Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мечът на истината (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Blood of the Fold, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 83 гласа)

Информация

Източник: http://e-bookbg.com

 

Издание:

Тери Гудкайнд, Кръвта на братството

първо издание

превод: Невена Дишлиева

редактор: Марта Владова

художник: Буян Филчев

коректор: Станка Митрополитска

компютърен дизайн: Силвия Янева

печат: „Балкан прес“ ЕАД

ИК „Прозорец“ ООД, всички права запазени

ISBN: 954-733-064-0

 

Terry Goodkind, THE BLOOD OF THE FOLD

Tom Doherty Associates

1997

История

  1. — Корекция

Двадесет и трета глава

Цялото му тяло внезапно потръпна от сладката агония на желанието и той разбра, макар все още да не я виждаше, че е влязла. Непогрешимата й миризма нахлу в ноздрите му, вече копнееше да падне в нозете й. Разпозна силуета на заплахата като неясно движение в мъглата. Но в дълбините на съзнанието си по някакъв начин разбираше, че тя съществува — без съмнение. Това, подобно на смъртния риск, му действаше възбуждащо.

С отчаяността на човек, повален от по-силен враг, плъзна ръка към дръжката на меча с надежда да събере смелост и сила. Не голата стомана, мислеше си той, а оголените зъби на гнева, яростта му — това щеше да го крепи и да му дава воля да устои. Можеше да се справи. Трябваше да се справи. Всичко зависеше от това.

Ръката му се вкопчи в дръжката. Усети как съвършеният гняв се разлива из цялото му тяло и мисъл.

Щом вдигна очи, видя главите на Улик и Иган да се приближават, извисяващи се над група хора. Дори да не ги беше видял, да не беше забелязал пространството между тях, където вървеше тя, щеше да знае, че е там. Войници и официални лица отстъпиха встрани, за да сторят път на двамата мъжаги и придружаваното от тях лице. Главите се повдигаха на вълни, докато информацията се пренасяше от човек на човек. Заприлича му на кръговите вълнички в езеро. Спомни си, че пророчествата го бяха назовали и „камъкът в езерото“ — онзи, който причинява вълните в света на живота.

Тогава я видя.

Гърдите му се изпълниха с копнеж. Беше облечена в същата бледорозова копринена рокля, с която я бе видял и предишната нощ, тъй като не беше взела със себе си други дрехи. Ричард живо си припомни думите й, че спи гола. Сърцето му биеше лудешки.

С огромно усилие успя да накара мисълта си да се съсредоточи върху работата, която му предстоеше да свърши. Тя оглеждаше с огромните си очи познатите й войници — те бяха от гвардията на Келтонския й дворец. Сега носеха Д’Харански униформи.

Ричард бе станал рано, за да подготви всичко. Всъщност така или иначе не можа да се наспи като хората — сънят му бе накъсан от копнежи.

Калан, любов моя, ще ми простиш ли някога за сънищата?

При толкова много Д’Харански части в Ейдиндрил Ричард знаеше, че ще намери всичко необходимо. Разпореди се да доставят в Двореца резервни униформи. Келтонците, чието оръжие бе отнето, не бяха в изгодна за спорове позиция. След като облякоха униформите от тъмна кожа с ризници отгоре и видяха колко свирепи изглеждат в новите си одежди, дори започнаха да се хилят одобрително. Беше им казано, че Келтон вече е част от Д’Хара и оръжията им бяха върнати. Сега стояха в строй, гордо изпъчени, и хвърляха по едно око на представителите на страните, които все още не бяха капитулирали пред Д’Хара.

Както се оказа, бурята, която позволи на Броган да избяга, имала и добри страни. Благородниците от различните страни бяха решили да изчакат времето да утихне и тогана да се отправят към родните си места. Ричард прие този дар на съдбата и свика всички в Двореца. Ако се бе забавил само с час, повечето щяха да са тръгнали. Този път присъстваха само отбрани и най-високопоставени представители. Ричард искаше те да присъстват на капитулацията на Келтон: една от най-могъщите страни в Средната земя. Искаше да получат последния си урок.

Щом Катрин се заизкачва по стъпалата на подиума, Ричард стана. Погледът му се плъзна по вперените в нея лица. Бердин отстъпи, за да й направи път. Ричард бе разположил трите Морещици в трите ъгъла на подиума, за да бъдат колкото се може по-далеч от него. Не изгаряше от желание да общува с тях.

