Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Четвъртият свят (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden City, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
in82qh (2015)
Корекция и форматиране
3Mag (2015)

Издание:

Джон Туелв Хокс. Златният град

Американска. Първо издание

ИК „БАРД“, София, 2009

Редактор: Иван Тотоманов

Коректор: Анна Балева

ISBN 978-954-655-414-7

История

  1. — Добавяне

18.

— Всички тук, изглежда, знаят за моето минало и специалната ми дарба. Покойният Кенард Наш, човек с голямо проникновение и мъдрост, бе първият от Братството, който осъзна, че човек като мен може да бъде ценна придобивка за вашата кауза. Винаги съм бил благодарен за вярата му в мен. Той бе подкрепен от някои от присъстващите — и особено от госпожа Брюстър. Нейната всеотдайност и труд продължават да са вдъхновение за всички ни.

Неколцина от делегатите аплодираха госпожа Брюстър. Тя кимна и вдигна дясната си ръка, сякаш искаше да каже — моля ви, не е нужно. После погледна Майкъл, като едва скриваше яростта си.

— Отначало генерал Наш имаше съмнения относно лоялността ми, аз също имах колебания спрямо тази организация. Обаче преминах през пълна промяна. Сега стоя в благоговение пред Братството и вашата визия за стабилно и уредено общество. Онова, което ще решим през следващите няколко дни, ще определи бъдещето на този неспокоен свят. Макар че по времето на Джереми Бентам Паноптиконът така и не е бил построен, нашето поколение има възможността да превърне мечтата му в реалност.

— Неотдавна се прехвърлих на друг свят и се върнах при вас с първото от множеството технологични чудеса, които най-сетне ще ни помогнат да постигнем целите си — продължи той. — Но има и нещо по-важно от това — установих контакт с невероятно мъдри умове, които ми показаха, че така наречената „добродетел“ свободата е всъщност опасна илюзия и че спасението на човечеството се намира в твърдия, но честен контрол над обществото… Братството е право и винаги е било право през цялата си история. След като научих тази велика истина, аз имах само една цел — да се върна и да ви помогна по какъвто мога начин. Но преди да поемем заедно по пътя, ние трябва да разберем сегашната си ситуация и накъде ще продължим в бъдеще. В известно отношение никога преди не сме били така силни. Почти всяка електронна транзакция и комуникация може да бъде прехваната и свързана с определен индивид. Тази информация може да бъде вкарана в централизирани бази данни и да се съхранява вечно. Можем да създадем „сенчест“ образ на всеки човек и да наблюдаваме ежедневното му поведение… Да, съществуват неколцина побъркани, които пишат в интернет, но основните медии вече се контролират от малка група хора. Тези оформители на общественото мнение са наши приятели и щом им дадем добри истории със съответните злодеи и герои, заплахи и решения, ще можем да задавим разпръснатите гласове, викащи по улиците. Проучванията на общественото мнение показват, че спазващите закона граждани нямат нищо против да бъдат наблюдавани от властите. Единственото, което искат, е почтена работа и възможност да се забавляват, удобен и подреден живот. Забравете за радикалите и крайните групи. Няма съмнение, че широката публика е на наша страна. Всъщност това е моментът, когато ние, Братството, можем да спрем и да се запитаме — как тази нова система ще облагодетелства собствения ни живот?

Майкъл направи пауза и огледа седящото пред него множество. Повечето хора изглеждаха изненадани от въпроса му, но неколцина кимнаха, сякаш казваха: „Да. Точно така. Каква полза имам аз от това?“

— Паноптиконът ще създаде стабилно общество, в което ще е по-лесно да се манипулира поведението и да се задушават непокорните. Но какво ще спечелим ние от тази нова система? Историята ни показва, че твърдите диктаторски режими пораждат непокорни и бунтовни слоеве. По-добрата цел е комбинирането на контрола с просперитет. Проблемът с Паноптикона на Бентам е в това, че затворниците не работят. Неговият старомоден затвор напълно игнорира икономиката.

