Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cleon the Emperor, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2014)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2014)

Издание:

Айзък Азимов. Мечтите са нещо лично

ИК „Камея“, София, 1993

Американска. Първо издание

Преводач: Явор Дунев

Редактор: Георги Димитров

ISBN: 954-8340-02-X

 

Nine Tomorrows by Isaak Asimov

© Copyright, 1959, Doubleday & Company, Inc., New York

 

© Предпечатна подготовка „МИКОМ“, София

Печат ПК „Димитър Благоев“

 

Цена 17,98 лв.

История

  1. — Добавяне

4.

— И както казах, това ще отбележи началото на упадъка на Галактическата Империя — каза Хари Селдън. — Така ще стане, Дорс.

Дорс слушаше със стиснати устни. Тя приемаше поста на Селдън, както приемаше всичко останало — спокойно. Единствената й задача беше да пази него и Психоисторията му, но тази работа, тя добре го знаеше, беше по-трудна при неговото положение.

Разкошът, в който сега живееха, акуратната защита от шпионските лъчи, както и от физическо вмешателство, ползата от собствените й исторически изследвания — всичко това не я задоволяваше. Тя би била доволна ако можеше да замени постигнатото за старите си колеги от Стрилингския Университет. Или още по-добре за един безименен апартамент в един безименен сектор, където никой не би ги познавал.

— Всичко това е много добре, скъпи — каза Дорс — но не е достатъчно.

— Какво не е достатъчно?

— Информацията, която ми даваш. Ти ми каза, че можем да изгубим Периферията. Как? Защо?

— Колко хубаво би било да знаем, Дорс, но Психоисторията все още не е стигнала нивото, когато ще може да ни отговаря на подобни въпроси.

— Според теб, дали това не е амбиция на далечните управители да декларират независимостта си?

— Това със сигурност е един от факторите. Това се е случвало в миналите истории, ти го знаеш дори по-добре от мен, но никога не е продължавало дълго. Може би този път ще бъде завинаги.

— Защото Империята е по-слаба ли?

— Да, защото търговията е по-малко свободна от всякога, защото комуникациите са по-сковани, защото управниците в Периферията са по-близо до независимост от когато и да било. Ако един от тях въстане със собствените си изисквания и амбиции…

— Можеш ли да кажеш кой би могъл да бъде?

— В крайна сметка, не. Всичко, което можем да изстискаме от Психоисторията на този етап, е да узнаем, че ако един от управниците въстане, той ще намери много по-благоприятни условия, отколкото в миналото. Може да има и други неща — например някое голямо природно бедствие или внезапна гражданска война между две различни световни коалиции. Никое от тези събития не може да се предвиди с точност отсега, но може да се каже, че ако някое от тях се случи, то ще има много по-сериозни последствия, отколкото, ако се беше случило преди век.

— Но ако ти не знаеш поне с малка сигурност какво ще се случи в Периферията, как би могъл да ръководиш действията си, както и да бъдеш сигурен, че Периферията ще се откъсне по-рано от Трантор?

— Като си държим едното око затворено и се опитаме да стабилизираме Трантор за сметка на Периферията. Ние не можем да очакваме Психоисторията да отбележи събитията автоматично, така че ни е нужно постоянно ръчно управление. В бъдеще техниката ще се усъвършенства и нуждата от ръчно управление ще отпадне.

— Но това — каза Дорс — е в бъдещето, нали?

— Да. И дори тогава това е само една надежда.

— И каква точно нестабилност заплашва Трантор?

— Същите възможности — икономически и социални фактори, природни бедствия, амбициозни личности измежду висшите офицери. И още много. Аз описах на Амарил Империята като прегряла, а Трантор е най-прегрялото място. По всичко изглежда, че ще настъпи авария в инфраструктурата — водопровод, отопление, преработка на отпадъците, линиите за гориво, всичко. Изглежда ще се появят неочаквани проблеми, а това е нещо, на което съм спрял вниманието си отдавна.

— Ами смъртта на Императора?

Селдън разпери ръце.