Когато кафявият поглед на Катрин най-после се спря върху него, трябваше да стегне колене, за да не се строполи на земята. Лявата му ръка, стиснала меча, започна да пулсира. Напомни си, че не е необходимо да държи оръжието си, за да контролира магията, и си наложи да свали ръка от дръжката и да потисне своите чувства, за да се съсредоточи върху работата си.

Докато Сестрите на светлината се опитваха да го научат да докосва своя Хан, го караха да използва някаква мислена картина, върху която да концентрира вътрешното си желание. Ричард избра образа на Меча на истината и в момента полагаше всички усилия да се съсредоточи върху него.

Но това нямаше да е достатъчно, за да спечели битката със събралите се днес пред него хора. Този път щеше да се наложи да прибегне до умелите маневри, извършени с помощта на генерал Рейбич и неговите офицери, а също и на вещия дворцов персонал, помогнал в приготовленията. Надяваше се да не е пропуснал нещо.

— Ричард, какво…?

— Добре дошла, дукесо. Всичко е готово — Ричард взе ръката й и я целуна по начин, по който си представяше, че би трябвало да бъде целуната публично ръката на Кралица. Но докосването до плътта й допълнително разпали огъня. — Знам, че би искала всички тези представители да станат свидетели на смелостта ти да се присъединиш първа към нас срещу Императорския орден, да бъдеш първата, която ще прокара нов път за Средната земя.

— Но аз… ами да… разбира се.

Той извърна глава към вперените в него очи. Множеството бе значително по-мълчаливо и съсредоточено от предишния път. Всички чакаха напрегнато.

— Дукеса Лумхолц — която, както всички вие знаете, скоро ще бъде провъзгласена за Кралица на Келтон — обрече народа си на каузата на свободата и пожела всички вие да се съберете тук, за да присъствате на подписването на документите за капитулацията на Келтон.

— Ричард — прошепна тя и се наклони към него. — Трябва… нека най-напред ги прегледат юристите ни… просто за да бъдем сигурни, че всичко е наред, за да няма недоразумения.

Ричард й се усмихна успокоително:

— Макар да съм сигурен, че сама ще се убедиш, че всичко е наред, очаквах да проявиш подобна загриженост и се разпоредих да поканят юристите ти на подписването. — Ричард посочи към единия край на подиума. Райна стисна един мъж за ръката и го поведе нагоре по стълбите. — Господин Сифолд, готов ли сте да дадете на бъдещата си Кралица професионалното си мнение?

Той се поклони:

— Както каза Господарят Рал, дукесо, документите са изрядни. Няма място за притеснения.

Ричард вдигна богато украсения документ от масата.

— С ваше позволение, дукесо, бих желал да го прочета на събралите се представители, за да могат да се убедят, че Келтон наистина недвусмислено желае това присъединяване. Да се убедят в смелостта ви.

Главата й се вдигна гордо пред очите на представителите на другите страни.

— Да, ако обичате, прочетете го, Господарю Рал.

Ричард огледа застиналите в очакване лица.

— Моля ви да проявите малко търпение. Съвсем кратко е. — Той вдигна листа пред себе си и прочете съдържанието му на глас: „Нека всички народи знаят, че Келтон капитулира безусловно пред Д’Хара. Собственоръчно подписах в длъжността си на водач на Келтонския народ — дукеса Лумхолц.“

Ричард остави документа на масата и потопи перото в мастилницата, после го подаде на Катрин, която стоеше скована и неподвижна. Лицето й беше станало пепеляво.

Опасявайки се дукесата да не се откаже, Ричард нямаше друг избор. Събра сила, която знаеше, че краде от онова, което ще му трябва по-късно, и приближи устни до ухото й, понасяйки безмълвно мъчителната вълна на копнежа при аромата на плътта й.

— Катрин, след като приключим тук, ще дойдеш ли да се поразходим само двамата, насаме? Не мога да мисля за нищо друго освен за теб.

Лицето й засия. Той си помисли, че тя се кани да го прегърне през врата и благодари на добрите духове, че не го направи.

