Тери Гудкайнд
Кръвта на братството (42)

Четиридесет и втора глава

Следващия път, когато видя в основата на вратата да се отваря малък процеп, Вирна беше готова. Спусна се натам, изблъска подноса и прилепи лице в пода, опитвайки се да надзърне.

— Кой е там? Кой е! Какво става? Защо съм затворена тук? Отговорете! — Зърна женски ботуши и ръб на пола. Вероятно Сестра, поставена да се грижи за заключените в лазарета. Жената се изправи. — Моля ви! Трябва ми друга свещ! Тази почти изгоря!

Чу безразличните стъпки да се отдалечават по коридора, после се затвори врата, прещрака резе. Стисна зъби и удари с юмрук в стената. Накрая се отпусна върху сламеника и погали ръката си. Напоследък твърде често блъскаше по вратата. Объркването и паниката взимаха превес над разума и тя го знаеше.

В стаята без прозорци вече бе загубила представа дали е ден или нощ. Предполагаше, че й носят храна по веднъж на ден и се опита да държи сметка за времето по този начин, но понякога й се струваше, че между отделните хранения минават само няколко часа, друг път умираше от глад, докато се появи подносът. Болезнено си мечтаеше да се погрижат и за гърнето.

Освен това храната не беше достатъчно. Роклята й висеше на бедрата и бюста. През последните няколко години все си бе мечтала да е малко по-слаба, както преди да тръгне на двайсетгодишното си пътешествие. Като млада минаваше за привлекателна. Допълнителните килограми все й напомняха за изгубената младост и красота.

Разсмя се лудешки. Може би и другите са си го помислили и са решили да подложат Прелата на диета. Смехът й заглъхна. Толкова й се искаше Джедидайа да бе вниквал под обвивката на тялото, а не да гледа само външното. А тук тя копнееше за външното, също както и той. По бузата й се изтърколи сълза. Уорън никога не бе пренебрегвал вътрешното. Глупачка.

— Моля се да си добре, Уорън — прошепна на стените.

Плъзна подноса към светлината на свещта. Седна на сламеника и грабна канчето с вода. Преди да се нагълта, се спря. Трябваше да пести, за да има за по-дълго. И вода не й носеха достатъчно. Често я изгълтваше наведнъж и после прекарваше целия ден, бълнувайки наяве как се гмурка в езеро с отворена уста и пие до насита.

Приближи канчето до устните си и отпи мъничка глътка. Остави го обратно на подноса и забеляза, че освен комата хляб има още нещо. Паница супа.

Тя я повдигна благоговейно и вдъхна аромата й. Беше рядък лучен бульон, но й се стори като кралско ястие. Почти разплакана от радост, отпи глътка, наслаждавайки се на богатия аромат. Откъсна хапка хляб и я потопи в супата. Беше по-вкусно от шоколад, по-вкусно от всичко, което бе яла през живота си. Накъса останалата част от хляба на малки хапки и ги накисна в паницата. Набъбнал в течността, хлябът й се стори повече, отколкото може да изяде. Но го изяде.

Докато се хранеше, измъкна дневника от тайния джоб на колана си. Надеждите й отново помръкнаха, съобщение нямаше. Беше казала на Ан за случилото се и бе получила набързо надраскана бележка, в която се казваше: „Трябва да избягаш и да изведеш Сестрите от Двореца.“ Оттогава нито дума.

След като пресуши паницата и я облиза старателно, духна свещта, за да я запази за по-късно. Сложи останалото половин канче вода зад свещта, за да е сигурна, че няма да го разлее в тъмнината. После легна на сламеника и поглади пълния си стомах.

От мъртвешкия сън я събуди прещракването на ключалката. Закри очи с опакото на ръката си, светлината беше ослепителна. Дръпна се към стената, вратата се затвори. Вътре остана жена с лампа в ръка. Вирна примигна срещу яркия пламък.

Жената сложи лампата на пода и се изправи, скръстила ръце на кръста. Стоеше и гледаше мълчаливо.

— Кой е? Кой е тук?

— Сестра Лиома Марсик — чу се груб глас.

Вирна продължи да мига още известно време, докато очите й привикнат със светлината. Да, Лиома е. Различи набръчканото й лице и дългата бяла коса, падаща върху раменете.

Лиома бе в кабинета й. Тя я затвори тук.

Вирна скочи към гърлото на жената.

Огледа се неразбиращо за миг, после осъзна, че седи на сламеника си. От тежкото падане задните й части я боляха. Изпита смущаващото чувство, че Рада’Хан не й позволява да се изправи. Помъчи се да раздвижи крака, но те не я послушаха. Ужасяващо. Насили се да поеме глътка въздух, потискайки паническия си крясък. Заповяда си да се овладее, паниката й утихна, но смущаващото, неприятно чувство остана.

