Тери Гудкайнд
Кръвта на братството (48)

Четиридесет и осма глава

— Това е последната, кълна се.

Вирна се вгледа в очите на жената, която познаваше от сто и петдесет години. Сърцето й беше покварено. Не го познаваше достатъчно добре. Имаше още толкова други, които не познаваше достатъчно добре.

— Какво иска Джаганг от Двореца на пророците?

— Той не притежава повече сила от обикновен човек, владее само способността да е пътешественик по сънищата. — Гласът на Лиома затрепери, но тя продължи: — Използва другите, особено родените с дарбата, за да изпълни желанията си. Ще използва познанията ни, за да разкрие разклоненията в пророчествата, които ще му донесат победа, и после ще се погрижи да бъде направено необходимото, за да бъде тласнат светът към това разклонение.

Той е изключително търпелив. Отне му близо двайсет години да завладее Стария свят, непрекъснато усъвършенстваше способностите си, проникваше в съзнанието на хората и събираше необходимата му информация.

Възнамерява не само да използва пророчествата в подземията, но да направи Двореца на пророците свой дом. Знае за заклинанието. Изпратил е свои хора тук, за да пробва и да е сигурен, че магията действа и върху хората без дарба. И че няма вреден ефект. Ще се засели в Двореца и ще направлява завземането на останалата част от света с помощта на пророчествата.

След като всички страни паднат в краката му, ще властва над света стотици години и ще се радва на тиранията си. Според него никой никога не е сънувал по-велико нещо, камо ли да е осъществявал. То ще бъде почти като да се превърне в безсмъртен владетел.

— Какво друго можеш да ми кажеш?

Лиома завъртя ръце.

— Нищо. Казах ти всичко. Пусни ме, Вирна?

— Целуни безименния си пръст и помоли Създателя за прошка.

— Моля?

— Отречи се от Пазителя. Това е единствената ти надежда, Лиома.

Онази поклати глава:

— Не мога да направя това, Вирна. Няма да го направя.

Вирна нямаше време за губене. Без да каже нищо повече, без да продължава спора, се вкопчи в своя Хан. От очите на Лиома заструи светлина и тя се строполи мъртва на пода.

Вирна тихо се промъкна до дъното на празния коридор, към стаята на Сестра Симона. Обзета от радостта отново да контролира своя Хан, унищожи щита. Внимателно, за да не я стресне, почука на вратата и леко я отвори. Чу как Симона се спуска към ъгъла.

— Симона, аз съм Вирна. Не се страхувай, скъпа.

Симона нададе разтърсващ вик:

— Той идва! Той идва!

Вирна запали в дланта си малко пламъче.

— Знам. Ти не си луда, Сестро Симона. Той наистина идва.

— Трябва да бягаме! Трябва да се махаме оттук! — изкрещя тя. — О, моля те, трябва да бягаме, преди да е дошъл. Идва в сънищата ми и ме мъчи. Толкова ме е страх. — Тя падна на пода и започна яростно да целува безименния си пръст.

Вирна вдигна треперещата жена и я прегърна.

— Симона, слушай ме внимателно. Мога да те спася от пътешественика по сънищата. Ще си в безопасност. Можем да се измъкнем.

Жената утихна и примигна срещу Вирна.

— Вярваш ли ми? Да. Знам, че казваш истината. Но трябва да ми повярваш и когато ти казвам, че знам магия, която ще те предпази от пътешественика по сънищата.

Симона избърса сълзите от мърлявата си буза.

— Наистина ли е възможно? Как може да стане?

— Помниш ли Ричард? Младежа, когото доведох със себе си в Двореца?

Симона кимна с усмивка и се сгуши в прегръдката на Вирна.

— Че кой може да забрави Ричард? Неприятности и чудо в едно тяло.

— Чуй ме сега. Освен дарбата си Ричард притежава и магия, предадена му от неговите предци, които са се борили с най-първите пътешественици по сънищата. Тази магия го пази от пътешествениците. Както и всеки, врекъл се във вярност към Ричард, всеки, който му е предан във всичко. Това е причината да бъде хвърлено подобно заклинание — за противодействие на пътешествениците по сънищата.

