Айзък Азимов
Клеон Императорът ^[0] (12)

11.

В някои отношения Уай беше съвсем пуритански. Това се отнасяше за всички сектори, макар че строгостта на един сектор беше съвършено различна от строгостта на другия.

Тук напитките не бяха алкохолни, но бяха синтетично съставени така, че да стимулират по друг начин. Рейч не хареса вкуса им, съвършено непривикнал към него, но това имаше и добри страни. Той седеше, отпивайки по малко. Така имаше повече време да разглежда наоколо.

Рейч спря погледа си на една млада жена, седяща на няколко маси от неговата. Дори за момент му беше трудно да откъсне очи от нея. Тя беше привлекателна и беше ясно, че Уай не е пуритански във всяка насока. Погледите им се срещнаха и в следващия момент младата жена се усмихна леко и стана. Тя мина покрай масата на Рейч, докато той несигурно я наблюдаваше. Едва ли можеше да си позволи едно приключение точно сега. Тя спря за момент, когато достигна Рейч и седна на свободния стол.

— Здравей! — каза тя. — Не изглеждаш като постоянен посетител.

Рейч се усмихна.

— Не съм. Да не познаваш всички редовни клиенти?

— Почти — отвърна тя. — Казвам се Манела. А ти?

Рейч беше разочарован от себе си повече от всякога. Тя беше доста висока, по-висока от самия него, имаше млечна кожа и дълга, мека, вълниста коса с тъмночервен цвят. Дрехите й не бяха блестящи и тя би могла без особени трудности да мине за респектираща жена от „не твърде работещата“ класа.

— Името ми няма значение — каза Рейч. — Аз нямам пари.

— О! Твърде лошо. — Манела направи гримаса. — Не можеш ли да намериш малко?

— Бих желал. Трябва ми работа. Да знаеш някаква?

— Каква по-специално?

Рейч сви рамене:

— Нямам опит в никаква работа, но не придирям.

Тя го погледна замислено.

— Ще ти кажа една, непознати. Понякога не струва много пари.

Рейч замръзна отведнъж. Той имаше успех с жените, но с мустаци… с мустаци! Какво би намерила сега тя в това бебешко лице?

— Казах ти. Имам приятел, който живее тук от една-две седмици, а не мога да го намеря. След като познаваш всички постоянни посетители, може би познаваш и него. Казва се Каспалов. Каспал Каспалов — леко повиши глас Рейч.

Тя го гледаше мрачно и поклати глава.

— Не познавам никого е такова име.

— Лошо. Той беше Джоранумит, какъвто съм и аз.

Отново празен поглед.

— Знаеш ли какво значи Джоранумит?

— Н-не. Чувала съм думата, но не знам какво значи. Това някаква работа ли е?

Рейч беше разочарован.

— Дълго е за обясняване — каза той.

Това прозвуча като край на разговора и след момент на несигурност тя стана и се отдалечи. Не се усмихваше и Рейч беше малко изненадан, защото тя остана по-дълго при него, отколкото бе очаквал.

(Селдън винаги беше казвал, че има способността да въздейства вълнуващо. Но явно не и на една делова жена. За тях заплащането беше всичко.)

Очите му автоматично проследиха Манела, когато тя спря на друга маса със сам мъж на нея. Той беше на средна възраст, с пясъчножълта коса, сресана назад. Беше гладко избръснат, но на Рейч се стори, че е носил брада — брадичката му беше твърде издадена и леко несиметрична.

Очевидно нямаше късмет и с безбрадия. Размениха няколко думи и тя отмина. Твърде лошо, но беше недопустимо за нея да се проваля толкова често. Без съмнение беше желана. Въпрос само на финансови възможности.

Рейч отри, че неволно се замисля какво би се получило в крайна сметка ако той… и тогава осъзна, че към него се е присъединил някой друг. Този път мъж. Мъжът, с когото Манела беше говорила. Рейч беше учуден, че собствената му разсеяност беше позволила този да се приближи и дори да го изненада. Обикновено не си позволяваше такива неща. Човекът го гледаше с любопитен поглед.

— Току-що Вие говорихте с мой приятел.

Рейч се усмихна щастливо.

— Тя е приятна личност.

— Да, наистина. И е мой добър приятел. Без да искам подслушах какво й казахте.

— Не беше нищо лошо, струва ми се.

— Не, но Вие се нарекохте Джоранумит.

Сърцето на Рейч подскочи. Забележката му към Манела въпреки всичко беше попаднала на място. За нея това не означаваше нищо, но дали беше така и с нейния „приятел“.

Дали беше на прав път сега? Или започваха неприятностите?