателите не си бяха у дома, а останалите не можаха да кажат кой знае какво. Всъщност изобщо не ни помогнаха. Всички твърдяха, че са го виждали само един път, когато се нанасял. После дори не са го чували — никакви звуци от течаща вода, стъпки или радио. Нищо. Малко преди да си тръгнем обаче, една хубава млада жена, живееща срещу Темеску, се прибра у дома. Каза ни, че е чула някой да влиза в апартамента на Темеску в деня, когато беше намерен трупът му в църквата. Според жената човекът останал вътре само няколко минути. През това време й се сторило, че чува отваряне и затваряне на шкаф, а после и на чекмедже. Малко по-късно го чула как излиза.

Сандълс: Но не го е видяла?

Мерал: Не. Но има нещо странно…

Зуи: Да?

Мерал: Изглежда, същото се е повторило много късно през нощта. Някой влязъл за кратко в апартамента. Съседката чула как се отваря и затваря чекмедже. После човекът си тръгнал.

Зуи: Само едно чекмедже ли?

Мерал: Само едно. По това време Темеску е бил мъртъв. Кой тогава е бил в апартамента?

Сандълс: И този път ли не е видяла кой влиза?

Мерал: Била е в леглото. Не е сигурна дали изобщо е бил мъж.

Зуи: Как е разположена спалнята й? Наистина ли е убедена, че звуците са идвали от апартамента на Темеску?

Мерал: Не, спалнята й е малко по-отдалечена. Самата тя твърди, че не е сигурна.

Зуи: Да продължим. Споменавате мимоходом (поглежда бележките си) една жена, която също живее в квартала. Медицинска сестра на име Самия…

Мерал: Да, Самия Марун. Познаваме се. Приятелка е на мой приятел. Вървяла по улицата, когато ни видяла да влизаме в сградата. Когато излязохме, стоеше до патрулната кола. Поздрави ни, а после попита какво става. Тя е доста любопитна.

Бел: Тоест клюкарка, сержант?

Мерал: Не, не! Ни най-малко! Всъщност е много мила. Показах й шофьорската книжка със снимката на Темеску и я попитах дали го е виждала. Тя примижа, като че ли не различаваше ясно образа. Снимката наистина е размита. Самия продължи да я изучава, а после придоби разтревожен вид. Погледна ме и отвори уста, за да отговори, но така и не го направи. Просто застина и бързо затвори уста. Все още гледаше разтревожено, а очите й като че ли ме проучваха. Накрая ми зададе въпрос. Тя…

Сандълс: Един момент. Извинете. Това е едно от нещата, за които трябва да сме абсолютно сигурни. Моля, повторете дума по дума какво ви е казала, сержант. Поне доколкото си спомняте сега.

Мерал: Самия каза: „Свързано ли е с убийство или нещо подобно? Някакво наистина сериозно престъпление?“

Зуи: Точно така е записано и в доклада ви. Моля, продължете.

Мерал: Отвърнах, че е напълно възможно. И тогава тя отговори на въпроса ми. Не, не го била виждала. После предложи да се срещнем на питие или кафе същата вечер. Това го няма в доклада.

Зуи: Така е. Излизате ли с нея?

Мерал: Не. Никога не сме били приятели. Но понякога тя иска да се срещаме по един или друг повод.

Зуи: Въпросната вечер срещнахте ли се?

Мерал: Не. Не отдадох особено значение на поканата й.

Зуи: Какво мислите, че й е минало през главата, сержант?

Мерал: Не съм сигурен. Подозирам обаче, че е виждала Темеску.

Зуи: Защо би излъгала?

Мерал: Ами… може да е от онези хора, които просто не желаят да се замесват.

Зуи: Така ли мислите наистина?

Мерал: Всъщност не. Съдейки по маниера и поведението й — както казах, не я познавам добре, — подозирам, че прикрива някого.

Зуи: Ясно. Научихме, че в писмения ви доклад има лек пропуск.

Мерал: Така ли?

Сандълс: Никой от църквата ли не си спомня да е видял мъртвият да влиза при гроба? Не искам да кажа, че това е напълно изключено, но ми се струва смахнато някой да внесе там труп. Човек от църквата би трябвало винаги да стои до входа. Не е ли така? Служител, който да проверява за откачалки с бомби и да следи да не влизат прекалено много хора едновременно.

Мерал: Да, има такъв човек. Всъщност са трима. Работят на смени от по осем часа.

Сандълс: Не е ли нужно да бъдат разпитани? Те могат да потвърдят, че трупът не е бил занесен там. Ще ни кажат дали мъртвият е отишъл в църквата сам или с някой друг.

Мерал: Напълно сте прав. Но вече разпитах двама от тях и никой не си спомня Темеску да е влизал при гроба. Преди да стигна до категорично заключение, исках да говоря и с третия, Тарик Малуф, но той е на гости при близките си в Аман. Връща се днес и ще бъде на смяна довечера. Ще го разпитам и ако е видял нещо съществено, незабавно ще го опиша в допълнителен доклад.

Зуи: Да, бихме искали да ни държите в течение.

Мерал: С удоволствие.

Зуи: Бил? Чарли? Нещо друго? Добре, Дебора, това е всичко. Можеш да си вървиш. Вие също, сержант Мерал. Благодаря ви за помощта. И за търпението. Ще поддържаме връзка.

Мерал: Само още един въпрос. Ще позволите ли?

Зуи: Разбира се. Кажете.

Мерал: Споменахте, че проучвате друга причина за смъртта на Темеску освен рака. Ще ми кажете ли каква е тя?

Зуи: Не. Засега.

Мерал: Още не знаете, така ли?

Зуи: Напротив, но не можем да повярваме.

 

(Разговорът приключва в 11:06 ч.)