Очите на Симона се ококориха.

— Това не може да е истина — верността да се пребори с магията.

— Лиома ме държеше затворена в една стая в дъното на коридора. Сложи яка около врата ми и използва теста за болка, за да пречупи волята ми и да ме накара да се откажа от Ричард. Каза ми, че пътешественикът по сънищата искал да ме навести в съня ми, както прави с теб, но предаността ми към Ричард му пречи. Пази ме от пътешественика. Може да стане и с теб.

Сестра Симона отметна сивите кичури коса, нападали по лицето й.

— Вирна, не съм луда. Искам да сваля яката от врата си. Искам да избягам от пътешественика по сънищата. Трябва да избягаме. Какво се иска от мен?

Вирна стисна по-здраво дребната женица.

— Ще ни помогнеш ли? Ще помогнеш ли и на другите Сестри на светлината да се спасят?

Симона допря напуканите си устни до безименния си пръст.

— Кълна се в Създателя.

— Тогава закълни се и в Ричард. Трябва да се свържеш с него.

Симона се отдели от нея и коленичи с чело, опряно в пода.

— Кълна се във вярност към Ричард. Обричам му живота си с надеждата Създателят да ме закриля в другия свят.

Вирна подкани Симона да стане. Постави ръцете си от двете страни на яката й и пусна Хана си да струи през нея. Стаята затрепери от енергията, яката прещрака и падна на пода.

Симона прегърна Вирна и нададе радостен вик. Вирна отвърна на прегръдката й. Усещането да свалиш Рада’Хан от врата си й беше познато.

— Симона, трябва да вървим. Чака ни много работа, а нямаме време. Трябва да ми помогнеш.

Симона избърса сълзите си.

— Готова съм. Благодаря ти, Прелате.

Пред вратата, обвита със сложната мрежа, Вирна и Симона свързаха Хановете си. Мрежата бе изплетена от три Сестри и макар Вирна да притежаваше в себе си силата на още две освен своята, щеше да й е доста трудно да се справи. Но с помощта на Симона мрежата падна лесно.

Двамата пазачи пред вратата подскочиха от изненада, щом видяха двете затворнички. Препречиха пиките си.

Вирна разпозна едно от момчетата.

— Уолш, ти ме познаваш, вдигни пиката.

— Познавам ви, но бяхте обвинена, че сте Сестра на мрака.

— Знам, че не вярваш на тези приказки.

Острието бе застрашително близо до лицето й.

— Защо мислите така?

— Защото ако беше истина, щях просто да ви убия и да избягам.

Той замлъкна за момент, замислен.

— Какво още имате да ми казвате?

— Във война сме. Императорът иска да покори света. Той използва истинските Сестри на мрака като Лиома и новия Прелат Улиция. Познаваш ги, познаваш и мен. На кого вярваш?

— Ами… не съм сигурен.

— Тогава нека ти го обясня така. Нали помниш Ричард?

— Разбира се. Той е приятел.

— Ричард е във война с Императорския орден. Време е да избереш на чия страна ще застанеш. Трябва да решиш кому ще си верен. И то тук и сега. Или на Ричард, или на Императорския орден.

В главата му изригна мислена битка, той стисна устни. Накрая удари пиката си в пода.

— На Ричард.

Очите на другия пазач поглеждаха ту към Вирна, ту към Уолш. Той изведнъж насочи пиката си напред и изкрещя:

— На Ордена!

Вирна вече бе хванала здраво Хана си. Преди острието да я докосне, мъжът политна назад с такава сила, че когато се строполи върху стената, главата му зейна. Плъзна се на пода мъртъв.

— Май направих правилния избор — каза Уолш.

— Наистина. Трябва да намерим истинските Сестри на светлината и верните млади магьосници и моментално да се махаме оттук. Нямаме нито минута за губене.

— Да вървим — каза Уолш и посочи с пиката си напред.

