Карън Маккомби
Минало, настояще и едно много шумно момиче (27)

Глава 26
Допълнителни пера върху пицата ви, сър?

— Я, гледай, Ро — от другата страна на улицата! Това не е ли приятелката ти Вон?

— Къде, къде? — каза Роуан, реейки поглед през прозореца на ресторанта към тротоара.

Веднага щом Роуан се разсея, Лин смигна на мен и Тор през масата и бързо се скри отдолу. Двамата се спогледахме и я последвахме.

— Не я виждам… — чухме гласа на Роуан някъде над нас. — Къде е, Лини? Лини? Ау!

И Роуан се мушна при нас под масата, точно в момента, в който Лин изваждаше опакования подарък от плика изпод краката й.

— Остави го! — сопна се Роуан и издърпа пакета от ръцете на Лин.

— Е, хайде де — кажи ни какво е, преди да се върне от тоалетната! — започна да хленчи Лин, докато всички отново заемахме местата си.

— Не! Просто трябва да почакате! — настояваше Роуан.

— Не може ли поне да се опитаме да отгатнем? Представи си, ако успеем? — предложих аз, гледайки плоския голям пакет.

— Не!

— Търпение, търпение! — измърмори баба, въздишайки.

Тя седеше в далечния край на двете маси, които бяха събрани специално за нас, докато татко, като виновник за случая, имаше честта да заеме централното място в другия край.

Бяхме се разположили в любимата си част на „Ница Бела“ — точно до прозореца. Не че беше трудно да се уреди. В седем часа в понеделник вечер няма особени тълпи пред вратата.

Първоначалният ни план беше да си останем вкъщи и да поръчаме пица, но когато се върна от работа, татко заяви, че е променил решението си и че иска да ни изведе навън. Всички останахме доста доволни, но специално Тор особено се развълнува. Той е на тази никаква възраст, в която ту изглежда много замислен и зрял, ту изведнъж се превръща в пълно бебе. И колкото и зрял да се опитва да бъде, всички знаем колко му е кеф, когато сервитьорката в „Пица Бела“ се появи до него с безплатен балон.

— Видях днес снимките ти в голямото училище, Али. Името ти беше написано отдолу — внезапно заяви Тор и ни изненада с две цели изречения наведнъж.

— Така ли? — усмихнах му се, докато той гризкаше тънката като сламка солета. — Ами представлението? Хареса ли ти?

Брат ми вдигна рамене, което на универсалния хлапешки език трябваше да означава „окей“.

— Я чакай, как така Тор е видял плакатите ти? Мислех, че за залети с черна боя, както и дрехите ти, след онази злощастна случка в петък? — заинтересува се баба.

— Приятелката ми Кайра успя да ги оправи — обясних аз.

— Охоо, вече ти е приятелка, така ли? Доколкото си спомням, твърдеше обратното?! — заяде се Роуан и се протегна да си вземе солета от пакета на Тор.

— Ами, явно е, след като е направила отново целия проект, при положение, че всичко е било омацано до уши, както го описа — отбеляза Лин.

През рамото й видях как татко си проправя път към нашата маса.

— Е, не е точно най-добрата ми приятелка, или нещо такова, но става… — измънках аз, като все още се чудех какво е отношението ми към Кайра. — Така или иначе, татко се връща — ще му дадем ли подаръка сега, или ще чакаме, докато донесат пиците?

— Сега! — извика силно Тор.

— Какво сега? — попита татко, сядайки на мястото си.

— Сега — каза Роуан, изчервена от вълнение, — ще получиш подаръка си!

— Иха! Подарък! — ухили се татко и пое пакета от Роуан. — Ама не трябваше — нали всички ми дадохте картички тази сутрин. Това беше напълно достатъчно!

— Не се вълнувай прекалено много, татко — засмя се Лин. — Още не си го видял…

— От всичките ли е? — попита той, като ни оглеждаше, докато разопаковаше подаръка.

— Не е от мен, Мартин, само от децата — каза баба. — Идея нямам какво може да е…

— Не че останалите имаме — измънках под носа си и се ухилих на Лин.

Татко нетърпеливо дръпна и последната хартия и се загледа в рамкираната фотография с размер АЗ.

— Ауу! — въздъхна той с изумление (и леко блеснал поглед) при гледката, която се разкри пред очите му.

Ние, разбира се, нямаше как да разберем какво точно се е разкрило. Всичко, което виждахме от местата си, беше рамката от сини пера.

— Да видим! — каза Тор, като нетърпеливо се надигна от стола си и застана над татко, за да зърне подаръка от птичи поглед.

— Как ти се струва? — попита Роуан, порозовяла и светнала от вълнение като балона с цвят на дъвка, закачен на облегалката на Тор.

— Супер! — каза Тор.

— Фантастично! — каза татко. — Семеен портрет! Идеално!

С Лин и баба се спогледахме, нямахме семеен портрет, освен ако Роуан не беше ни замъкнала Всички във фотостудиото без наше знание.

