Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cleon the Emperor, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2014)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2014)

Издание:

Айзък Азимов. Мечтите са нещо лично

ИК „Камея“, София, 1993

Американска. Първо издание

Преводач: Явор Дунев

Редактор: Георги Димитров

ISBN: 954-8340-02-X

 

Nine Tomorrows by Isaak Asimov

© Copyright, 1959, Doubleday & Company, Inc., New York

 

© Предпечатна подготовка „МИКОМ“, София

Печат ПК „Димитър Благоев“

 

Цена 17,98 лв.

История

  1. — Добавяне

5.

Секторът Уай беше традиционен за опозицията на Ентунската Династия на Клеон I, която управляваше Империята повече от два века. Опозицията датираше от времето, когато кметовете на Уай издигнаха техни членове, един от които трябваше да стане Император. Династията им не беше нито древна, нито забележителна, но народът и управниците на Уай откриха, че им е трудно да забравят как веднъж, макар временно и ненапълно, са били на върха.

Всичко това стана причина малка група конспиратори да се чувстват по-сигурно на Уай, отколкото където и да е на Трантор.

Петима от тях седяха около една маса в оскъдно мебелирана, но затова пък добре защитена стая в откритата част на сектора.

На стол, малко по-издигнат от другите, седеше човек, който можеше според този факт да бъде определен като лидер. Той имаше слабо лице с нездрав, жълтеникав тен, широка уста с толкова бледи устни, че бяха почти невидими. Сивото пълзеше в косите му, но очите му горяха с неутолим гняв.

Той гледаше мъжете, седнали точно срещу него, видимо по-стари и по-спокойни, с почти бели коси и закръглени бузи, които трепваха, когато заговореше.

Лидерът остро каза:

— Е, и? Съвсем ясно е, че не сте направили нищо. Обяснете това!

По-старият мъж направи опит да отвърне яростно.

— Аз съм един стар Джоранумит, Намарти! Защо трябва да обяснявам действията си?

Гамбол Дийн Намарти, някога дясната ръка на Ласкин „Йо-Йо“ Джоранум, му отговори:

— Има много стари Джоранумити. Някои са некомпетентни, други са меки, трети — забравени. Да бъдеш стар Джоранумит може би означава не повече от стар глупак.

Старецът седна на стола си.

— Стар глупак ли ме наричаш? Мене? Аз съм Каспал Каспалов, аз бях с Йо-Йо още тогава, когато ти не беше присъединен към партията, когато ти беше дрипаво нищожество…

— Не те наричам глупак! — каза Намарти рязко. — Казах просто, че някои стари Джоранумити са глупаци. Сега имаш шанс да покажеш, че не си един от тях.

— Близостта ми с Йо-Йо…

— Забрави за това! Той е мъртъв!

— Аз пък си мисля, че духът му живее.

— Ако тази мисъл ще ни помогне в нашата борба, тогава нека духът му живее. Но ние знаем: той допусна грешки.

— Не вярвам в това.

— Не се опитвай да правиш герой човек, който е направил грешки. Той мислеше, че би могъл да движи света със силата на словото, сам, с думи…

— Историята показва, че думите са местили планини в миналото.

— Не и думите на Джоранум във всеки случай, защото той направи грешки. Той криеше Микогенския си произход и го правеше твърде свенливо. Още по-лошо — той допусна да бъде изигран с обвинението, че стария Първи Министър е робот. Аз го предупреждавах, но той не искаше да слуша и това го унищожи. Нека сега да започнем на чисто, става ли? Каквато и полза да имаме от паметта на Джоранум на оня свят, нека самите ние да не се влияем от него.

Каспалов седеше мълчаливо. Останалите трима преместиха поглед от него към Намарти и обратно, съгласни да оставят Намарти да продължи.

— Със заточението на Джоранум на Нишая движението западна и изглеждаше, че ще изчезне — каза Намарти сурово — и то наистина изчезваше за всички, освен за мене. Парче по парче, фрагмент по фрагмент, аз възстанових всичко в мрежа, която се простря върху целия Трантор. И вие знаете това.

— Знаем го, Шефе — промърмори Каспалов. Използването на титлата означаваше, че търси помирение.

Намарти се усмихна едва-едва. Той не настояваше за тази титла, но винаги се радваше, когато някой я използваше.

— Вие сте част от тази мрежа — каза той — и имате своите задължения.

Каспалов се размърда. Вътрешно той спореше със себе си. Накрая бавно каза:

— Ти каза, Шефе, че си предупреждавал Джоранум срещу обвинението към Първия Министър. Ти казваше, че той не искал да те слуша. Ще имам ли същата привилегия да изразя това, което мисля, макар и грешно, ще ме изслушаш ли ти, както Джоранум те е слушал, дори и да не приемеш съвета ми?

— Разбира се! Изкажи мнението си, Каспалов! Ти си тук точно с тази цел. Какво е виждането ти?

— Новите ни тактики са грешка, Шефе. Те създават разрушение и развала.

— Естествено. Те са предназначени за това! — Намарти се размърда на мястото си, обуздавайки с усилие гнева си. — Джоранум опита с увещания, но това не свърши работа. Трябва да повалим Трантор с действия, а не с думи.