Навън в топлия нощен въздух на една пейка седеше дребна фигура. Щом ги разпозна, скочи.

— Прелате! — прошепна тя през сълзи от радост.

Вирна прегърна Мили толкова силно, че старата жена изпищя да я пусне.

— О, Прелате! Прости ми за отвратителните неща, които наговорих. Не мислех нито дума от изреченото, кълна се.

Вирна, почти разплакана, прегърна жената още веднъж, после целуна челото й поне десет пъти.

— О, Мили, благодаря ти. Ти си най-великото творение на Създателя. Никога няма да забравя онова, което направи за мен, за Сестрите на светлината. Мили, трябва да бягаме. Императорът ще завземе Двореца. Ела с нас, моля те, за да си на сигурно място.

Мили сви рамене.

— Аз? Старицата? Да бягам от гнусните Сестри на мрака и магическите чудовища?

— Да, моля те.

Мили се усмихна широко.

— Звучи като нещо повече от търкане на подове и изхвърляне на нощни гърнета.

— Добре, а сега всички ме чуйте, ще…

Иззад ъгъла на сградата се плъзна висока сянка. Приближи, всички притихнаха.

— Е, Вирна, май си намерила начин да се измъкнеш. Така си и мислех. — Тя се приближи още повече, за да я видят. Сестра Филипа. Другата съветничка на Вирна. Целуна безименния си пръст. Тънките й устни се разтегнаха в усмивка. — Благодаря на Създателя. Добре дошла при нас, Прелате.

— Филипа, тази нощ трябва да отведем Сестрите, преди Джаганг да е пристигнал. Иначе ще ни залови и използва.

— Какво трябва да направим, Прелате? — попита Сестра Филипа.

— Слушайте ме внимателно. Трябва да побързаме и да бъдем повече от внимателни. Ако ни хванат, ще завършим с яки на вратовете.

* * *

Ричард бе изтощен от силния бяг през Блатистите гори към града, така че забави ход, за да си поеме дъх. Видя Сестрите да сноват из Двореца, но те не го забелязваха. Макар под прикритието на пелерината на сбърза, пак няма да може да претърси целия Дворец. Ще му отнеме дни. Трябва да разбере къде държат Калан, Зед и Грач и да се връща в Ейдиндрил. Зед ще знае какво да се направи.

Приятелят му сигурно ще се вбеси, задето Ричард действа толкова глупаво, но си го заслужаваше. Стомахът му се свиваше на топка при мисълта за стореното. Глупостта му можеше да го убие. И живота на колко хора изложи на опасност с необмислените си действия?

Калан сигурно ще му е повече от ядосана. И правилно!

Потръпна при мисълта, че сбързовете тръгнаха към Ейдиндрил. Изпита болка за приятелите си там. Може би тези същества просто искат да си създадат нов дом, като Блатистите гори тук? И да се заселят. Един вътрешен глас му се присмя на празните надежди. Трябва да се върне.

Престани да мислиш за проблема, укори се той. Мисли за разрешението му.

Първо ще измъкне приятелите си тук, после ще се тревожи за останалото.

Беше притеснително, че Калан, Зед и Грач са в Двореца, но Ричард не се съмняваше в думите на Мериса. Тя си бе помислила, че го е пипнала, и нямаше причина да го лъже. Не можа да разбере защо Сестрите на мрака се крият на място, опасно за тях.

Спря на място. През двора пресичаше малка групичка хора. Не можеше да види кои са и се канеше да разбере, но реши да се вслуша в първата си мисъл: най-напред да отиде при Ан. Прелатът ще му помогне. Освен Прелат Аналина и Сестра Вирна не знаеше на коя от Сестрите може да се има доверие. Изчака хората да отминат и чак тогава тръгна.

Когато преди няколко месеца напусна Двореца, знаеше, че между Сестрите има още Сестри на мрака. Сигурно те са скрили Калан. Но не знаеше кои са. Може да потърси Вирна, но къде? Знаеше обаче къде да търси Прелата, така че ще започне оттам.

