Метаданни
Данни
- Серия
- Фондацията
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Cleon the Emperor, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Явор Дунев, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- NomaD (2014)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe (2014)
Издание:
Айзък Азимов. Мечтите са нещо лично
ИК „Камея“, София, 1993
Американска. Първо издание
Преводач: Явор Дунев
Редактор: Георги Димитров
ISBN: 954-8340-02-X
Nine Tomorrows by Isaak Asimov
© Copyright, 1959, Doubleday & Company, Inc., New York
© Предпечатна подготовка „МИКОМ“, София
Печат ПК „Димитър Благоев“
Цена 17,98 лв.
История
- — Добавяне
14.
Манела отметна косата от очите си и се усмихна на Рейч.
— Казах ти, че понякога няма нужда от много пари.
Рейч затвори очи и поглади голото си рамо.
— Обикновено това не ми струва нищо — освен ако не поискаш нещо сега.
Тя сви рамене и се усмихна дяволито.
— Защо?
— А защо не?
— Защото понякога си позволявам да имам свое собствено удоволствие.
— С мен?
— Нямаше никой друг.
Последва дълга пауза, след което Манела каза утешително:
— При това ти нямаш всеки път достатъчно пари. Как върви работата?
— Не особено добре, но е по-добра от нищо. Много по-добра. Ти ли каза на оня човек да ми я даде?
Манела бавно поклати глава.
— Имаш предвид Глеб Андорин? Не съм му казвала нищо. Просто му казах, че ти може да си му интересен.
— Той няма ли да се разсърди, че аз и ти…
— От къде на къде? Не е негова работа, а пък и твоя.
— Какво прави той? Имам предвид какво работи?
— Не мисля, че работи нещо. Той има пари. Той е остатък от старите кметове.
— На Уай ли?
— Да. Той не харесва правителството. Никой от старите кметове не го харесва. Той казва, че Клеон…
Манела млъкна изведнъж и каза:
— Май говоря твърде много. Да не вземеш да повториш някъде това, което ти казвам.
— Аз ли? Не съм чул да казваш нищо.
— Добре тогава.
— Но този тип, Андорин, той вътре ли е в Джоранумитските работи? Важна клечка ли е там?
— Откъде да знам?
— Никога ли не говори за тези неща?
— Не и на мене.
— О-о — каза Рейч, стараейки се гласът му да не прозвучи разочаровано.
Тя го гледаше хитро.
— Защо се интересуваш?
— Искам да се присъединя към тях. Сигурен съм, че при тях ще се издигна. По-добра работа. Повече пари. Ти знаеш.
— Може би Андорин ще ти помогне. Той те харесва. Знам това.
— Можеш ли да го накараш да ме хареса повече?
— Мога да опитам. Не знам защо го прави. Аз те харесвам. Харесвам те много повече от него.
— Благодаря ти, Манела. Аз също те харесвам… Много.
Той прокара ръката си по тялото й, като горещо си пожела да може да се концентрира повече върху нея и по-малко върху мисията си.