— А колко ще продължи това? И на каква цена?

— Ще продължи толкова, колкото е нужно, при това на много ниска цена. Спираме енергията тук, прекъсваме водопровод там, повреда в канализацията и климатичната инсталация и те спират. Това означава притеснение и неудобство.

Каспалов поклати глава.

— Тези неща ще продължат и ще се усилят.

— Ами разбира се, Каспалов, нали това е целта ни? Ние искаме да разтревожим обществото и да усилим възмущението. Чуй, Каспалов! Империята е изгнила. Всеки знае това. Всеки, у когото има интелигентна мисъл, го знае. Технологиите ще откажат някъде, дори да не направим нищо. Ние просто ще помогнем.

— Опасно е, Шефе. Инфраструктурата на Трантор е изключително сложна. Едно безотговорно действие може да го превърне в руини. Дръпни погрешния конец и Трантор ще се разпадне, като къщичка от карти.

— Това не е толкова далече.

— Може би, но в бъдещето. И какво ще стане, ако хората открият, че ние стоим зад всичко това? Те просто ще ни разкъсат на парчета. Няма да има нужда от полиция или военни части. Тълпата ще ни унищожи.

— Как ще научат достатъчно, за да ни обвинят? Истинската мишена на народното възмущение ще бъде правителството — Императорските съветници. Те никога няма да погледнат към нас.

— И как ще живеем по-нататък, знаейки какво сме извършили?

Последният въпрос беше зададен шепнешком, старият човек беше силно развълнуван. Очите му умоляващо се насочиха отвъд масата към неговия лидер.

Намарти цъкна с език като родител, който порицава непослушно дете.

— Каспалов, не ставай сантиментален. Веднъж да вземем властта, ще съберем парчетата и ще построим всичко наново. Ще обединим хората със старите приказки на Джоранум за народно участие в правителството, а когато напълно поемем властта, ще установим едно много по-стабилно и ефикасно правителство. И тогава ще имаме един по-добър Трантор, една по-силна Империя.

Каспалов стоеше нерешително. Намарти се усмихна неволно.

— Не си сигурен ли? Виж, ние не можем да загубим. Всичко това е работило перфектно и ще продължава да работи все така. Императорът няма да разбере какво става. Той няма и най-малко понятие. А пък Първият му министър е математик. Той провали Джоранум, наистина, но оттогава не е направил нищо.

— Той има нещо… как се казваше…

— Забрави! Джоранум му отдаваше твърде голяма важност, но това беше част от микогенската му същност, както и манията му за роботи. Този математик няма нищо…

— Историческа психоанализа или нещо такова. Веднъж чух Джоранум да казва…

— Остави това. Просто си върши работата. А тя е вентилацията в сектор Анемория, нали? Много добре, тогава. Измисли някаква повреда по твой избор. Затвори системата, така, че влажността да се повиши или да се появят особени миризми или пък нещо друго. Това няма да убие никого, затова изключи чувството за вина. Ти просто ще създадеш неудобство на хората и ще повишиш общото ниво на недоволство. Можем ли да разчитаме на теб?

— Но ако причиним само неудобство и притеснение на младите и здравите, то как ще се отрази всичко това на децата, възрастните хора и болните?

— Как искаш да те убедя, че никой няма да пострада? Каспалов измърмори нещо.

— Не е възможно да направим каквото и да било с гаранция, че никой няма да бъде наранен — каза Намарти. — Ти просто си свърши работата. Свърши я по такъв начин, че да нараниш колкото се може по-малко хора. И дори съвестта ти да настоява срещу това, пак го направи.

— Чакай! — каза Каспалов. — Искам да кажа още нещо, Шефе.

— Кажи го, тогава — кимна Намарти уморено.

— Можем да караме с години, бърникайки инфраструктурата. Но ще дойде време, когато ще трябва да се обединят недоволните и да се състави правителство. Как мислиш ще стане това?

— Искаш да знаеш точно как ще го направим ли? Все още не съм мислил по този въпрос — бавно изрече Намарти. — Но и това ще стане. А дотогава ще вършиш ли своята работа?

Каспалов кимна в знак на съгласие.

— Да, Шефе.

Каспалов се надигна и излезе. Намарти го наблюдаваше как върви. Накрая каза на мъжа от дясно:

— Каспалов не е доверен. Той ще ни продаде. Затова искаше да знае плановете ми. Погрижи се за него.

Другият кимна и всичките трима станаха и излязоха, оставяйки Намарти сам. Той изключи блестящите стенни панели, като остави само ъгъла на тавана да свети, за да не потъне всичко в тъмнина. Намарти си мислеше:

„Всяка верига има слаби звена, които трябва да бъдат елиминирани. Трябваше да направим това в миналото и резултатът щеше да бъде една неразривна организация.“

Той се усмихна в полумрака, изкривил лицето си в дива радост. След всичко, най-накрая мрежата беше хвърлена дори върху самия Дворец — не съвсем напълно, но все пак беше там. И се затягаше.