— Достатъчно, Вирна.

Вирна изчака, за да е сигурна, че гласът й ще звучи нормално, и каза:

— Какво правя на това място?

— Беше държана тук, докато приключи процесът срещу теб.

Процес? Какъв процес? Не. Няма да достави на Лиома това удоволствие.

— Така и би трябвало да бъде. — Искаше й се да се изправи. Срамуваше се да седи така, а Лиома да я гледа отвисоко. — И завърши ли?

— Точно затова съм тук. Дойдох да те уведомя за решението на трибунала.

Вирна сподави язвителния си отговор. Разбира се, че съдниците й са я признали за виновна по някакви нелепи обвинения.

— И какво е то?

— Виновна като Сестра на мрака.

Вирна занемя. Гледаше Лиома, без да може да произнесе нито дума от болка, че Сестрите са я обявили за Сестра на мрака. Беше посветила целия си живот на усилията да слави името на Създателя на този свят. Яростта й се надигна. Успя да я овладее, спомни си какво й повтаряше Уорън за гнева.

— Сестра на мрака? Разбирам. И как съм била призната за виновна без доказателства?

Лиома се изкиска.

— Хайде, Вирна, сигурна съм, разбираш, че не е възможно да не оставиш доказателства.

— Не, убедена съм, че си намерила доказателства. Възнамеряваш ли да ми кажеш какви са, или си дошла просто за да се полюбуваш на възможността най-сетне да станеш Прелат?

Лиома повдигна вежда.

— О, няма да стана Прелат. Избраха Сестра Улиция.

Вирна подскочи.

— Улиция? Та тя е Сестра на мрака! Избяга заедно със заговорничките си!

— Напротив. Сестрите Тови, Сесилия, Армина, Ничи и Мериса се завърнаха и бяха възстановени като Сестри на светлината.

Вирна се опитваше яростно, но безуспешно да се вдигне на крака.

— Те бяха заловени да нападат Прелат Аналина! Улиция я уби! Всички те избягаха!

Лиома въздъхна, сякаш трябваше да обяснява нещо невероятно просто на невежа послушница:

— А кой ги хвана да нападат Прелат Аналина? Ти. Ти и Ричард.

Шестте Сестри свидетелстваха, че са били нападнати от Сестра на мрака, след като Ричард убил сестра Лилиана, и тръгнали да се спасяват, докато съумеят да организират връщането си, за да спасят Двореца от хватката ти. Недоразумението е поправено.

Именно ти, Сестра на мрака, нагласи обвинението. Двамата с Ричард бяхте единствените свидетели. Ти уби Прелат Аналина, ти и Ричард Рал, комуто после помогна да избяга. Чухме показанията на Сестри, които са те чули да казваш на един от стражите, Кевин Анделмиър, че трябва да е верен на Ричард, твоя съучастник, вместо на императора.

Вирна смаяно поклати глава.

— Значи повярвахте на думите на шест последователки на Пазителя и въз основа на това — тъй като те са шест, а аз съм сама — ме признахте за виновна?

— Едва ли. Свидетелските показания и доказателствата бяха представяни на съда в продължение на дни. Бяха толкова много, че процесът ти продължи почти две седмици. Искахме да сме сигурни, като се има предвид сериозността на обвиненията, че сме напълно справедливи и точни. Появиха се цял куп свидетели, които разкриха долните ти дела.

Вирна разпери ръце.

— За какво говориш?

— Ти методично унищожаваше ритъма на работа на Двореца. Хилядолетна традиция и усилия бяха унищожени благодарение на желанието ти да съсипеш граденото от Сестрите на светлината. Създаде огромни проблеми.

Хората в града се разбунтуваха, защото нареди да бъдат спрени плащанията на жени, забременели от нашите млади магьосници. Тези деца са един от основните ни източници на момчета с дарба. Искаше да съсипеш този източник. Възпря младите мъже да ходят в града, за да се грижат за нуждите си и да произвеждат поколение с дарба.

Това стана ясно миналата седмица, когато се вдигна бунт, който трябваше да бъде потушаван от войниците. Хората за малко не разрушиха Двореца заради жестокостта ти да оставим на произвола на съдбата младите бременни жени и невръстните им деца. Мнозина от младите магьосници също се включиха в бунта, защото ги лиши от правото им да се ползват от златото на Двореца.