Ако се наложи, ще обърне Двореца камък по камък, но ще намери Калан и приятелите си. Но се страхуваше да не наруши отново Третото правило на магьосника и реши този път поне да започне, подтикван от разума, а не от страстите си.

Добри духове, къде започва единият и другият край?

От външната страна на портата към покоите на Прелата стоеше на пост Кевин Анделмиър. Ричард го познаваше и бе разумно убеден, че може да му има доверие. „Разумно убеден“ не беше достатъчно и Ричард остана загърнат в пелерината на сбърза, разминавайки се с Кевин. В далечината напред чу смеховете на приближаващи мъже.

Познаваше предишните администраторки на Прелата. Едната беше убита, когато другата, сестра Улиция, нападна Прелата. След нападението Сестра Улиция заедно с още пет Сестри избягаха с кораба „Лейди Сифа“. Сега бюрата в приемната на Прелата бяха празни.

В коридора не се виждаше никой, нямаше жива душа и във външния офис, а вратата на кабинета беше отворена, така че Ричард се отпусна и разтвори пелерината. Искаше Ан да го познае.

Лунната светлина, влизаща от двойната врата в дъното на стаята, осветяваше достатъчно, за да види приведения й над масата силует. Като че ли главата й бе отпусната надолу. Сигурно е задрямала.

— Прелате — нежно каза той, за да не я стресне в съня й. Тя се сепна, главата й леко се вдигна, заедно с това и ръката й. — Трябва да говоря с теб. Прелате. Ричард е. Ричард Рал.

В обърнатата й ръка се запали огън.

Сестра Улиция му се усмихна.

— Дошъл си да поговорим, така ли? Много, много интересно. Е, сигурно ще е чудесно да поговорим.

Зловещата й усмивка се разтегли още повече, Ричард отстъпи назад, ръката му се стрелна към дръжката на меча.

Беше без меч.

Чу вратата да се затваря зад гърба му.

Обърна се и видя четири от учителките си — Сестрите Тови, Сесилия, Армина и Мериса. Докато го приближаваха, видя, че на долната устна на всяка е забодена златна халка. Липсваше само Ничи. Всички се бяха ухилили широко като гладни деца, облещени срещу сладкиш след тридневна диета.

Ричард усети нуждата да изригва в него.

— Преди да направиш нещо глупаво, Ричард, по-добре чуй какво ще ти кажа, иначе ще умреш на място.

Спря и погледна Мериса:

— Как ме изпревари дотук?

Тя повдигна вежда над тъмното си, зловещо око.

— Върнах се с коня си.

Ричард се извърна към Улиция.

— Било е планувано, нали? Направила си го, за да ме пипнеш.

— О, да, момчето ми, и ти се справи чудесно с твоята част от работата.

Той посочи Мериса, но говореше пак на Улиция:

— Откъде знаеше, че няма да загина, когато тя ме хвърли от кулата?

Усмивката на Улиция изчезна, тя стрелна с поглед Мериса. По този поглед Ричард разбра, че Мериса е действала на своя глава, не според инструкциите.

Улиция пак го погледна.

— Важното е, че си тук. А сега искам да се успокоиш, за да няма пострадали. Може да си роден и с двете страни на дарбата, но ние също можем да използваме двете магии. Макар че успя да убиеш една-две от нас, не можеш да ни унищожиш. А после Калан ще умре.

— Калан… — Ричард я погледна яростно. — Слушам те.

Улиция скръсти ръце.

— Нали разбираш, Ричард, имаш един проблем. За твое щастие, ние също имаме проблем.

— Какъв проблем?

В очите й блесна далечна заплаха.

— Джаганг.

Останалите заобиколиха масата и се подредиха до Улиция. Вече никоя не се усмихваше. Омразата блесна в очите им при споменаването на името „Джаганг“, дори погледите на добродушните на вид Тови и Сесилия сякаш можеха да взривят камък.

— Нали разбираш, Ричард, почти е време за сън.

Ричард се намръщи.

— Какво?

— Твоите сънища не са посещавани от император Джаганг. За разлика от нашите. За нас той започва да се превръща в проблем.

