Айзък Азимов
Клеон Императорът ^[0] (20)

19.

Хари Селдън нямаше добър ден. Не беше чувал нищо за Рейч след първото му обаждане и нямаше представа какво е станало. Извън естествената грижа за сигурността на Рейч (сигурно щеше да чуе, ако наистина нещо лошо се беше случило) той си имаше проблеми, доста над планираните.

Ако нещо станеше, щеше да бъде умело прикрито. Една директна атака срещу Двореца беше напълно немислима. Охраната беше твърде подсилена. Но ако някой друг планираше това, можеше да има ефект. Всичко това не му даваше покой през нощта и го смущаваше през деня.

Сигналната светлина блесна.

— Първи Министре, Вашият ангажимент в два часа…

— Какъв ангажимент?

— Градинарят, Мандел Грубер. Има уверение за неотложност.

Селдън си спомни.

— Да. Прати го тук.

Не беше време да се вижда с Грубер, но той се съгласи в момент на слабост — човекът изглеждаше объркан. Един Първи Министър не трябва да има моменти на слабост, но Селдън си беше Селдън много преди да стане Първи Министър.

— Влез, Грубер! — каза внимателно той.

Грубер застана пред него, главата му механично се наведе, очите му шареха насам-натам. Селдън беше почти сигурен, че градинарят никога досега не бе влизал в стая като тази. При други обстоятелства би го попитал: „Харесва ли ти? Моля, вземи я. Аз не я искам.“

Ала вместо това каза:

— Какво ти е, Грубер? Защо си така нещастен?

Нямаше обаче незабавен отговор. Грубер само празно се усмихна.

Селдън каза:

— Седни, човече! Ей там, на онзи стол.

— О, не, Първи Министре. Няма да е удобно. Ще го изцапам.

— Нищо, лесно ще се почисти. Сядай! Така… Сега остани така минута-две и събери мислите си. Когато си готов, кажи ми какво има.

Грубер притихна за момент, след това думите заизлитаха от устата му.

— Първи Министре, ще бъда Главен Градинар. Самият Император ми го каза.

— Да, чух за това, но със сигурност не това те измъчва. Новият ти пост изисква поздравления и аз те поздравявам. Дори имам малък принос за него. Никога не съм забравял храбростта ти на времето, когато се опитаха да ме убият, и можеш да бъдеш сигурен, че споменах за това на Негово Величество. Това е заслужена награда, Грубер. Ти заслужаваш това повишение и си напълно квалифициран за този пост. А сега ми кажи проблема си!

— Първи Министре, този висок пост и повишението са моят проблем. Не мога да го приема, защото не съм квалифициран.

— Убедени сме, че си.

Грубер се развълнува.

— И ще трябва да стоя в канцелария? Не мога да стоя в канцелария. Няма да мога да излизам на чист въздух и да работя с растенията и животните. Аз ще бъда като в затвор, Първи Министре!

Селдън широко отвори очи.

— Не е точно така, Грубер. Няма нужда да стоиш в канцеларията повече, отколкото ти искаш. Ще можеш да скиташ свободно в Земите и да надзираваш всичко. Ти винаги ще имаш свободното пространство, което искаш, просто ще се освободиш от тежката работа.

— Аз искам тежка работа, а те няма да ме оставят да изляза от канцеларията. Нали виждам сегашния Главен Градинар. Не може да излезе от канцеларията си, макар че винаги го е искал. Има твърде много администрация, твърде много счетоводство. Ако поиска да разбере как върви работата, ние трябва да ходим в канцеларията и да му казваме. Той гледа всичко по холовизията. Това не е за мен, Първи Министре.

— Хайде, Грубер, бъди мъж! Не е толкова лошо. Ще свикнеш. Ти ще си работиш по своя начин, бавно.

Грубер поклати глава.

— Първо отдалечаване: ще трябва да приветствам новите градинари. Не, аз ще се скрия — и добави с внезапна енергия — това с работа, която не искам и не мога да върша, Първи Министре.

— Точно сега, Грубер, може би не искаш работата, но не си само ти. Казвам ти, че в момента и аз не искам да съм Първи Министър. Тази работа е твърде голяма за мен. Дори съм казвал, че има времена, когато самият Император се уморява от Имперската си мантия. Всички ние сме в тази Галактика да вършим своите работи, а те не винаги са приятни.

— Разбира се, Първи Министре, но Императорът си е Император. Той е роден за това. Вие сте Първи Министър, защото няма никой друг, който да може да прави това. Но в моя случай се отнася само за един Главен Градинар. Има петдесет градинари на това място, които биха вършили тази работа не по-лошо от мен и на които няма да им пука от канцеларии. Вие казахте, че сте говорили с Императора за това как съм се опитал да ви помогна. Не може ли отново да говорите с него и да му обясните, че ако иска да ме възнагради за това, по-добре да ме остави такъв, какъвто съм.

Селдън се облегна назад в стола си и каза сериозно:

— Грубер, аз бих направил това за теб, ако можех, но трябва да ти обясня нещо и ти трябва да ме разбереш. Това е единствената ми надежда. Императорът на теория е абсолютен управител на Империята. Всъщност обаче, факт е, че много малко е това, което той наистина управлява. Аз командвам Империята. В този момент я владея много повече от него. Имаме милиони и милиарди хора във всички нива на правителството, всички те вземат решения, всички грешат, някои постъпват мъдро и героично, други — глупаво и безотговорно. Няма начин да контролираме всички. Разбираш ли?

— Разбирам, но какво общо има това с моя случай?

— Работата е там, че има само едно място, където Императорът е истински абсолютен владетел и това са самите Дворцови Земи. Там думата му е закон. Да бъде накаран да промени свое решение във връзка със Земите, за него ще бъде нахлуване в единствения район, който той смята за неприкосновен. Ако му кажа: „Ваше Величество, променете решението си за Грубер“, той по-скоро ще ме отърве от задълженията ми, отколкото да се откаже от решението си. Това сигурно би било добре дошло за мен, но няма да ти помогне с нищо.

— Значи няма начин да променим нещата? — запита Грубер.

— Точно така. Но не се безпокой, Грубер. Ще ти помагам всячески. Съжалявам, но посветих цялото си време на теб и сега трябва да работя.

Грубер стана. В ръцете си мачкаше зелената градинарска шапка. В очите му имаше сълзи.

— Благодаря Ви, Първи Министре. Знам, че бихте ми помогнали. Вие сте… Вие сте добър човек…

Той се обърна и си тръгна изпълнен с мъка. Селдън замислено гледаше след него и клатеше глава. Умножете мъката на Грубер по квадрилион и ще получите мъките на хората от двайсет и петте милиона свята на Империята, а как можеше Селдън да спаси всички тях, когато беше безсилен да реши проблема на един-единствен човек, дошъл за помощ при него.

Психоисторията не можа да спаси един човек. А можеше ли да спаси квадрилион?

Той отново поклати глава и се замисли за следващия ангажимент, когато внезапно замръзна на мястото си. Изкрещя в комуникатора си, почти изгубил всякакъв контрол в някаква дива невъздържаност:

— Върнете този градинар обратно! Върнете го веднага!