— Разбира се, Ричард — прошепна тя в отговор. — Аз също не мога да мисля за нищо друго освен за теб. Да приключваме по-скоро с формалностите.

— Накарай ме да се гордея с теб, със силата ти.

Ричард си помисли, че усмивката й със сигурност е накарала присъстващите в залата да се изчервят. Усети как пламва до ушите при мисълта за скритото значение на гримасата й.

Тя взе перото, обърсвайки ръката си в ръката на Ричард.

— Подписвам този документ с гълъбово перо в знак на това, че каквото правя, го правя доброволно, с мир, а не като победен. Правя го от любов към народа си и с надежда за бъдещето. Тази надежда е мъжът пред мен — Господарят Рал. Кълна се в смъртната мъст на моя народ към всеки от вас, който поиска да му навреди. — Тя се наведе и прокара провлачения си подпис в края на документа за капитулация.

Преди да е успяла да се изправи, Ричард пъхна под носа й още няколко листа.

— Какво…

— Писмата, за които говори, дукесо. Не исках да стоварвам тази работа на крехките ти плещи, при положение, че можеше да я свърши някой друг, а ние с теб да си оползотворим времето по-добре. Помощниците ти ми помогнаха да ги изготвим. Моля, провери ги, за да си сигурна, че всичко в тях отговаря на намеренията ти от предишната нощ.

Лейтенант Харингтон от дворцовата охрана ми помогна с имената на генералите Болдуин, Несбит, Брадфорд и Емерсон, както и на някои командири. Подготвихме писмо до всеки от тях, което трябва да подпишеш, за да им съобщиш, че е необходимо да предадат властта в ръцете на моите Д’Харански воини. Келтонските офицери ще придружат моите хора заедно с новоназначените офицери. Твоят адютант, господин Монтлион, ми оказа неоценима помощ с инструкциите си към финансовия министър Пелетие. Помогнаха и господата Карлисъл, заместник-началникът по стратегическото планиране, управителите на търговската камара Камерън, Тък, Спунър, Ашмор, също и Левардсон, Дудие и Фокингам от търговския офис.

Коадютантът Шахер, разбира се, изготви списък на кметовете на отделните градове. Не искахме да обидим никого, като го пропуснем, разбира се, така че на помощ се притекоха и още няколко помощници — за да бъде списъкът пълен и изчерпателен. Тук има писма до всички тях, те, разбира се, са с едно и също съдържание, различно е само името на получателя, така че е достатъчно да прочетеш само едно, а после да подпишеш останалите. Оттам нататък е наша работа. Разполагам с куриери, готови веднага да тръгнат да разнасят писмата. Всеки ще бъде придружаван от човек от гвардията на Келтон, за да сме сигурни, че всичко ще е наред. Събрали сме тук всички Келтонци, за да присъстват лично на подписването.

Ричард си пое дъх и се изправи, а Катрин, все още стискайки перото във въздуха, мигаше на парцали пред купчината бумаги, които той бе стоварил пред нея на масата. Всичките й помощници я бяха наобиколили, горди с извършената в такива кратки срокове работа.

Ричард отново се наведе към нея:

— Надявам се, че направих всичко, както го искаше, Катрин. Каза, че сама ще се погрижиш, но аз не исках да съм далеч от теб, докато ти вършиш всичко това, така че станах по-рано и се погрижих вместо теб. Надявам се, че си доволна.

Тя огледа писмата, бутна горните, за да огледа другите под тях.

— Ами… да, разбира се.

Ричард придърпа един стол.

— Защо не седнеш?

Щом тя се настани и започна да подписва документите, Ричард издърпа меча си встрани и се настани на стола на Майката Изповедник. Спря очи върху втренчените в него погледи и ги задържа там, заслушан в скърцането на перото й по листа. Подклаждаше яростта си бавно и равномерно, поддържайки я в едно постоянно състояние, за да може да се съсредоточи.

Извърна се към усмихнатите лица на Келтонските велможи зад него и от двете страни на стола на Катрин.

— Тази сутрин всички вие ми оказахте огромна помощ и ще ви бъда благодарен, ако изявите желание да продължавате в същия дух. Сигурен съм, че мога да се опра на талантите ви за издигането ръста на Д’Хара.