Ричард усещаше сдържаността в гласа й. Тази жена искаше нещо повече от самия живот.

— Проблеми с пътешественика по сънищата ли, Улиция? Е, не са ми известни. Аз спя като бебе.

Ричард обикновено познаваше кога човек с дарбата докосва своя Хан. Усещаше го, виждаше го в погледа. Въздухът около тези жени искреше. Зад тези погледи се криеше сила, достатъчна да разтопи планина. Очевидно не беше достатъчно. Пътешественикът по сънищата сигурно е забележителен противник.

— Добре, Улиция, да преминем на въпроса. Аз искам Калан, вие искате нещо. Какво е то?

Улиция докосна халката на устната си и отклони очите си от неговите.

— Трябва да го решим, преди да заспим. Току-що споделих със Сестрите си плана. Не можем да открием Ничи, за да я включим. Ако заспим, преди да вземем решение, и някоя от нас го сънува…

— Да вземете решение? Искам Калан. Кажете ми вие какво искате.

Улиция се покашля:

— Искаме да ти се закълнем във вярност.

Ричард ги гледаше с невярващ поглед, не можеше да мигне. Не беше сигурен, че е чул онова, което си мислеше, че е чул.

— Всички вие сте Сестри на мрака. Познавате ме и искате да ме убиете. Как ще престъпите клетвата си към Пазителя?

Стоманеният поглед на Улиция се вдигна.

— Не съм казала, че искаме подобно нещо. Казах, че искаме да ти се вречем във вярност тук, в света на живите. На фона на цялостната картина не мисля, че двете неща си противоречат.

— Не си противоречат! Вие сте се побъркали!

Тя го изгледа застрашително.

— Искаш ли да умреш? Искаш ли Калан да умре?

Ричард с усилие успокои втурналите се във всички посоки мисли.

— Не.

— Тогава млъкни и слушай. Имаме нещо, което искаш. Ти имаш нещо, което ние искаме. Всеки от нас има своите условия. Например ти искаш Калан, но държиш да е жива и здрава. Така ли е?

Ричард на свой ред й върна застрашителния поглед.

— Знаеш, че е така. Но какво те кара да мислиш, че съм готов на сделка с теб? Ти се опита да убиеш Прелат Аналина.

— Не само се опитах, но успях.

Ричард затвори очи, в гърлото му се надигна безмълвен болезнен стон.

— Признаваш, че си я убила, и очакваш да се доверя…

— Търпението ми се изчерпва, млади човече. Изчерпва се и времето на бъдещата ти съпруга. Ако не я отведеш преди идването на Джаганг, мога да те уверя, че няма никаква надежда да я видиш отново. Нямаш време да я търсиш.

Ричард преглътна.

— Добре, слушам.

— Ти отново заключи Пазителя в отвъдния свят. Съсипа плановете ни. По този начин намали силата на Пазителя тук, на този свят, и възвърна баланса между него и Създателя. В този баланс, възвърнат от теб, Джаганг направи своя ход в името на завладяването на целия свят. Той пороби и нас. Може да дойде при нас когато си поиска. Ние сме негови затворници, независимо къде сме. Показа ни колко неприятен може да е. Има само един начин да избягаме от хватката му.

— Имаш предвид връзката с мен.

— Да. Сега, ако спазим инструкциите на Джаганг, ще продължим да се радваме на благоразположението му както досега. Макар да е… неприятно, поне сме живи. А ние искаме да живеем.

Ако ти се закълнем във вярност, можем да пречупим хватката на Джаганг и да избягаме.

— Искаш да кажеш, че искате да го убиете? — обади се Ричард.

Улиция поклати глава.

— Не искаме никога повече да виждаме лицето му. Не ни интересува какво прави, искаме само да се измъкнем от хватката му.

— Ще ти кажа истината. Ще продължим да полагаме усилия да възвърнем влиянието на нашия Господар, Пазителя, на този свят. Ако успеем, ще бъдем възнаградени. Не знам дали е възможно, но това е риск, който трябва да поемеш.

