Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cleon the Emperor, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2014)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2014)

Издание:

Айзък Азимов. Мечтите са нещо лично

ИК „Камея“, София, 1993

Американска. Първо издание

Преводач: Явор Дунев

Редактор: Георги Димитров

ISBN: 954-8340-02-X

 

Nine Tomorrows by Isaak Asimov

© Copyright, 1959, Doubleday & Company, Inc., New York

 

© Предпечатна подготовка „МИКОМ“, София

Печат ПК „Димитър Благоев“

 

Цена 17,98 лв.

История

  1. — Добавяне

10.

Рейч гледаше огледалото в хотелската стая на Уай с нескрита печал (стаята беше добра, но Рейч просто не разполагаше с много пари).

Това, което виждаше, съвсем не му харесваше. Мустаците му бяха изчезнали, бакенбардите бяха подкъсени, косата му беше подстригана отзад, и отстрани. Изглеждаше… оскубан.

Дори по-лошо. В резултат на промяната на контурите на лицето, сега той изглеждаше като бебе. Това е то — дегизировка.

Не беше получил никакво упътване. Селдън му даде само полицейския рапорт за смъртта на Каспалов; който трябваше да проучи. Нищо повече. В рапорта пишеше само, че Каспалов е убит и че местната полиция не беше открила нищо важно във връзка с убиеца. Съвсем ясно беше, че полицията не знае нищо повече. Това не беше изненадващо. В последните векове ръстът на престъпността се вдигаше в повечето светове, естествено и в свръхсложния Трантор. Факт бе, че все по-малко престъпления се разкриваха, а полицията (макар че беше трудно да се докаже) ставаше все по-корумпирана.

Е, какво трябваше да направи Рейч? Той беше тук, в хотела, където Каспалов бе живял непосредствено преди убийството. Някъде в хотела може би имаше някой, който има нещо общо с тази работа.

Рейч разбираше, че трябва да се набива в очи. Ако се заинтересуваше от смъртта на Каспалов тогава някой веднага щеше да прояви интерес към него. Това беше опасно, но ако той успееше да се престори на достатъчно безобиден, те може би нямаше да го атакуват неочаквано.

Рейч погледна часовника. Беше настъпило времето, когато хората се наслаждаваха на предобедния аперитив в бара. Той щеше да се присъедини към тях и да види дали ще се случи нещо.