Карън Маккомби
Минало, настояще и едно много шумно момиче (9)

Глава 8
Удар под кръста

Предупреждение: никога, ама никога не се опитвайте да подстрижете бретона си, когато сте в лошо настроение.

Взирах се в отражението си в огледалата на тоалетната, докато сюрия момичета от по-малкия клас пищяха и се кикотеха някъде зад мен.

За щастие не се присмиваха на косата ми, макар че и така да беше, бих ги разбрала напълно. Едно-единствено кичурче от бретона ми се оказа подстригано доста по-високо от останалата част, при което в огледалото пред очите ми нахално лъщеше оголено парче от челото ми. Да бях оставила хамстерите на Тор да изгризат бретона ми, със сигурност щеше да изглежда по-добре…

Разбирате ли, обикновено баба ме подстригва — лесна прическа, коса до раменете и бретон, така че не съм особено предизвикателство за фризьорите — но снощи имаше толкова мусене и пухтене, че не посмях да помоля за подстригване и се заех сама. Всъщност баба бе толкова раздразнена, че дори не остана за чая, както обикновено прави. В момента, в който татко се прибра, тя си тръгна под предлог че по телевизията има някакво предаване, което не иска да пропусне. Разбира се, за нас това беше неоснователно извинение. Не че някой намекна на татко за проблема — това щеше да издаде цялата конспирация.

Така днес можех да добавя поредната капка стрес върху вече натрупалата се планина. Носех на раменете си несъществуващ проект по история (никакви чудеса не ме озариха през нощта), нямах идея за подарък по случай рождения ден на татко, Кайра продължаваше да дудне на ухото ми в междучасията, а сега и баба ни се разсърди.

Ох, и тази подстрижка, дошла от ада.

— Не! Недейте! Не! Неееее! — крещяха момичетата зад гърба ми. Наистина ме дразнеха — искаше ми се да им обясня, че можеш да се смееш, без да спукаш тъпанчетата на околните. Но просто не бях в настроение.

Да се върнем към баба. На повърхността може да е строга и последователна във всичко, но всъщност е голяма душица. Оплаква се и мрънка заради хаоса в къщата (нейният апартамент е образцов като от журнал — никъде няма ни петънце, ни прашинка. Ето откъде е наследила това Лин…), но винаги идва заради нас. Особено след като мама си отиде и тн. Преди две години дори продаде къщата си в Барнет и се премести в апартамент на ъгъла на нашата улица, за да ни помага. Така че дори да беше прекалено сериозна и не точно човек, с когото можеш да се майтапиш, всички ние най-малко искахме да нараним чувствата й. Но изглежда този път бяхме успели.

— Хайде! Звънецът! Бързо! Отговорникът сега ще дойде да ни подбере!

Преместих поглед от накълцаната си коса в огледалото към шайката кикотещи се момичета, които се измъкваха от тоалетната.

Не можех да се сдържа. Любопитно ми беше да разбера за какво е цялата тази врява. Имах чувството, че се бяха сбутали в кабинката зад мен. Прекосих изтъркания винилов под и надникнах.

Учителят им по рисуване едва ли щеше да остане доволен като види какво са надраскали с дебел черен маркер по стената (със сигурност не си спомням подобни диаграми от часовете по полова култура при мисис Фишър). А и учителят им по английски нямаше да се радва да прочете какво са написали. Имам предвид, че ако решиш да драскаш неприлични неща по стените в тоалетната, поне гледай да няма правописни грешки, нали?

— Никол е мотика — прочетох на глас. — Мотика?

Не е кой знае каква обида, нали? Да сравняваш човек с онзи инструмент, който седи под градинския навес редом до лопатата.

Но докато гледах творчеството на групата момичета, лишени от особено много мозъчни клетки, изведнъж ми хрумна, че Кайра има известно право по един въпрос: тоалетните в „Пелъс Гейтс“ наистина са отвратителни.

Мислейки си за Кайра, въздъхнах с облекчение. Успях да я отсвиря в началото на следобедната почивка, преди около петнайсет минути, и оттогава не я бях виждала. Дали вече и на нея не й беше станало досадно да се влачи след мен? Дали поне един от стрес-факторите ми не бе отстранен?

Леко и без ефект разроших косата си пред огледалото и се забързах по коридора.

Където се нахаках право на учителката по история мис Томсън.

— Али! — усмихна се тя, — тъкмо говорех за теб.

— Ами… — отвърнах аз, чудейки се какво ще последва.

— Да, нали си спомняш, че вчера със Санди ми казахте, че малко изоставате с проекта си?

Малко ли? С цели четири седмици…

— В началото на междучасието имах изненадващо посещение от някого, който иска да ви подаде ръка…

Не беше нужно да слушам докрай това, което мис Томсън ми съобщи. Всичко, което ми трябваше да знам, бе, че двете със Санди вече си имаме малък помощник, който със сигурност не желаем.

Проклетата Кайра Дейвис.