Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cleon the Emperor, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2014)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2014)

Издание:

Айзък Азимов. Мечтите са нещо лично

ИК „Камея“, София, 1993

Американска. Първо издание

Преводач: Явор Дунев

Редактор: Георги Димитров

ISBN: 954-8340-02-X

 

Nine Tomorrows by Isaak Asimov

© Copyright, 1959, Doubleday & Company, Inc., New York

 

© Предпечатна подготовка „МИКОМ“, София

Печат ПК „Димитър Благоев“

 

Цена 17,98 лв.

История

  1. — Добавяне

14.

Манела отметна косата от очите си и се усмихна на Рейч.

— Казах ти, че понякога няма нужда от много пари.

Рейч затвори очи и поглади голото си рамо.

— Обикновено това не ми струва нищо — освен ако не поискаш нещо сега.

Тя сви рамене и се усмихна дяволито.

— Защо?

— А защо не?

— Защото понякога си позволявам да имам свое собствено удоволствие.

— С мен?

— Нямаше никой друг.

Последва дълга пауза, след което Манела каза утешително:

— При това ти нямаш всеки път достатъчно пари. Как върви работата?

— Не особено добре, но е по-добра от нищо. Много по-добра. Ти ли каза на оня човек да ми я даде?

Манела бавно поклати глава.

— Имаш предвид Глеб Андорин? Не съм му казвала нищо. Просто му казах, че ти може да си му интересен.

— Той няма ли да се разсърди, че аз и ти…

— От къде на къде? Не е негова работа, а пък и твоя.

— Какво прави той? Имам предвид какво работи?

— Не мисля, че работи нещо. Той има пари. Той е остатък от старите кметове.

— На Уай ли?

— Да. Той не харесва правителството. Никой от старите кметове не го харесва. Той казва, че Клеон…

Манела млъкна изведнъж и каза:

— Май говоря твърде много. Да не вземеш да повториш някъде това, което ти казвам.

— Аз ли? Не съм чул да казваш нищо.

— Добре тогава.

— Но този тип, Андорин, той вътре ли е в Джоранумитските работи? Важна клечка ли е там?

— Откъде да знам?

— Никога ли не говори за тези неща?

— Не и на мене.

— О-о — каза Рейч, стараейки се гласът му да не прозвучи разочаровано.

Тя го гледаше хитро.

— Защо се интересуваш?

— Искам да се присъединя към тях. Сигурен съм, че при тях ще се издигна. По-добра работа. Повече пари. Ти знаеш.

— Може би Андорин ще ти помогне. Той те харесва. Знам това.

— Можеш ли да го накараш да ме хареса повече?

— Мога да опитам. Не знам защо го прави. Аз те харесвам. Харесвам те много повече от него.

— Благодаря ти, Манела. Аз също те харесвам… Много.

Той прокара ръката си по тялото й, като горещо си пожела да може да се концентрира повече върху нея и по-малко върху мисията си.