— Хайде, Мартин — намеси се баба, усмихната. — Покажи на всички!

Разцъфтелият татко обърна фотографията към нас.

Освен рамката, украсена с пера и кожа на боа, изображението беше обрамчено и с ред пайети — запазена марка на Роуан. А самото изображение?

То представляваше лента от малки снимки, правени в автоматична кабинка — онези от кутията ми в гардероба, само че увеличени. На тях бяхме аз, Лин, Роуан и Тор в пълния си блясък, с разхилени, не добре фокусирани муцуни, поради натъпкването в малкото пространство на кабинката.

— Хей, бабо, гледай! — посочих аз. — Та това е твоята идея — семеен портрет!

Баба ме стрелна с един от онези погледи „Казах ли ти?!“, макар че очевидно имаше известни съмнения около артистичните умения на Роуан. Мисля, че все пак предпочиташе една красива и добре фокусирана фотография в студиото на Крауч Енд Бродуей.

— Жестока е! — засмя се татко. — Толкова естествена! Точно както аз ви виждам!

— Мда, идеята да увелича снимките на копирна машина дойде от приятелката на Али — Кайра — обясни Роуан. — Нали знаете, че майката на Чаза е юристка? Има цветна копирна машина в офиса си в Мъсуел Хил. Чаза взе ключовете, отидохме двамата вчера следобед и ги направихме!

Знам, че е глупаво, но отново нещо заседна в гърлото ми.

Беше изумително, че точно Роуан беше минала през всичко това.

А и фотографията беше блестяща — с всички нас, разхилени и шантави… нали разбирате — прекрасна беше, наистина специална.

А и самият факт, че Кайра се оказа вдъхновителка на подаръка за татко, също беше някакси супер.

Не е нужно да имате мозък на нобелист или нещо такова, за да разберете, че от сутринта до сега нещо в мен беше трепнало. Цялата тази история със смяната на училищата, невъзможността да си намери приятели — сигурно наистина й беше самотно… а и като си помислиш, че е единствено дете. И макар, че не ни разказа особени подробности, майка й май наистина си беше голяма грижа. Очевидно бе свързано с онова, което Кайра най-напред ми каза за майка си — че е професионална алкохоличка. Вероятно така седят нещата. В междучасието тази сутрин, след като фоайето беше украсено, Кайра ни разправи със Санди, че като цяло майка й е горе-долу нормална. Но започне ли да пие — всичко се променя. Каза още, че баща й толкова често се оказва в неловка ситуация заради майка й — която звъни, или се появява на работното му място, удря го и крещи — затова се налага да сменя работата си.

Това беше всичко, което ни каза. Нито аз, нито Санди имахме куража да я разпитваме за още подробности. И колкото и ужасна да беше тази история, имах чувството, че не се изчерпва само с това. Кайра бе разправила на Санди как майка й я нарича кучка. Може би с течение на времето новата ни приятелка ще се изпълни с доверие към нас и ще ни сподели грижите си.

А и кой знае — накрая може да харесам Кайра Дейвис повече, отколкото не я харесвах в началото. Ами да, странни неща се случват…

— Честит Рожден ден, татко! — вдигна чашата си Лин.

— Да, Честит Рожден ден, татко! — присъединих се аз и заедно с Роуан, баба и Тор вдигнахме чаши.

Чукнахме се с фанти, коли, диетични коли и вино, а татко произнесе кратка реч.

— Благодаря ви много и наздраве на всички!

Тъничък гласец изчурулика, след като чашите звъннаха.

— И на мама!

За един кратък миг настъпи мълчание, а трите момичета забелязахме как татко и баба се споглеждат.

— За здравето на дъщеря ти — усмихна се той и вдигна чашата си с вино.

— За Мелани — усмихна се баба.

— За мама! — извика Тор и подхвърли чашата си с кола толкова нависоко, че и двете му сламки изхвърчаха.

— Мама! — повторихме с Лин и Роуан. Децата Лав №едно, две и три си разменихме леки многозначителни усмивки.

Майка ни? Не се тревожете — не е умряла. Нали не сте си помислили, че е? Добре си е (поне така смятаме). Онзи плаж на последната картичка, която получихме от нея — изглеждаше просто разкошен.

Искате ли да знаете нейната история? Ами, както Кайра каза — да ви се намират три свободни седмици?

Но знаете ли какво? Точно в момента Колин седи на бюрото до мен, преде толкова шумно, че направо хълца, и трие вибриращата си глава в ръката ми. Най-добре да спра дотук и да му обърна малко внимание.

За историите с майка ми и с Кайра — и дали тя се превърна в готино момиче, или в психо — ще трябва да почакате до следващия път…

 

А дотогава — оставям ви с моята Мисъл на Деня: винаги приемайте хората за невинни до доказване на противното. Освен ако, разбира се, не става дума за маниак с брадва, който ви пита дали случайно не сте Дрю Баримор.