Вирна се чудеше каква ли е била истинската същност на „бунта“, като се има предвид, че са били въвлечени и магьосниците. Но не мислеше, че Лиома ще каже истината. Знаеше, че между магьосниците има добри хора, и се страхуваше за съдбата им.

— Нашето злато подрива морала на всеки, който се докосне до него — каза Вирна. Знаеше, че е безполезно да се опитва да се защити. Тази жена нямаше да разбере от разум, нито от истина.

— Това е хилядолетна традиция. Но ти, разбира се, не би допуснала плодовете й да бъдат обрани в прослава на името на Създателя. Заповедите ти бяха отменени, както и още много от разрушителните ти директиви.

Ти не би искала да умеем да преценяваме дали младите ни мъже са подготвени да живеят в света навън. Искаш да се провалят и поради тази причина отмени теста за болка. Тази твоя заповед също отхвърлихме.

От момента, в който стана Прелат, започна да подриваш доктрините на Двореца. Ти носиш отговорността за смъртта на Прелата и използва отвъдните си номера, за да заемеш поста й, за да можеш да ни унищожиш.

Ти никога не се вслушваше в съветите на съветничките си, защото никога не си имала намерение да работиш в полза на Двореца. Дори не си правеше труда да се занимаваш с докладите. Вместо това товареше неопитните си администраторки, а ти се заключваше в параклиса, за да се срещаш с Пазителя.

Вирна въздъхна:

— Това ли било? На администраторките ми не им харесва да вършат тая работа? Някои алчни хора са недоволни, че съм им отказала златото на Двореца, задето са решили да забременеят по такъв начин, наместо да създадат семейства и да родят децата си по почтен начин? Някои от Сестрите са възмутени, че не позволявам на младите ни мъже да задоволяват разюзданите си страсти? Твърденията на шест Сестри, които избягаха от Двореца, вместо да бъдат разпитани, изведнъж тежат повече от моите? И дори сте обявили една от тях за Прелат! И всичко това без дори едничко убедително доказателство?

На устните на Лиома най-сетне се появи усмивка.

— О, имаме убедително доказателство, Вирна. Наистина. — Със самодоволно изражение на лицето Лиома бръкна в джоба си и извади лист хартия. — Имаме изключително силно и убедително доказателство. — Тя тържествено разгъна хартията, жестокият й поглед се вдигна върху Вирна. — И един свидетел. Уорън.

Вирна подскочи, сякаш я бяха зашлевили през лицето. Припомни си съобщенията, които бе получила от Прелата и Натан. Натан бе изпаднал в паника, че Дворецът може да навреди на Уорън. Ан изрично бе настояла Вирна да се погрижи Уорън незабавно да напусне.

— Знаеш ли какво е то, Вирна?

Вирна не се осмели да се обади, дори не мигна.

— Мисля, че знаеш. Пророчество. Само Сестра на мрака може да си позволи безочието да остави такъв опасен документ да се въргаля неприбран. Открихме го в подземията, пъхнат в една книга. Сигурно съвсем си забравила за него? Нека ти го прочета тогава: „След като Прелатът и Пророкът бъдат отдадени на Светлината чрез свещения ритуал, над пламъците ще заври казан от коварство и лукавство и начело ще застане Лъже-Прелат, която ще срине до основи Двореца на пророците.“ — Лиома сгъна листа и го прибра в джоба си. — Знаеше, че Уорън е Пророк, и въпреки това му махна яката. Остави един Пророк да се движи на свобода — само по себе си тежко престъпление.

— И защо мислиш, че Уорън е направил това пророчество? — внимателно попита Вирна.

— Той свидетелства. Отне му известно време да се реши да признае вината си, че е направил пророчество.

Вирна пламна.

— Какво му направихте?

— Използвахме Рада’Хан, както сме задължени, за да разкрием истината. В края на краищата той призна, че пророчеството е негово.

— Рада’Хан? Сложили сте му обратно яката!

— Разбира се. Пророците трябва да са с яки. Като Прелат, беше твое задължение да се погрижиш за това. Уорън е отново с яка, пазен от стражи в покоите на Пророка, където му е мястото.

Дворецът на пророците отново е такъв, какъвто би трябва да бъде. Това пророчество бе последното уличаващо доказателство. То показа двойствеността на действията ти и разкри истинските ти намерения. За щастие се задействахме, преди да бъде изпълнено. Ти се провали.

— Знаеш, че в това няма и капка истина.

— Пророчеството на Уорън доказва вината ти. То те нарича Лъже-Прелат и разкрива плановете ти да унищожиш Двореца на пророците. — Усмивката се върна на лицето й. — Когато бе прочетено пред трибунала, предизвика бурна реакция. Доста „убедително доказателство“, бих казала.

