Метаданни
Данни
- Серия
- Светът на Али (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Past, the Present and the Loud, Loud Girl, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Надежда Радулова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Steis (2014 г.)
- Корекция
- cherrycrush (2014 г.)
Издание:
Карън Маккомби. Минало, настояще и едно много шумно момиче
ИК Егмонт България, София, 2007
ISBN: 978-954-27-0139-2
История
- — Добавяне
На Лорън наденичката банана.
На Лорън наденичката Бонела.
На Лорън банана.
На Лорън Бонела!
Пролог
Мила мамо,
Реших да направя нещо.
Не се паникьосвай — не е като да си сложа обица на устната, да се запиша за следващата мисия до Марс, или да избягам с цирка и да стана жонгльор или клоун. (Макар че мисля, че всичко това е страхотно!)
Просто, нали знаеш, че си събирах в кутия всички наши снимки и училищни доклади и изобщо разни неща, които ти да видиш. Е, не знаеш — което е проблемът — но, вярвай ми, точно това правя.
Както и да е, отделно от тези различни дреболии, аз реших да започна да си записвам някои от нещата, които се случват на всички нас. Нещата, които са от значение, всъщност. Не е като дневник или нещо подобно, просто нямам търпение за това. (Мисля, че си купих един преди 2 години, беше на половин цена в магазина за канцеларски материали. Започнах добре, описвайки какво съм правила в този ден, какво съм чувствала и какво сме яли с чая, но към 10 януари само си драсках цветя. А на 15 януари пишеше единствено „ДОСАДА, ДОСАДА, ДОСАДА“, затова по-късно хванах и го скъсах.)
Този път ще го напиша като есе…
Само че може би надълго и нашироко. Знаеш ме каква съм. Спомняш ли си последната ми характеристика от началното училище? „Али е много умна и притежава въображение, но има склонността да се разсейва…“ Хей, знаеш ли какво? Оттогава нищо не се е променило. Както казва баба ми, мога да свърша двойно повече неща, ако само за пет минути спра да остроумнича. Което си знам, че е доста вярно. И което се отнася и за този момент включително…
Окей, да се хващам на работа.
Мисля да го напиша, все едно някой непознат ще го чете, ’щото — извинявай, ама нямам намерение да те затормозявам. Много ще ми е тъжно, ако ти сервирам всичко на тепсия. Предполагам, че това е защото е твърде малко вероятно в следващите две минути да влезеш през вратата и да ми се молиш да ти дам да четеш написаното…
Ами ако все пак — по някакъв безумен магически начин — това се случи и ти се сдобиеш с всички картинки и въобще неща за разглеждане, и прочетеш моите истории за онова, което се случи с мен, и Лин, и Роуан, и Тор? И, разбира се, с татко.
Като стана дума за татко, мисля че ще започна с четиридесетия му рожден ден, защото тогава се появи Кайра и — само не се паникьосвай — едва не загубихме Тор…
Много те обичам,