След като всички се поклониха и му благодариха за щедростта, той се извърна към притихналата тълпа, наблюдаваща процедурата. Д’Харанските войници — особено офицерите, — прекарали месеци в Ейдиндрил, бяха научили доста за търговията в Средната земя. През четирите дни, които бе прекарал с тях в търсене на Броган, Ричард изсмука от тях всичко, което можеше да се научи, а тази сутрин прибави към познанията си и нови. Той знаеше точно какво да попита, а госпожа Сандерхолт се оказа жена с изключителни познания, трупани през годините, през които бе приготвяла храна за хора от всякакви народи. Храната можеше да се разглежда като източник на информация за нравите на един народ. Острото ухо на госпожа Сандерхолт не бе пропуснало нищо.

— Някои от документите, които подписва дукесата, са търговски споразумения — обясни Ричард на официалните лица, докато Катрин усърдно продължаваше да дращи с перото. Очите му пробягаха по раменете й. С мъка ги отмести. — Сега, след като Келтон е част от Д’Хара, трябва да разберете, че той няма да търгува с онези от вас, които не се присъединят към обединението ни. — Ричард се обърна към нисък, топчест човечец с къдрава черна коса и посребрена брада. — Разбирам, представителю Гартрам, че това ще постави Лифани в неизгодна позиция. Сега, когато границите на Галеа и Келтон са затворени за всеки, който не се е присъединил към Д’Хара, за търговията ви ще бъде много трудно.

С Галеа и Келтон на север от вас, Д’Хара на изток и планините Ранг’Шада на запад ще бъдете притиснати до стената, без възможност да си набавяте необходимото ви желязо. Вие купувахте предимно от Келтон, а те от своя страна изкупуваха зърното ви. Но Келтон занапред ще си набавя зърно от Галеа. И тъй като вече и двете са се присъединили към Д’Хара, няма да го има предишния стремеж да се възпрепятства търговията между тях. При положение, че стоя начело на армиите им, няма да е необходимо да се тревожат от съседски набези, а наместо това ще насочат усилията си към заздравяването на общата си граница.

Д’Хара, разбира се, има нужда от желязото и стоманата на Келтон. Предлагам ви да си намерите друг източник, и то бързо, тъй като Императорският орден най-вероятно ще нападне от юг. Много е възможно направо през Лифани. Не разполагам с мъже, които да жертвам в защита на страни, които още не са се присъединили към нас, нито пък ще даря с търговски привилегии нечие колебание. — Ричард извърна поглед към върлинест мъж с проскубан обръч бяла коса в основата на плешивото си теме. — Посланик Безанкорт, съжалявам, но ще трябва да ви уведомя, че писмото до Келтонския министър на търговията Камерън съдържа инструкции да се отложат временно — докато не се присъедините към Д’Хара — всякакви търговски съглашения и преговори с вашата родина Сандария. Когато настъпи пролетта, Сандария няма да получи разрешение да пасе стадата си във високите полета на Келтон през топлите сезони.

Върлинестият изгуби и малкото цвят по лицето си:

— Но, Господарю Рал, ние нямаме къде да пасем стадата си през пролетта и лятото. Макар ливадите ни да са тучни и зелени през зимата, през лятото изсъхват и се превръщат в същински пущинак. Какво да направим?

Ричард сви рамене.

— Ами предполагам, че ще се наложи да изколите стадата си, за да успеете да спасите поне част от месото, преди животните да са измрели от глад.

Посланикът ахна:

— Господарю Рал, тези съглашения съществуват от векове. Цялата ни икономика се базира на производителността на стадата ни.

Ричард повдигна вежда.

— Това не ме интересува. Интересуват ме само преминалите на наша страна.

Посланик Безанкорт вдигна ръце в умолителен жест:

— Господарю Рал, моят народ ще бъде съсипан. Цялата ни страна ще бъде унищожена, ако бъдем принудени да изколим стадата си.

Представител Териот направи притеснена крачка напред.

— Не можете да допуснете да бъдат изколени тези стада. Херджборг зависи от вълната им. Ами че това ще съсипе цялата ни индустрия.

Обади се и друг:

— И тогава те няма да могат да търгуват с нас, и ние няма да можем да купуваме зърно, което не вирее по нашите земи.

Ричард се наклони напред.