— Ах ти, свирепо животно. Ще те видя мъртва.

— Не очаквам и друго от такава като теб. За щастие не можеш да изпълниш заплахите си.

Вирна се вгледа в очите на Лиома и целуна безименния си пръст.

— Защо не си целунеш пръста, Лиома, и не потърсиш помощта на Създателя в тези трудни за Двореца на пророците времена?

Лиома разпери ръце с подигравателна усмивка.

— Дворецът вече преодоля трудните времена, Вирна.

— Целуни си пръста, Лиома, и покажи на възлюбения Създател загрижеността си за добруването на Сестрите на светлината.

Лиома не вдигна ръка към устните си. Не можеше да го направи и Вирна го знаеше.

— Не съм дошла тук да се моля на Създателя.

— Разбира се, че не, Лиома. И двете знаем, че си Сестра на мрака, също както и новият Прелат. Улиция е Лъже-Прелатът от пророчеството.

Лиома сви рамене.

— Ти, Вирна, си първата, обвинявана някога в подобно престъпление. Вече няма никакво съмнение. Призната си за виновна и това не може да се промени.

— Сами сме, Лиома, никой не може да ни чуе през всичките тези щитове, освен, разбира се, някой, който притежава Субстрактивна магия. А от тези уши няма защо да се боиш. Никоя от истинските Сестри на светлината не би могла да чуе разговора ни. Дори да се опитам да кажа на някого нещо, което ти ще ми кажеш, никой няма да ми повярва. Така че нека не се преструваме повече, Лиома. И двете знаем истината.

Устните на Лиома леко се разтеглиха в усмивка.

— Продължавай.

Вирна си пое въздух, за да се успокои, и скръсти ръце в скута си.

— Ти не ме уби, както Улиция уби Прелат Аналина. Нямаше да си правиш целия този труд, ако възнамеряваше да го сториш. Имаше възможност тогава в кабинета ми. Очевидно искаш нещо. Какво е то?

Лиома се изкиска.

— О, Вирна, винаги си успявала да проникнеш в същността на въпроса. Не си много стара, но трябва да призная, че си умница.

— Да, направо съм гениална и точно затова съм тук. Какво е онова, което господарят ти, Пазителят, иска да вземеш от мен?

Лиома стисна устни.

— За момента служим на друг господар. Важното е онова, което иска той.

Вирна се намръщи.

— Джаганг? Клели сте се на него?

Погледът на Лиома трепна за миг.

— Не точно, но това е друга тема. Джаганг иска някои неща и ще ги получи. Мое задължение е да се погрижа да получи онова, което иска.

— И какво иска от мен?

— Трябва да се отречеш от предаността си към Ричард Рал.

— Сънуваш, ако си мислиш, че ще го направя.

На лицето на Лиома се изписа иронична усмивка.

— Да, сънувах, но това също е друга тема. Трябва да се откажеш от връзката си с Ричард.

— Защо?

— Той може да се меси в способността на императора да контролира събитията. Нали разбираш, верността към Ричард блокира силата на Джаганг. Императорът иска да разбере дали тя може да бъде пречупена и дали той ще може да влезе в съзнанието ти. Един вид експеримент. Моята задача е да те убедя да се отречеш от предаността си.

— Няма да го направя. Не можеш да ме накараш да се отрека от Ричард.

Лиома се усмихна тъжно и кимна.

— О, напротив, мога и ще го направя. Имам силна мотивация. Преди Джаганг да е дошъл тук, за да разположи щаба си, ще прекъсна връзката ти с неговия враг.

— Как? Като прережеш Хана ми ли? Мислиш, че това ще пречупи волята ми?

— Толкова ли бързо забравяш, Вирна? Забрави ли другите неща, за които се използва Рада’Хан? Забрави ли теста за болка? Рано или късно ще паднеш на колене и ще се молиш да се закълнеш във вярност на императора.

Правиш огромна грешка, ако мислиш, че подобна мрачна задача ще ме уплаши. Правиш сериозна грешка, ако забравяш коя съм или си мислиш, че мога да изпитвам и грам съчувствие. Остават още седмици до идването на Джаганг. Имаме достатъчно време. Дните, през които ще си подложена на теста, ще ти се сторят години, докато се предадеш. Но ще се предадеш.

Вирна настръхна. Беше забравила теста за болка. Почувства как ужасът плъзва нагоре към гърлото й. Беше го виждала да се прилага на младите магьосници с яки, но за не повече от час. А между отделните тестове минаваха години.

Лиома се приближи и ритна канчето с вода.

— Да започваме ли, Сестро Вирна?