Карън Маккомби
Минало, настояще и едно много шумно момиче (18)

Глава 17
Мразя я, не я мразя…

Младежът с безвкусна, боядисана в русо коса имаше лош ден. Първо се скара с приятелката си, след това отиде в апартамента й да се извинява, при което видя, че тя не е в състояние да го изслуша (просто защото беше малко умряла). След което, благодарение на приветливия квартален убиец и неговата брадва, нашият рус младеж се оказа с изкормени вътрешности. Тази гледка, братче, хич не беше приятна.

Обикновено филмите на ужасите ме плашат до смърт — гледам ги с лице, заровено във възглавницата, сякаш тя може да ме предпази, или нещо такова. Тази вечер обаче, наблюдавах обичайните кръвнишки сцени, сгъстяването на напрежението и поредните кръвнишки сцени със същото безразличие, с което се отнасям, когато татко превключи канала на някое градинско изложение.

Разбира се, онова, което изпитвах, не беше безразличие, а абсолютен потрес. Появата на Кайра изневиделица, сякаш някой я е канил, за бога, беше толкова зашеметително нагла, че не знаех какво да й кажа. Очевидно ни беше подслушала предната сутрин в училище да си говорим за предстоящата момичешка киновечер и просто… беше рошила да се самопокани.

Знаете ли какво казах, когато попита дали е пропуснала началото на филма? Окей, преди да отгатнете, вижте бърза селекция на нещата, които би следвало да кажа. Ако бях момиче на място. Каквото не съм.

1) Какво ти дава право да идваш току-така, Кайра? Не виждаш ли, че си нежелана…

2) Да си пропуснала началото? Хей, момиченце, ти ще пропуснеш целия филм. Кръгом и марш откъдето си дошла…

3) Алоооооо? Земята вика Кайра! Нека ти обясня: ние тук в реалния свят си имаме симпатичен малък обичай, според който каним гости в къщите си, а не очакваме да се появят неканени на вратата като някакви психари!

Виждате ли, всички тези реакции — макар и не особено красиви — биха били подходящи при дадените обстоятелства.

Да, ама не. Кайра Дейвис се появява в дома ми неканена (за втори път) и на въпроса й „Нали не съм пропуснала началото?“ аз се усуквам и казвам: „Ммм… не“, след което безпомощно гледам, докато тя обхожда с поглед стаята и се настанява на пода, като се обляга на креслото, на което седи Санди.

— Донесох ей това! — каза тя и отвори бяла найлонова чанта, след което тропна на масичката с вече подредените гризини няколко плика с тортила чипс, бисквитки и печени фъстъци.

Всички бяха вцепенени на място и никой не реагира. Може би, след като това беше моята къща, очакваха първо аз да избухна, но така и не го направих.

Наместо това — о, какъв срам — я поканих да си сипе от двулитровата бутилка с кола, кацнала на масата, веднага след което отново пуснах филма.

Сюжетът едва беше достигнал до изтощения ми мозък, когато изведнъж една съсухрена ръка се показа изпод земята, където свлечената пръст беше сложила край на ужасното царуване на убиеца с брадвата, заравяйки го с давеща кал (освен ако всъщност не беше сложила край — от километър се надушваше продължение на филма).

— Каква свещена глупост! — изръмжа Кайра, когато надписите свършиха.

Това беше типичен за нея коментар, поне доколкото вече я познавах от последните две седмици. Въпреки това, моментът не беше много подходящ.

— Моля? — наежи се Кло и се обърна към Кайра.

След като филмът беше от магазина на баща й и на нея дължахме честта да го гледаме преди плащащите клиенти, Кло не бе настроена да слуша критики.

— Е, хайде де, така си е! — възпротиви се Кайра и опули очи.

В едната си ръка държеше шепа пуканки, а в другата — пълна чаша с портокалов сок, а в скута й дремеше котка, която не беше Колин.

— А ти си някаква модна кинокритичка, така ли? — озъби се Кло.