Майкъл пак огледа присъстващите, по-твърдо.

— Дошло е време за Нов Паноптикон. Представете си огромен офис — грамадно помещение, пълно с милиарди клетки. В моята система има електронна клетка за всеки гражданин в индустриалния свят. И Какво правят нашите граждани във всяка клетка? Произвеждат продукти или осигуряват услуги. Те са продуктивни граждани, които си изработват работното време и не се оплакват… Щом разберем, че истинската ни цел е кооперативна работна сила, много от проблемите стават ясни. Няма значение дали говорим за лекари, счетоводители, студенти, готвачи на бързи храни или металурзи. Всички те ще бъдат в своите невидими клетки, следени от нашите камери и контролирани от нашите програми за социални параметри.

— Интересува ли ни как нашите работници украсяват клетките си? — продължи той високо. — Грижа ли ни е дали прекарват свободното си време пред телевизора, или работят в градините си? Разбира се, че не. Няма значение в коя църква ходят, стига вярата им да не променя начина им на живот. Могат да гласуват и да лепят предизборни лепенки по колите си, стига политическият им кандидат да не цели реални промени. Ако настъпи икономическа криза, ще караме властите да печатат пари и ще правим повърхностни изменения, но в основата си структурата ще си остане същата.

— Новият Паноптикон ни позволява да контролираме поведението на хората и като работници, и като консуматори. Нашият гражданин в клетката е по същество безсилен, но въпреки това ще може да изрази себе си в мола. Свободата да избираш става свобода да купуваш и нашата нова система ни дава могъщи средства за контролиране но консуматорското поведение. Когато нашият гражданин върви по улиците, билбордовете ще разпознават лицето му. Накрая една централизирана компютърна база данни ще знае всичко за предишните покупки на гражданина и ще се погрижи никога да не му предложи стока, която би могла да промени възгледа му за света. Ще искам да слушам радио, по което винаги пускат музика, която ми е приятно позната. — Замълча за миг. — Точно това предлагам — не затвор с намусени и непродуктивни затворници, а взаимосвързана структура, създаваща покорни работници и опитни консуматори. Тази световна система ще гарантира повече пари и комфорт на самите вас и на семействата ви. Ще получим стабилността на стария Паноптикон, но с ново, щастливо лице.

Повечето от братята се усмихваха и кимаха. Госпожа Брюстър въртеше глава и гледаше как влиянието й се изпарява.

— Планът ми може да стане реалност, ако не пилеем средствата си за ограничени стратегии. Вместо да чакаме хората да се включат в системата, трябва да създадем по цял свят поредица заплахи и бедствени положения, които да принудят гражданите доброволно да се откажат от свободата си. И защо ще го направят? Отговорът е съвсем прост. Защото сме ги превърнали в деца, които се плашат от тъмното. Ще търсят отчаяно помощта ни и ще се ужасяват от живот извън клетката, пълен с хищници и опасности.

Майкъл направи драматична пауза.

— Заставам пред вас като верен слуга — готов да се подчиня на вашите заповеди и да осъществя вашата визия. Това не е мечта, която евентуално може да се сбъдне. Това, което описах тази вечер, е неизбежна реалност… ако сте готови за следващата стъпка. Достатъчно е само вашето одобрение и подкрепа. Благодаря ви.

Сведе леко глава, сгъна речта си и я прибра в джоба си. В помещението цареше пълно мълчание, но той избягваше да гледа към аудиторията.

Някой започна да ръкопляска — бавно, настоятелно — и към него се присъединиха други. Звукът се засилваше и отекваше от стените на галерията. Майкъл вдигна очи и видя, че госпожа Брюстър се взира в него. Ръцете й бяха стиснати и устата й се бе превърнала в тънка червена линия.

„Тя ще е първата, която ще умре — реши Майкъл. — Трябва да си направя списък“.