Алис Хофман
Пазителките на гълъбиците (89)

17

Когато се събудихме от неспокойния си сън, открихме, че рампата от западната страна на планината вече е почти завършена. Бе студен ден, влажен и син. Вече бяхме в месец Нисан, в който народът ни празнуваше своята свобода. Щом отворихме очи, рампата ни посрещна, сякаш винаги си е била там, появила се като с магия, по-реална от планините, които стояха пред нас, откакто Бог ги бе сътворил.

В същия ден от пустинята се надигна прах — от изток пристигнаха група пътници. Видях, че много от плащовете им са сини. Бяха от народа на бащата на Нахара и Адир, номади от хълмовете на Моаб. Носеха всякакви подправки и стоки от Петра и бяха дошли да предложат помощта си на римляните, с които имаха сключен мирен договор. Когато забелязах тези мъже, сърцето ми трепна, защото знаех колко сурови бяха и колко трудно беше да ги победиш.

Косата ми бе влажна от нощта в цистерната, ръцете ме боляха, защото цяла нощ бях прегръщала мъжа, който винаги ме напускаше, докато спях. Събудих се на ръба на кладенеца, до дълбоката вода, прах от мазилката бе полепнал по кожата ми и бях сама. Въпреки наедрелия ми корем, продължавах да съм слаба. Мъжът, който бе мой съпруг в Моаб, щеше да забележи, щеше да ме нахрани със смокини и фурми, защото той смяташе, че слабата жена е като слаб кон, неспособен да язди през хълмовете на неговата страна. Той ме обичаше, макар че никога не ми го каза.

Наблюдаваше ме през цялото време, когато бяхме заедно, сякаш очите му не можеха да се заситят на формите ми.

Елеазар не забелязваше, че съм толкова отслабнала, че ребрата ми прозират и костите на раменете и гръбнака ми изпъкват през кожата ми. Не виждаше, че заради оскъдната храна — само корени и фасул — косата ми не бе достатъчно лъскава, защото я сплитах на плитки, а после я вдигах високо на главата си, и я прибирах с костени фиби. За него аз бях момичето с дългата вееща се коса край кладенеца в Йерусалим, също както той бе мъжът, който стоеше до мен в дъжда и ме взе при себе си, онзи, на когото се бях врекла за вечността.