— Не е нужно да съм — вдигна рамене Кайра. — И бавноразвиващ се ще види, че това е глупост Имам предвид тази част, когато момичето изпитва съжаление към убиеца и започва да му пее приспивна песен. Не е чудно, че й отряза главата!

Всъщност знаете ли какво? Филмът наистина беше пълна глупост.

Преценката на Кайра бе съвсем правилна. Само че за съжаление й липсваше преценка за това, че лазеше по нервите на всички в стаята и щеше да й е нужен придружител, за да се прибере вкъщи…

— Или момента, когато русият младеж видя приятелката си размазана в стаята — не можеше ли поне да се престори, че го е грижа за нея? Имам предвид — не е ли стъпвал никога в театрално училище, или може би случайно е попаднал във филма? — Кайра продължаваше да критикува, а когато свърши, напълни устата си с пуканки.

— Сериозно ли говориш? — внезапно попита Салма с погнусена физиономия.

Окей, сега виждате другата страна на излежаващата се Салма. Тя е доста сладка — има нещо португалско, бразилско или от тоя сорт, все забравям. Но когато се изнерви, по израза на лицето й бихте си помислили, че абсолютно ви презира. Това обаче не е така — само момент Просто лицето й е такова.

Кайра нямаше как да знае това. И ако някой друг на нейно място би замлъкнал при вида на това лице, Кайра сякаш не го забеляза и весело продължи да мели…

— Ами майката на момчето! — не спираше да дрънка. — Наистина ли се очаква, че ще се хванем…

— Хей — прекъсна я Джен и втренчи малките си остри като лазер очи, готови да пронижат Кайра на място. — Би ли млъкнала за пет секунди?

Този път Джен не се кикотеше…

— Какво? — каза Кайра и сбърчи чело. — Нямам ли право на мнение?

Усетих да ме полазват тръпки. Ситуацията ставаше наистина неловка. Щеше ми се никога да не съм организирала тази киновечер. Виждах как всички ме наблюдават и очакват да кажа нещо, но аз просто не знаех какво…

— Ами, би могла да имаш мнение, ако те бях поканила тук тази вечер — изведнъж се чух да изричам.

— Дааа, кажи й го, Ал! — окуражи ме Кели, пляскайки с ръце.

— Какво пък общо има това с теб? — сопна й се Кайра. — Да не е твоята къща, Кели?

— Не — на Али е! — отново се намеси в разговора Кло. — А тя не те е канила да идваш тази вечер, нали Али?

Погледнах Кло, кацнала възбудено върху възглавницата, пълна с бобени зърна, и кимнах, усещайки как струйка пот се стича по челото ми. Господи, как мразех подобни неловки ситуации.

А и още по-неловко щеше да става…

— Какво общо има това с теб, рижа тъпачке — сопна се Кайра.

Олеле. Двойно олеле. Кло нямаше против, когато я наричаха червенокоса, или кестенява, или медена, или каквото й друго атрактивно определение от кутиите за боя да използваха за естествения цвят на косата й.

Но само споменете „рижо“ — и сте мъртви.

— Кажи ми нещо — каза Кло и застрашително се приближи към Кайра, като почти прозрачната й кожа беше още по-бяла от обикновено. — Родена кучка ли си, или просто много дълго си се упражнявала, за да станеш?

Кайра спря да дъвче пуканки и се втренчи в Кло безмълвно.

Този път бомбата беше паднала в целта.

Част от секундата по-късно Кайра се изправи на крака за изненада на котката, която не беше Колин, и която се събуди от дрямката си, и изпадна от скута й. След още две секунди излетя от стаята и от пътната врата, като я остави да се затръшне след гърба й.

Докато трясъкът още вибрираше във въздуха, ние всички се спогледахме стреснато.

— Ами, научихме я! — каза Кло накрая, а по лицето й пропълзя лека тържествуваща усмивка.

Права беше. Кайра бе преминала границите с няколко големи и тежки стъпки — това беше сигурно. Но знаете ли кое е странното? И то наистина ще ви прозвучи странно — по някакъв начин ми беше мъчно за нея…