Айзък Азимов
Клеон Императорът ^[0] (2)

1.

Мандел Грубер беше щастлив човек. Поне така изглеждаше в очите на Хари Селдън. Селдън спря утринната си разходка, за до го погледа. Грубер — може би около четиридесетте, няколко години по-млад от Селдън, беше загрубял от продължителната работа в земите на Императорския Дворец. Той имаше бодро, гладко обръснато лице, розов череп, малка част от който беше покрита с къса, пясъчна коса. Обичаше да шепне тихо на себе си, докато инспектираше листата на храстите за някаква следа от насекоми извън обичайната норма. Не беше Главен Градинар, разбира се. Главният Градинар на Имперските Дворцови Земи беше висш чиновник, който имаше дворцова канцелария в една от сградите на огромния Имперски комплекс и цяла армия подчинени нему мъже и жени. На Земите той стъпваше не по-често от веднъж или два пъти годишно.

Грубер беше един от тази армия. Званието му — това Селдън знаеше — беше Градинар Първа Класа и то беше заплатено с почти трийсетгодишна вярна служба. Селдън го повика.

— Какъв прекрасен ден, Грубер.

Грубер погледна към него и очите му блеснаха.

— Наистина, Първи Министре, и колко жалко, че съм затворен в този кафез.

— Искаш да кажеш като мен…

— Не съвсем като Вас, Първи Министре, но ако Вие изчезнете вън от тези сгради в ден като този, на нас ще ни бъде много мъчно.

— Благодаря ти за симпатиите, Грубер, но ти знаеш, че ние имаме четиридесет милиарда транторианци под този купол. Не съжаляваш ли за всички тях?

— Да, наистина. И аз съм благодарен, че не съм транторианец и така можах да стана квалифициран градинар. В този свят има само няколко от нас, които могат да работят на открито, но тук единственият такъв съм аз.

— Но времето не винаги е така идеално.

— Това е така. Аз съм бил навън и в проливен дъжд, и в бесен вятър. Е, ако се облечеш добре… Вижте — Грубер разпери ръце, широко като усмивката си, като да прегърне необятните Дворцови Земи — аз имам своите приятели, дърветата, поляните и всички форми на живот, които ми правят компания дори през зимата и ме радват с геометричните си форми. Вие виждали ли сте геометрията на Земите, Първи Министре?

— В момента я гледам, нали?

— Мисля, че плановете са разпрострели Земите така, че да можем наистина да ги оценим и да им се насладим, а това е великолепно. Всичко е било планирано от Тапер Саванд преди повече от триста години и съвсем малко е променено оттогава. Тапер е бил велик градинар, най-великият — и той е дошъл от моята планета.

— Анакреон, мисля?

— Да. Далечен свят, почти на края на Галактиката. Там все още съжителстват дивите пущинаци и животът. Аз дойдох тук, когато бях още момче, когато сегашният Главен Градинар пое поста си от стария Император. Разбира се, сега говорят за преправяне на Земите.

Грубер въздъхна дълбоко и поклати глава.

— Това би било грешка. Те са си добре така, както са сега: правилно разделени, добре балансирани, радващи душата и окото. Но истина е, че в историята от време на време Земите са били преправяни. Императорът се уморява от старото, а новото някак си винаги е било по-добро. Сегашният ни Император, да живее дълго, планираше преправяне с Главния Градинар. Или поне така се говори между градинарите. — Последното той добави тихо, като че ли се страхуваше от разпръсването на дворцова клюка.

— Това може и да не стане скоро.

— Надявам се, Първи Министре. Моля ви, ако намерите поне малко време от цялата убийствена работа, която трябва да вършите, изучете дизайна на Земите. Това е нещо рядко красиво й ако зависеше от мен, не бих преместил нито лист, нито цвете, нито заек на друго място във всичките тези стотици квадратни километри.

Селдън се усмихна:

— Ти си умен човек, Грубер. Няма да съм изненадан, ако един ден станеш Главен Градинар.

— Бог да ме пази. Главният Градинар не диша чист въздух, не вижда истински гледки и забравя всичко, което е научил от природата. Той живее там — посочи Грубер презрително — и аз мисля, че не след дълго няма да различава храст от поток, освен когато някой от подчинените му го изведе навън и поставя ръката му на едно или друго нещо.

За момент изглеждаше, че Грубер би желал да изплюе цялото си пренебрежение, но не можеше да намери място, на което би могъл да плюе.

Селдън меко се засмя.

— Приятно е да се говори с теб, Грубер. Когато свършвам със задълженията си за деня, с удоволствие ще отделям няколко минути да слушам философията ти за живота.

— О, Първи Министре, аз не съм философ. Образованието ми беше много повърхностно.

— Ти нямаш нужда от училище, за да бъдеш философ. Достатъчни са будния ти ум и жизнения ти опит. Бъди спокоен, Грубер. Ще се погрижа да те видя издигнат.

— Ако ме оставите такъв, какъвто съм, Първи Министре, ще ми направите най-голямата услуга.

Селдън се усмихна и отмина, но усмивката му угасна, когато умът му се обърна към текущите проблеми. Десет години като Първи Министър — и ако Грубер знаеше колко му беше омръзнало всичко това, симпатиите му щяха да достигнат огромни размери. Можеше ли Грубер да долови факта, че прогресът на Селдън в техниката на Психоисторията ще го изправи пред неразрешима дилема?