— В такъв случай ви съветвам да изложите опасенията си пред вашите държавници и да положите всички усилия да ги убедите, че капитулацията е единственият начин. Колкото по-скоро, толкова по-добре. — Той огледа и другите благородници. — Тъй като всички вие сте взаимно зависими един от друг, съм сигурен, че съвсем скоро ще осъзнаете стойността на единството. Келтон вече е част от Д’Хара. Търговските пътища ще бъдат затворени за всеки, който откаже да се присъедини към нас. Казах ви и преди — странични наблюдатели не се приемат.

В залата избухнаха протести, молби, обяснения. Ричард остана изправен и безмълвен докато всички утихнаха.

Сандарианският посланик вдигна обвинително кокалестата си ръка.

— У вас няма и капчица жалост.

Ричард кимна, магията подкладе погледа му.

— Не забравяйте да го споменете пред Императорския орден, ако решите да се присъедините към тях. — Той отново огледа лицата на множеството: — Всички вие живяхте в мир и разбирателство под ръката на Майката Изповедник. В нейно отсъствие, докато тя се бореше за вас и вашите народи, разформировахте единството, подтиквани от себелюбиви интереси, от гола алчност. Държахте се като деца, които се бият за парче торта. Имахте възможност да си го разделите по братски, но вместо това избрахте да откраднете полагащото се на по-немощните от вас. Ако ще сядате на моята маса, ще трябва да си мерите приказките и делата. В замяна всеки от вас ще получи полагащото му се парче.

Този път никой не възропта. Ричард намести пелерината на сбърза на раменете си и едва тогава осъзна, че Катрин е приключила с документите и го гледа със своите огромни кафяви очи. При блясъка на този сладостен поглед Ричард не се въздържа да стисне дръжката на меча с всичка сила.

След миг се обърна към представителите, вече със спокоен тон:

— Времето се стабилизира. Най-добре е да тръгвате. Колкото по-скоро убедите владетелите си да приемат условията ми, толкова по-малко неудобства ще изпитат народите ви. Не искам никой да страда… — Гласът му заглъхна.

Катрин се беше изправила до него и гледаше към хората, които познаваше отлично.

— Направете каквото ви казва Господарят Рал. Вече ви отдели достатъчно от времето си. — Тя се обърна към един от помощниците си: — Разпоредете се да ми донесат дрехите веднага. Оставам тук, в Двореца на Изповедниците.

— Защо тя остава тук? — запита един от посланиците и челото му се набръчка подозрително.

— Съпругът й, както всички знаете, бе убит от сбърз — обясни Ричард. — Тя остава тук под моя закрила.

— Искате да кажете, че има опасност за нас?

— Твърде е вероятно — отвърна Ричард. — Съпругът й беше отличен боец и въпреки това… е, надявам се да бъдете нащрек. Ако се присъедините към нас, можете да се чувствате наши гости тук, в Двореца. Под протекцията на моята магия. Има множество необитавани стаи за гости, но те ще си останат празни, докато не се предадете.

Разговаряйки тревожно помежду си, хората се запътиха към изхода.

— Тръгваме ли? — попита Катрин задъхано.

Приключил с работата си, Ричард изведнъж усети как присъствието й изпълва празнотата в него. Щом тя взе ръката му и понечи да го поведе нанякъде, той напрегна всички сили да събере цялата си воля и да си заповяда да спре в края на подиума, където бяха застанали Улик и Иган.

— Не ни изпускайте от поглед. Нито за секунда. Разбрахте ли?

— Да, Господарю Рал.

Катрин се притисна до ръката му и приближи устни до ухото му.

— Ричард! — Щом топлият й дъх понесе името му, през цялото му тяло премина вълна на копнеж. — Нали каза, че ще сме само двамата? Искам да остана насаме с теб. На четири очи. Моля те!

Този миг вдъхна на Ричард сили. Повече не можеше да задържа образа на меча в съзнанието си. Отчаяно извика на негово място образа на Калан.

— Наоколо дебне опасност, Катрин. Чувствам я. Не бих рискувал живота ти поради невнимание. Ще можем да останем насаме, когато престана да чувствам опасността. Моля те, опитай се да разбереш засега.

Тя изглеждаше объркана, но кимна:

— Засега.

Щом слязоха от подиума, погледът на Ричард се втренчи в очите на Кара:

— За нищо на света не ни изпускайте от поглед!