— Какво искаш да кажеш с това, че е риск, който аз трябва да поема? Ако сте свързани с мен, ще трябва да работите според моята воля: да се борите срещу Пазителя и Императорския орден.

Улиция разтегна устни в лукава усмивка.

— Не, момчето ми. Обмислях това много внимателно. Ето предложението ми. Заклеваме се във вярност към теб, ти ни питаш къде е Калан и ние ти казваме. В замяна не можеш да ни задаваш никакви други въпроси и трябва да ни позволиш да напуснем Двореца незабавно. Нито ти ще ни видиш повече, нито ние теб.

— Но ако работите за освобождаването на Пазителя, това означава, че сте срещу мен, а това нарушава връзката. Няма да се получи!

— Гледаш на нещата през твоите очи. Протекцията на твоята връзка се провокира от убедеността на свързания с теб човек. От това, че той прави онова, което си мисли, че му диктува верността към теб.

Ти искаш да завладееш света. Мислиш, че това е за доброто на хората. Всички ли, които се опита да убедиш, ти повярваха? Всички ли останаха на твоя страна? Или някои видяха в добросърдечните ти предложения коварство и избягаха от страх?

Ричард си спомни хората, които напускаха Ейдиндрил.

— Струва ми се, че донякъде разбирам, но…

— Не гледаме на верността през твоя морален филтър. Измерваме го със собствените си стандарти. Щом не правим нещо, с което директно да ти причиняваме зло, значи не прекрачваме клетвата за вярност, тъй като това определено ти е от полза.

Ричард опря юмруци на масата и се наведе към Улиция.

— Вие искате да освободите Пазителя. Това ще ми причини зло.

— Въпрос на възприятие, Ричард. Ние искаме власт, също както и ти, независимо от моралната обвивка, която слагаш около амбициите си.

Усилията ни не са насочени към теб. Ако се случи да успеем в полза на Пазителя, всичко ще бъде унищожено. Включително и Джаганг, така че няма значение, ако инцидентно загуби протекцията на връзката. Може и да не пасва на морала ти, но пасва на нашия, следователно връзката ще работи.

И кой знае, може пък да стане чудо и да спечелиш войната си срещу Императорския орден и да убиеш Джаганг. Тогава връзката няма да ни е необходима. Ще имаме търпението да видим какво ще стане. Само не бъди глупав да се връщаш в Ейдиндрил. Джаганг си го връща и няма да можеш да го спреш по никакъв начин.

Ричард се изправи и запримига срещу нея, опитваше се да свърже нещата.

— Но… това ще означава да ви пусна на свобода и да ви оставя да работите в полза на злото.

— Зло според твоите възприятия. Истината е, че ще ни дадеш шанс да опитаме, което не значи, че ще успеем. От друга страна, това ти връща Калан и възможност да се опиташ да спреш Императорския орден и да се опиташ да объркаш усилията ни да спечелим битката си. Веднъж вече осуети плановете ни.

Това осигурява на всеки от нас по нещо много важно. За нас свобода, за Калан също. Струва ми се, че сделката е честна.

Ричард мълчеше и обмисляше безумното предложение. Беше толкова отчаян.

— Ако склоните глави и ми предложите вярност, после ми кажете къде е Калан, а след това си тръгнете, откъде мога да съм сигурен, че не сте ме излъгали за местонахождението на Калан?

Улиция килна глава на една страна и се усмихна многозначително.

— Просто е. Ние ти се заклеваме, ти ни питаш. Ако излъжем в отговорите на директните ти въпроси, връзката ще се счупи и отново ще попаднем в лапите на Джаганг.

— Ами ако счупя връзката от моята страна и след като ми кажете къде е Калан, ви попитам още нещо? Ще трябва да ми отговорите, за да запазите връзката и да останете под закрилата ми срещу Джаганг.