— Това неизбежно ще се случи, но Клеон е в добро здраве. Той е на моите години и макар, че аз бих желал да е по-млад, той не е твърде стар. Двамата му синове са напълно неспособни да поемат наследството, а ще има и достатъчно претенденти. Повече от достатъчно, за да причинят неприятности и да направят от смъртта му нещастие, но това не би причинило пълна катастрофа.

— Тогава да разгледаме неговото убийство.

Селдън я погледна нервно.

— Не казвай това. Дори да сме сами, не използвай тази дума.

— Хари, не ставай глупав. Това е възможност, която трябва да се предвиди. Има моменти, когато Джоранумитите могат да вземат властта и тогава…

— Вероятно няма да стане. Във всеки случай забрави го. Джоранум умря миналата година в Нишая.

— Той има последователи.

— Разбира се. Всеки ги има. Стигна ли до Глобалистката партия на родния ми Хеликон в студията ти за ранната история на Империята и на Кралство Трантор?

— Все още не. Не искам да нараня чувствата ти, Хари, но не мога да помня всяка част от историята, в която Хеликон е играл някаква роля.

— Не съм засегнат, Дорс. Винаги съм казвал: щастлив е светът без история. Във всеки случай преди 2400 години на Хеликон се издига една група хора, които били твърдо убедени, че Хеликон е единствената населена планета във Вселената. Хеликон била Вселената им и извън нея имало само плътна сфера небе, осеяно с малки звезди.

— Но как са могли да вярват в това — възкликна Дорс. — Предполагам, те са били част от Империята.

— Да, но Глобалистите настоявали, че всички факти, доказващи, че Империята съществува, са чиста илюзия или по-скоро измама, че Имперските служители и офицери са хеликонианци, преструващи се по някаква причина. Изобщо били абсолютно невъзприемчиви към всякакви доводи.

— И какво се е случило?

— Предполагам, винаги е приятно да мислиш, че твоят собствен свят всъщност е целият свят. Намирайки се на върха си, Глобалистите успели да съблазнят 10% от населението на планетата. Само 10%, но те били яростно разбунтувано малцинство, което заглушило равнодушното мнозинство и създало заплаха, че ще вземе връх.

— Но това не е станало! Не е станало, нали?

— Не! Това, което се е случило е, че Глобализмът причинил намаляване на търговията и Хеликонианската икономика се оказала в застой. Когато едно убеждение започне да удря по джоба на населението, то бързо губи своята популярност. Възходът и падението са озадачавали много хора, но Психоисторията, убеден съм, ще покаже, че това е неизбежно.

— Виждам. Но, кажи, Хари, каква беше целта на тази история. Предполагам, че има някаква връзка с това, върху което дискутирахме.

— Връзката е, че такива движения никога не умират напълно, без значение колко абсурдни могат да изглеждат те на нормалните хора. Точно сега на Хеликон все още има глобалисти. Не много, но от време на време седемдесет или осемдесет от тях се събират на така наречените им глобалистки конгреси и си доставят неимоверно удоволствие, като си говорят един на друг за Глобализма… Е, само 10 години минаха откакто Джоранумското движение изглеждаше ужасна заплаха за този свят и никой не би бил изненадан, ако има останки от него сега. Но може би останки ще има и след 1000 години.

— Не съществува ли възможност тези останки да бъдат опасни?

— Съмнявам се. Изключителната способност на Йо-Йо да събира последователи представляваше опасност, но сега той е мъртъв. Той дори не можа да умре геройски или поне забележително. Просто повехна и умря в заточение, един разбит човек.

Дорс стана и закрачи бързо из стаята. Ръцете й трепереха и тя стисна юмруци. Обърна се и застана пред Селдън.

— Хари, нека ти кажа откровено. Ако Психоисторията сочи възможност за сериозни безпокойства на Трантор и ако има все още останали Джоранумити, то те сигурно ще търсят смъртта на Императора.

Селдън нервно се усмихна.

— Воюваш с призраци, Дорс. Почини си.

Но той откри, че не може да пропъди от ума си това, което Дорс изрече толкова лесно.