— Точно поради тази причина предложението ни беше при условието само за един въпрос: къде е Калан? Ако зададеш повече, ще те убием, както и ако ни откажеш. При нас нещата няма да се влошат повече от сега. Ти умираш и Джаганг взима Калан, за да прави с нея каквото си пожелае. А той ще пожелае, мога да те уверя. И вкусовете му са доста извратени. — Погледът й се плъзна към младата жена до нея. — Можеш да попиташ Мериса.

Ричард погледна Мериса и видя как лицето й става бяло като платно. Тя дръпна надолу деколтето на червената си рокля достатъчно, за да му покаже горната половина на гърдите си. Ричард усети как неговото лице също пребледнява. Извърна очи.

— Позволи да излекуват само лицето ми. Другото каза да не пипат… за негово забавление. И това е най-малкото, което ми стори. Най-най-малкото — каза Мериса с леденостуден глас. — Всичко е заради теб, Ричард Рал.

Ричард си представи Калан с халката на Джаганг през устната и с покрито с белези тяло. Коленете му омекнаха.

Захапа долната си устна и погледна Улиция.

— Ти не си Прелатът. Дай ми пръстена й.

Без каквото и да е колебание тя свали пръстена от ръката си и му го подаде.

— Искате да ми се вречете във вярност, после ви питам къде е Калан, казвате ми истината и си тръгвате?

— Това е нашето предложение.

Ричард въздъхна дълбоко.

— Сделката е сключена.

* * *

След като Ричард си тръгна, Улиция вдъхна усещането за свобода. Той бързаше. Все едно. Тя си получи исканото. Ще спи без страх, че Джаганг ще я навести в съня, който не е сън.

Животът на петте започва отначало. Добра сделка.

А дори не се наложи да му казва всичко. И все пак му каза повече, отколкото й се искаше. Но не, сделката беше добра.

— Сестра Улиция — каза Сесилия с увереност в гласа, която й липсваше от месеци насам, — ти направи невъзможното. Прекърши оковите на Джаганг около нас. Сестрите на мрака са свободни, и то на никаква цена.

Улиция въздъхна дълбоко.

— Не съм чак толкова сигурна. Току-що прокарахме първите копки в неразорана целина. Но засега сме свободни. Не бива да пропускаме шанса си. Трябва да тръгваме незабавно.

Вратата се отвори с трясък.

В кабинета влезе сияещ капитан Блейк. Зад него се тътреха двама моряци с мазни усмивки. Единият се поспря на разминаване с Армина, за да я стисне за дупето. Тя не направи опит да махне ръката му.

Капитан Блейк спря пред Улиция. Облегна ръце на масата и се наведе напред. Тя усети дъха на алкохол.

— Виж ти, виж, срещаме се отново.

Улиция го гледаше с каменно лице.

— Да, срещаме се.

Гладният му поглед бе втренчен твърде надолу, за да срещне очите й.

— „Лейди Сифа“ току-що акостира и ние, самотните моряци, си помислихме, че няма да е зле да си осигурим компания за през нощта. На момчетата им хареса последния път, когато бяхме заедно, дами. Толкова им хареса, че искат да го повторим.

Тя промълви монотонно:

— Надявам се планирате да сте по-нежни от преди.

— Всъщност истината е, че момчетата си мислят, че не са направили всичко, което би могло да им достави удоволствие. — Той се наклони още повече, посегна с дясната си ръка, сграбчи я за гърдата и я дръпна напред заедно със стола. Усмихна се на крясъка й. — А сега, преди да съм изпаднал в грозно настроение, вие, пачаври такива, си размърдайте задниците към „Лейди Сифа“, където ще ги вкараме в полезна употреба.

Улиция извъртя ръката си и заби нож в лявата длан на капитана, приковавайки я на масата. Докосна пръста на другата си ръка до халката на устната си и след като пусна поток Субстрактивна магия срещу нея, халката изчезна.

— Да, капитан Блейк, нека всички отидем на „Лейди Сифа“ и си организираме още една изключително задушевна среща с теб и екипажа ти.

Тя го блъсна с Хана си, ножът остана забит в масата, а ръката му отхвръкна назад, разсечена на две. Когато понечи да нададе вик, буца сгъстен въздух затъкна отворената му уста.